♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 69

Не се косете за Елкината коса,Борето и така я хареса и сложи лайк Това да е кусура

Офф и тоз са отчети, дан го забраим случайно

Днешните рожденици с мама 

Той се отчел,ама при Керем...а не при Елчин,е,може и там,не знам...

Аз казах ли, че след Боре кюпеци и сие да очакваме Елка ...Вампирска...лайк от Баръш е като снежна буря в пустиня, ефекта в соц мрежа

А Елка елайкнала Керем иБиркан за да е пълна картинката

Че няма лошо де..партньори,бивши ,настоящи се лайкват днес в несвяст..А като знам аз какво значение отдавам (никакво)на тези лайкове и лайквам наред..

Оф,днес с тези харесвания,лайкове демек,ама да кажа,че Ю . също е харесал Елчината снимка...Този проект явно ще му допадне...Нищо,че за ВЩ нищо не направи..

Ми тука Боре го нема... що да не го хареса

Глава 185

Дефне бе взела решение да последва съвета на Есра, затова вместо да се дърпа, след прибирането си вкъщи бе неотлъчно до Йомер. Въпреки че бе закусила в дома на баба си, се съгласи да хапне с него на терасата навън, правейки се, че не чува задоволството в гласа му, докато я гледаше как се храни. След това го изведе на разходка, заявявайки, че ѝ е писнало да лежи. А и имаше нужда от чист въздух, нямаше как да спори с нея.
По време на продължителното обикаляне на крайбрежната, Дефне се сети, че ѝ се яде сладолед, въпреки хладното време. След това бе ред на халвата. Обедът ѝ, както се очертаваше, продължи със симид и айрян, които тя изяде, седнала на една пейка. Йомер каза, че не е гладен, и тя използва възможността да му го върне, принуждавайки го да яде с нея. Освен това хапнаха и от любимите ѝ сандвичи с кюфте от една сергия- беше сигурна, че за Йомер това бе първи път, но той с нищо не го показа. Прибраха се късно, с пълни кореми и изморени крака, тъй като бяха вървели повече от четири часа. Йомер мърмореше, че тя го прави нарочно, за да го ядосва, и беше прав. Но пък Дефне никога нямаше да си го признае. Напротив, не спря да му повтаря колко е доволна и как добре ѝ се е отразила разходката, мълчейки за убийствената болка в кръста и краката си.
Дефне се притесняваше за Ясемин и позвъни отново на Синан, който я увери, че след като е хапнала и изпила лекарствата си, тя е по- добре, но отново спи. Самият той се опитваше да не полудее покрай Наз. Дефне предложи да отидат, най- малкото за да гледат малката, но Синан отново отказа. Беше решил, че е време да се покаже като мъжа в къщата, издържайки на всичко, което можеше да му причинят двете му любими.
-   Щом и там всичко е наред, смятам да се изкъпя и да си легна. Следобеда ще  го прекарам в сън!- Повличайки след себе си Йомер, тя надникна бързо в детската.- Какво правите?!
-   Стойте там! Мисля, че момента настъпи!- Ипек, държаща всяко от децата за ръка, вдигна поглед към тях.- Готови ли сте?!
Не бяха сигурни кого попита, защото тя сложи ръчичката на Ада в тази на Берк и после ги пусна. Двете деца се заклатушкаха към родителите си, държейки се за ръка и използвайки другия за опора, правейки все по спокойни и уверени крачки към тях. Дефне закри уста с ръка, за да не заплаче, докато Йомер клекна и разпери широко ръце. Винаги припряната Ада опита да забърза и залитна, падайки в очакващите я обятия на баща ѝ, като повлече и Берк с нея. Със смях, Йомер целуна и двамата и погледна към Ипек и Дефне. Двете подсмърчаха, триейки сълзите си.
-   Забелязах ги как хитро се опитват да се подпират тук и там и ми хрумна идеята да използвам другото дете за опора. Получи се!
-   Съкровищата на мама!- Дефне клекна и също разпери ръце, към които Берк побърза да дойде. Беше много смешен, търсейки къде да се хване, тъй като Ада отказа да остави татко си.- Моето лъвче, колко бързо ще тичаш!
-   Малко им остава и наистина ще хукнат. Тогава вече лошо ни се пише!- Засмя се Ипек.- Забавихте се, искате ли да обядвате? Аз хапнах с тях, но ако…
-   Спокойно, сити сме. Сега искам единствено да се изкъпя. Ще ги приготвиш ли за сън, ще ги взема при мен в леглото! Няма само баща им да ги глези!
