Един убиец е освободен и може спокойно да се разхожда сред нашите деца, проявявам съпричастност към каузата против беззаконието в България и споделям: https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=168292840657969& … d=168288243991762
- Публикувана: 25 апр. 2018, 22:48 ч.
- Последно мнение: 3 май 2018, 10:41 ч.
#Спите ли спокойно?
Абе, конкретно този казус е доста спорен май, та не е хубаво да се дава за пример. 
А и където са замесени руснаци, аз винаги си имам не едно, а две наум...
А и където са замесени руснаци, аз винаги си имам не едно, а две наум...
Кое му е спорното на този казус? Има двама убити хора, единия оцелява по чудо, а убиеца си седи на дивана вкъщи. Руснаци, еврей, българи - какво значение има?
Ако знаеш колко убийци се разхождат по улиците, седят си по заведения и у дома, живеят си живота и се смеят, създават семейства, и деца даже раждат,(без страх,че Господ връща на най-милото) ще ти настръхне косата.Ако знаеш,че най-малко един или двама срещаш на ден,за които не знаеш какви са, ще ми повярваш ли?
Да, убийствата са неоспорим факт, но винаги е важен и мотивът, стоящ зад тях.
Мотиви всякакви, но нито един не е оправдателен за насилствено отнемане на човешки живот.
Ако знаеш колко убийци се разхождат по улиците, седят си по заведения и у дома, живеят си живота и се смеят, създават семейства, и деца даже раждат,(без страх,че Господ връща на най-милото) ще ти настръхне косата.Ако знаеш,че най-малко един или двама срещаш на ден,за които не знаеш какви са, ще ми повярваш ли?
Ще ти повярвам, да. То в нашата БГ действителност усещането за ГЕТО е все по- силно. Ние сме си една КРИМИ дестинация, където правосъдната система си се грижи за нашите престъпници много добре. За тези, за който незнаем нищо не можем да направим, за този знаем....
Ние например седма година се влачим по съдилища, пишем жалби, писма, оплаквания, молби и нищо.Когато преди 7 години ми казаха,че който плаща винаги ще го изкарат невинен, аз не вярвах.Доказаха ми го нагледно, ние разчитаме на закона и правосъдието, другата страна плаща ли плаща и други разни неща, като упражняване на натиск и заплахи и така.
Прокуратурата ще си свърши работата. Няма какво да го умуваме по форумите.
Прокуратурата ще си свърши работата в полза на този, който си плати - нека си казваме нещата както са!
Ние например седма година се влачим по съдилища, пишем жалби, писма, оплаквания, молби и нищо.Когато преди 7 години ми казаха,че който плаща винаги ще го изкарат невинен, аз не вярвах.Доказаха ми го нагледно, ние разчитаме на закона и правосъдието, другата страна плаща ли плаща и други разни неща, като упражняване на натиск и заплахи и така.
Съжалявам да го чуя, затова споделям тази новина да не би да е поредния оневинен убиец, нищо, че е хванат с оръжието и на местопрестъплението. И абсурдно, но факт пуснат вкъщи преди да е съден...
...Ако знаеш,че най-малко един или двама срещаш на ден,за които не знаеш какви са, ще ми повярваш ли?
Не, не спя спокойно. Но не само заради този случай, а за това, че не знам кой, кога и по какви причини ще превърти и ще реши да избива невинни хора ей така без нищо. Защото това е истината - живота стана такъв, че във всеки един момент може на някой да му хрумне да се прави на лошия стрелец от американския екшън, който е гледал снощи. И това е от много години вече. От както разбрах, че съседа на родителите ми, който познавам от малка се е напил една вечер с приятели, извадил пистолет и гръмнал единия си приятел от упор в главата, а сега - 8 години по-късно продължава да се разхожда по улиците свободно, след като си излежа присъдата. Или от както един познат на бившите ми свекъри не извади една вилица и не уби човек с нея, с 12 пробождания във врата и така и не беше осъден. Или от както разбрах, че наш съсед е шизофреник, който превърта и скача да бие до смърт всеки изпречил му се, ако е забравил да си изпие хапчетата.
Всеки ден срещаме някакви хора - познати или непознати. Казваме им "Добър ден", усмихваме им се и ги подминаваме без да знаем какви са и кога точно съчмата в главата им ще се размести. Това е истината за огромно мое съжаление.
Всеки ден срещаме някакви хора - познати или непознати. Казваме им "Добър ден", усмихваме им се и ги подминаваме без да знаем какви са и кога точно съчмата в главата им ще се размести. Това е истината за огромно мое съжаление.
Няма никакво значение дали се терзаете с такива въпроси, реалността е такава каквато е. Значение има дали подминаваме радушно и спокойно, когато чуем, видим и се сблъскваме с абсурди в нашето ежедневие. Какво правим? # Спите ли спокойно? е правокативен въпрос, докъде трае нашата търпимост като общество? Подминаваме ли спокойно защото не ни засяга лично, докато ни засегне лично рано или късно....