- Публикувана: 29 апр. 2018, 12:38 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2018, 23:46 ч.
Кога да се прави дете?
За двойки (особено жени ) прехвърлили 30г-35г мисля че и 6 месеца са напълно достатъчни. На тази възраст се очаква достатъчно натрупан житейски опит и доста по-адекватна преценка на партньора. В общия случай.
Аз ще разкажа личната си история. Запознах се с мъжа ми Декември месец. Май месец следващата година вече бях бременна. Не мога да обесня какво изпитвах,просто усещах че това е моя човек. Имах му пълно доверие. Бременността не беше случайна,а желана. 9 години вече сме щастливо семейство с 2 деца 
. Мисля,че не времето в което сте заедно е определящо. Ако това е твоят човек,няма как да не го усетиш. С него за пръв път пожелах да имам дете,преди това за мен беше абсурд просто.
. Мисля,че не времето в което сте заедно е определящо. Ако това е твоят човек,няма как да не го усетиш. С него за пръв път пожелах да имам дете,преди това за мен беше абсурд просто. 
Аз бях с мъжа ми 3 години (но всъщност 1,5 години, защото пътува и през половината година го няма). Не бяхме живели заедно преди да забременея, поне не в пълния смисъл на израза. Почти непрекъснато бяхме заедно когато си беше тук, но той си живееше самостоятелно, а аз при майка ми. Бебето беше планирано, но стана по-рано отколкото си мислех, имах проблеми и ме бяха подготвили, че най-вероятно няма да стане по естествен път, та затова си мислехме , че имаме поне още 2 години опити. Взе че се случи на 4тия месец- Божа работа. Откакто забременях живеем заедно- вече 7 години. Разбираме се чудесно, въпреки всички притеснения на майка ми, че дори не сме живели заедно, а сме предприели такава голяма стъпка. Има хора, които са живели и по 5 години заедно и като им се роди дете отношенията им започват да боксуват, така че според мен няма определен период, който да гарантира добри отношения при съвместен живот след появата на дете...
Моите критерии са прагматични: женят се, живеят и когато постигнат някакви резултати и доходът на тате с лекота компенсира загубите при мама, да почват с правенето на бебе.
Много зависи от жизнен опит, социална среда, от всичко. Сега, ясно е, че ако има някакви травми или фантазии, че с "бебенце" ще си оправиш живота - отговорът е по-добре да не се ражда хич. Ако са уайт траш и приютени в детска стая - Nope.
Самата аз поех риск, който се отплати: бяхме говорили да заживеем заедно, но положителният тест дойде две седмици преди да се нанесем. Да, не бяхме живели заедно, но в нашия случай сме от някаква маниакална порода, която има определени основи и няма тепърва да се учим на неща от първите седем. Та изобщо не съм се притеснявала "как ще живеем заедно", това са дреболии. Разчитах на преценката си за хората и не сбърках.
Но иначе ако заживеят заедно на 23 - това са все още неоформени хора и си е важно да видиш накъде се оформят нещата, дали към успех или към сдухване, затъване, пороци, тъпотия и депресии.
Иначе в първия брак - всичко по реда си, 2 години съжителство, брак, 2 години градене и планиране, бременност, раждане...и бааам, развод. Така че гаранции няма.
Много зависи от жизнен опит, социална среда, от всичко. Сега, ясно е, че ако има някакви травми или фантазии, че с "бебенце" ще си оправиш живота - отговорът е по-добре да не се ражда хич. Ако са уайт траш и приютени в детска стая - Nope.
Самата аз поех риск, който се отплати: бяхме говорили да заживеем заедно, но положителният тест дойде две седмици преди да се нанесем. Да, не бяхме живели заедно, но в нашия случай сме от някаква маниакална порода, която има определени основи и няма тепърва да се учим на неща от първите седем. Та изобщо не съм се притеснявала "как ще живеем заедно", това са дреболии. Разчитах на преценката си за хората и не сбърках.