-   Миличка, не ме разбирай погрешно, но… Ако някой от тях те ритне. Знаем каква е Ада, мога да ти покажа и следи от снощи!- Йомер повдигна леко тениската си, за да докаже. Малко под ребрата му си личеше лека синина, явно оставена от крачето на дъщеря им.- Мисля за теб и бебето!
-   Извинявай, скъпа, но той е прав! Не можем да рискуваме да стане някоя беля.
-   Но аз искам да поспя с тях следобед! Обещавам, нищо няма да стане! На мама момичето ще слуша, нали, сладкишче?!
-   Имам по- добра идея! Ела, да се изкъпем, докато Ипек преоблече децата!
Преди да е осъзнала какво става, Дефне бе натикана в тяхната баня и дрехите ѝ вече се търкаляха по пода. Тези на Йомер ги последваха, докато той я дърпаше след себе си под душа. Остави се да бъде изкъпана, обвивайки врата му с ръце и предоставяйки на него всички действия. Топлата вода и нежните му ръце я успокоиха, отпуснаха и когато той обви кърпата около нея, бе готова да заспи в ръцете му.
-   Ако бяхме само двамата, така щеше да е идеално. Но щом и близнаците ще са с нас, ще трябва и да се облечем! Хайде!
Изтърка косата ѝ набързо с една кърпа, след което я остави да се облече. Самият той взе хавлия и подсушавайки се набързо, навлече тениска и долнище, наблюдавайки как тя се сресва пред огледалото. Измъкна сешоара от банята и ѝ го подаде, правейки се, че не забелязва  киселата ѝ физиономия. Нямаше да я остави да легне с мокра коса, дори да трябваше той да я изсуши. Докато тя приключи, той отиде за малките. Увери Ипек, че е помислил за всичко и освобождавайки я за деня, взе децата със себе си.
-   Моята любов!- Дефне взе Берк, целувайки Ада, сгушена в баща си.- Хайде, време е за приказка от тати!
-   Ааа, не сме се разбирали така!- Запротестира бързо той, макар да знаеше, че е напразно.- Казахме, че ще спим, но нищо не сме говорили за приказка!
-   А може ли да се заспи без нея?! Аз не мога, вие също, нали?!- Дефне легна в своята половина, а Йомер- в неговата. Децата бяха по средата, като той леко придърпа Ада към себе си.- И ти ли ще спиш с нас?
-   Разбира се!
-   Но, Йомер, ти не спиш следобед! После няма да мигнеш цяла нощ!
-   Не се тревожи за мен, отпусни се! Вие поспете, мен не ме мисли. Имаш нужда от почивка след толкова вървене!- Протегна се и прибра избягалия кичур зад ухото ѝ.- Затвори очи и заспивай!
-   Настояваме за приказка! Нали?!- Погледна към почти заспалите деца, предали се много преди нея.- Не е честно! Винаги са на твоя страна!
-   Лудетина!- Засмя се той.- Затвори очи, иначе няма приказка!
-   Ще ми разкажеш ли? Само за мен?!- Щастливо подскочи тя.
-   За теб бих направил всичко! И така, да видим коя ще е.
Хвана ръката ѝ в своята, водейки леко палец по опакото на дланта ѝ. Гласът му, тих и нежен, бавно я пренасяше в един друг свят. В омагьосаната гора, където феята с коси от злато опитваше да спаси изгубилия се принц, заблудил се из пътеките в сърцето си.
Йомер усети кога Дефне заспа и се усмихна. Целуна ръката ѝ, след което я остави върху Берк. Той се бе свил до нея така, както обикновено тя се сгушваше в Йомер. Ада от своя страна бе заела оставеното пространство между баща си и брат си, разпервайки широко ръце и крачета, сякаш ще прави ангел в снега. Това си беше обичайната ѝ поза за сън, докато не започне да се върти. Ставаше като истинска нинджа, щом решеше, че нещо ѝ пречи. Внимавайки да не заспи, Йомер наблюдаваше трите си най- ценни неща. Обичаше тези мигове и се наслаждаваше на всеки един от тях. Усмивката на Дефне, по която познаваше, че сънува него. Мръщенето на Берк, когато Ада го удареше. Самата тя, леко сбърчила вежди, докато се протягаше да хване нещо, което много искаше, но не можеше да достигне. Йомер събираше в ума си тези картини, спомени, които му напомняха какъв щастливец е.
А в Дефне растеше още един дар от съдбата. Макар да не ѝ личеше много все още, Йомер често я виждаше да слага ръка на корема си и да му говори. Знаеше, че го прави несъзнателно, както в началото с близнаците. Самият той обичаше да докосва все още гладката и стегната кожа, представяйки си как прегръща съкровището, което се криеше под нея. Мелис им беше определила час след два дни, на който щяха да разберат пола на бебето. Той вече бе решил, че ще е момиче, и за негова изненада Дефне бе съгласна. Дали бе така обаче, щяха да разберат съвсем скоро.

Дефне отвори очи и погледа ѝ срещна този на Йомер. Усмихваше ѝ се от другия край на леглото и на нея ѝ трябваше минута, за да се сети защо не е в прегръдките му. Ада и Берк бяха между тях, като едната ръка на съпруга ѝ здраво придържаше дъщеря им в неговата половина. Макар сега да бе кротка, явно отново бе проявила характера си.
-   Здравей!- Прошепна Дефне, докато се протягаше към него. Ръката ѝ помилва лицето му, след което той се извърна и целуна дланта ѝ.
-   Здравей и на теб!
-   Колко е часа? Имам чувството, че съм спала цял ден!
-   Едва четири е, не се тревожи. Имаше нужда от почивка!
-   Но ти май не си спал. Сякаш се бе замислил за нещо!- Очите ѝ изпитателно огледаха лицето му, докато той поклащаше глава.- Какво има?
-   Няма нищо!
-   Винаги познавам, когато криеш нещо. Не го прави!- Нямаше укор в гласа ѝ, по- скоро молба. Бяха си обещали да споделят всичко.
-   Просто…  Мислех си как животът се разплати с мен. Веднъж г-н Хюлюси ми каза, че ти си наградата ми за това, че твърде рано съм изгубил семейството си. Оказа се прав. Без теб аз нямаше да съм това, което съм сега. Нямаше да позная нито щастието, нито любовта. Нямаше да усетя гордостта и страха от това да стана баща. Ти промени изцяло мен, живота ми, бъдещето ми. Ти си всичко, което някога съм искал и търсил, без дори да го осъзнавам. Даде ми това, което ми липсваше толкова дълго време- семейство. И не само ние, а леля Тюркян, Сердар и Нихан, Есра, Исо. Върна ми Синан и чичо, че дори и Корай, просто защото това си ти- щастие. Моето щастие.
-   Любими мой!
-   Не плачи, затова не исках да ти казвам! Не мога да те гледам така, всяка твоя сълза ме убива!- Палецът му нежно изтри влагата от страните ѝ, докато тя се опитваше да се усмихне.
-   Остави, това са сълзи от щастие.- Ръката ѝ покри неговата, докато галеше лицето ѝ.- Защото ти си моето щастие! Ти ми показа колко силна и истинска може да е любовта, как може да победи всичко, дори самите нас. Научи ме да съм това, което съм сега- уверена и независима жена, която знае как да се бори за това, което иска.
-   Ти си беше такава!- Прекъсна я той със смях.
-   Бях просто една дивачка, биеща се с момчетата в махалата. Ти ми показа как да преследвам и постигам мечтите си, като една от тях в момента е пред мен. Ти, аз и нашите деца. Мечтаех за това ден след ден, макар да знаех, че нямам право. Всичко беше срещу нас, понякога нямаше дори искрица надежда, но въпреки това аз вярвах. Един твой поглед бе достатъчен, за да направя всичко необходимо да станем това, което сме сега. Истинско семейство! Изгубихме време, наранявахме се напразно, но си струваше. Всяка сълза, всяка болка! Веднъж ме попита дали съжалявам за нещо, случило се между нас. Казах ти, че не. Сега ще го повторя. Дори да се наложи да премина през всичко отново, бих се съгласила. Защото ти и те струвате повече от това!
-   Единствена моя! Никога повече няма да страдаме, обещавам!
Сплете пръсти с нейните, след което ги поднесе към устните си. Искаше му се да я целуне, но щеше да събуди някое от децата. А мигът беше прекалено ценен, за да го прекъсне. Дефне го разбра и му намигна, след което погледна към Ада и Берк. Сладко спящите деца я накараха да осъзнае, че чудото, в което цял живот бе вярвала, най- после е истина. Бе постигнала мечтата си, сега бе време да ѝ се наслаждава.

Привет!

Голямо раздвижване в социалните мрежи ... Най-накрая нещо от този дълбоко засекретен сериал!

Борко се е раздал. лайкнал вампирите!

 


Вече и той вампирясва!




Питомците на Елка гледат ВЩ...



Хубав ден!

Добро утро  

И последния изпълзял на светло вампир,- Ефеджан Шенолсун, брата на Мелиса/Суде  

Рускините коментират появата на нова картина на Густав Климт в сериала.




Видео от Нилпери.



https://twitter.com/twitter/statuses/997915692816093185

 

Интересно на чии крака са легнали на Елка кюпеците

Темпи, последно Йомер колко деца има, две или три с майка им

Синан нали можеше да готви, а ти го изкара че една супа не може да стъкне , но така с ревливо бебе и съпруга с депресия...за капак и сополива

Джанъм - за сега три, скоро очакваме попълнения 

Синан - супата не е каква да е, а специалната супа на Дефне, с която излекува Йомер за ден  Макар че тогава май повече му помогна адреналина от ревността към Дефне заради Синан