Но иначе ако заживеят заедно на 23 - това са все още неоформени хора и си е важно да видиш накъде се оформят нещата, дали към успех или към сдухване, затъване, пороци, тъпотия и депресии.
Иначе в първия брак - всичко по реда си, 2 години съжителство, брак, 2 години градене и планиране, бременност, раждане...и бааам, развод. Така че гаранции няма.
Между другото всичките тия приказки, че е мнооого страшно и мноооого отговорно...плашат хората. За това са виновни хората с деца, които доста преувеличават някои митове и легенди.
Но бих казала, че е полезно жената да роди след 25. Не на последно място - да има някакъв опит, защото младичка родилка в българско РО...бе може да се травмира за цял живот, психически и физически.
Но бих казала, че е полезно жената да роди след 25. Не на последно място - да има някакъв опит, защото младичка родилка в българско РО...бе може да се травмира за цял живот, психически и физически.
Първоро си дете родих на 21 години. Не съм ходила никога на преглед с майка си или баба си. Мъжа ми присъстваше на всяка една консултация. За лекар също не съм се допитвала до тях,имах гинеколог,при когото ходех от малка веднъж годишно на профилактичен преглед. Записах се при него,родих си при него в държавна болница. Нито съм се стресирала нито нищо. Страшно доволна съм от него,такова отношение,такова внимание...просто съм очарована. Явно съм изкарала късмет с него. Продължавам да си ходя до него и не бих го сменила за нищо на света. Не е въпрос на години,а на човек.
Затова да му мислят роднините й.
В много теми за проблемни отношения съветът за раздяла е комбиниран с напътствия псевдожертвата да помисли кой роднина може да й помогне.
Ама чакай малко, щом си в уж сериозно съжителство/брак и имаш дете, е инфантилно първата ти идея да е от кого да искаш помощ. Много скачат тук 'като няма възможности, да не ражда ли' - ами грубо, негрубо, точно така си е. И не става дума за финансови възможности, а за мозък. Няма акъл себе си да оправи, деца тръгнала да ражда. И като не уцели мъжа, се почва с теми тук или жалване на приятелки, получава един куп съвети от препатили и... накрая нищо не прави. Крета си в нещастните отношения, важното е, че е с мъж и е родила, какво геройство.
Зависи от обстоятелствата. Опознаването е едната страна, но съм егоист, искам да се насладя на връзка без грижи, да си поживеем свободно без отговорности, пък после вече като се понарадваме един на друг - да правим и бебе.
Това обаче зависи и от възрастта, едно е да си на 20 и да си поживеете 3-4, даже и 6-7 г., и съвсем друго да сте на по 35.
Но все пак едно 2-3 г. е добре да има, ако времето го позволява.
За двойките, които се разделят след дълга връзка без деца - според мен и с деца да бяха, пак щяха да се разделят, но поне без е по-лесно за всички.
Близките не са само за иху-аху на маса. Те са и за тежките моменти. При проблеми някой има нужда от финансова помощ, друг от физическа, трети просто от рамо, на което да поплаче. Не виждам нищо инфантилно човек да очаква подкрепа, независимо от какъв вид, от роднините си, както и да им я даде, когато те са в труден етап от живота си.
За раждането - нищо страшно няма в родилното, когато детето се посреща от двамата си родители.
Това обаче зависи и от възрастта, едно е да си на 20 и да си поживеете 3-4, даже и 6-7 г., и съвсем друго да сте на по 35.
Но все пак едно 2-3 г. е добре да има, ако времето го позволява.
За двойките, които се разделят след дълга връзка без деца - според мен и с деца да бяха, пак щяха да се разделят, но поне без е по-лесно за всички.
Ама чакай малко, щом си в уж сериозно съжителство/брак и имаш дете, е инфантилно първата ти идея да е от кого да искаш помощ...
За раждането - нищо страшно няма в родилното, когато детето се посреща от двамата си родители.