Днес остарявам и поумнявам с още една година -
Скромна почерпка - но от сърце
Изпий ме
Изяж ме
Бъди щастлива и обичана от тези,които и ти обичаш!
- Публикувана: 19 апр. 2018, 00:23 ч.
- Последно мнение: 27 май 2018, 15:47 ч.
♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 69
Днес остарявам и поумнявам с още една година -
Скромна почерпка - но от сърце
Изпий ме
Изяж ме
Бъди щастлива и обичана от тези,които и ти обичаш!
Еми, Виолета, честити да сте, дами! Здраве, щастие и много усмивки!
https://www.instagram.com/p/BhjoTj8FcqE9V2TUVQf3EJqenCS3h5sIlh62qM0/
https://www.instagram.com/p/BhjoTj8FcqE9V2TUVQf3EJqenCS3h5sIlh62qM0/
НАШАТА ПРИКАЗКА
Глава 172
Дефне заспа, очаквайки обаждането на Йомер. Стиснала телефона между тънките си пръсти, тя се бе свила като ембрион в огромното легло, чувствайки се като прашинка, носена от студения вятър. Не можеше да спи спокойно тук без Йомер, но умората след деня с близнаците я побеждаваше винаги, принуждавайки я да се върти цяла нощ.
Йомер и Синан се промъкнаха тихо в къщата, очаквайки всички да са заспали. Ипек едва не изпищя, виждайки ги щом излезе от кухнята.
- Шшшшшт!- Изшъткаха ѝ те, докато се опитваше да си поеме дъх след уплаха.
- Защо се промъквате като крадци, изплашихте ме до смърт?!- Възнегодува тя.
- Къде са останалите?!
- Всички са по стаите си, сигурно спят! Вие защо не казахте, че ще си идвате?
- Искахме да ги изненадаме, но не ни се получи!- Въздъхна Синан.
- Ти защо не спиш?!- Изгледа я въпросително Йомер.
- Уча! Да, да, рано е още за лекции, но все пак!
- Не се преуморявай, и ти имаш нужда от почивка. Малките как са?!
- Изненадващо спокойни, спят. Г-жа Ясемин е в стаята до тяхната, така предпочете, не знам защо. Аз спя в тази отсреща!- Информира ги момичета, докато те се насочваха към горния етаж.
- Благодаря!- Усмихна ѝ се Синан и последва бързо Йомер.
И двамата се отправиха първо към стаята на децата. Близнаците спяха, полуотвили се, докато ритаха с крачета във въображаемия си свят. Ада явно отново бе във вихъра си, тъй като бе успяла да изтика Берк почти в решетките на кошарата. Поправяйки леко завивката и шепнейки им успокоително, Йомер погледна към Синан.
- Учи се, скоро това ще е твоя работа.
- Не знам, Ясемин отсега е обсебена от бебето, надали ще остане нещо за вършене за мен.- Засмя се тихо приятелят му.
- Ще ме разбереш, когато вземеш Наз в ръце. Колкото и да се грижи за нея майка ѝ, ти винаги ще искаш да направиш още нещо!
Йомер целуна малките, молейки се да не ги събуди. Не искаше да ги оставя, но и Дефне му липсваше. Измъкнаха се тихо със Синан, затваряйки безшумно вратата, след което се разделиха. И двамата нямаха търпение да прегърнат любимите си.
20 часа по- рано
Бяха изминали едва петнайсетина минути, след като Дефне заспа, когато Йомер излезе от стаята си и започна да удря по вратата на Синан. Беше му писнало.
- Какво има? Йомер? Какво е станало?
- Нима има какво още да стане?! Прибираме се у дома, Синан! Не ми пука какво ще правят нито Джорджо, нито онзи надут особняк, дето се появи вчера! Ние се измъчваме тук, съпругите ни вкъщи и защо, заради два идиота, незнаещи какво искат! Писна ми!
- Йомер, успокой се, братле! Тези работи не стават така! И аз искам да се приберем, но знаеш, че не можем!
- Не знам нищо, Синан. Единственото, в което съм сигурен, е че сега Дефне е разстроена, защото не съм при нея. А това не е нещо, което мога да понеса!
- Добре, виж, и на мен ми липсва Ясемин. Но какво ще стане с Пасионис!
- Преживели сме не една и две кризи, Синан, тези ли ще ни изплашат! Писна ми да се опитваме да им угодим за всичко, а те да ни правят на маймуни. Не го заслужаваме и няма да търпя повече глупости. Прибираме се с първия самолет за Истанбул!
- Добре, добре, почакай! Нека да помисля!- Осъзнал, че все още са на прага на стаята, Синан го покани вътре.- Сега разбрах какъв всъщност ти е проблема! Честит рожден ден! Радвам се, че си мой брат!
- Благодаря!- Прегърнаха се силно.- Но не това е главният проблем. Наистина! Дойдохме тук за ден два, а вече четвърти не постигаме нищо, освен нещата да се усложняват! Явно няма смисъл и само губим време.
- Добре, признавам, че нещата малко се объркаха, но…
- Няма но! Сутринта след закуска заминаваме! Ще прекарам този ден със семейството си.- Потупа Синан по рамото и се отправи към вратата.- Почини си, очаква ни тежка сутрин.
Йомер не можа да заспи, обмисляйки отново и отново решението си. Не се поколеба нито за миг, просто искаше да намери най- добрия начин, по който да действат. Когато Синан почука, за да слязат за закуска, той бе готов.
Изненадвайки дори приятеля си, Йомер събра изпълнителните директори на всички фирми, с които бяха водили преговори през последните два дни. Обяснявайки им с няколко думи какво е положението, така, както си беше, без да ги ласкае или опитва да ги убеди, той им постави ултиматум. Който искаше да е с тях, бе добре дошъл. Който не желаеше да работи с Пасионис, бе свободен да си тръгне. Те не задържаха никого насила. Но веднъж прекъснал контакта с тях, никой не трябваше да ги търси отново. Това бяха неговите условия и те бяха принудени да ги приемат.
- Беше ни приятно с вас, господа, но е време да се прибираме! Довиждане на тези, които ще направят правилния избор. И сбогом на тези, които все пак ще решат да се разделят с нас!
Йомер се изправи и Синан го последва по навик, все още в шок. Преминаха през ресторанта и фоайето в мълчание и едва в асансьора той дойде на себе си.
- Понякога наистина ме плашиш, казвал съм ти го, нали?! Остави ги с отворени усти, мен също, всъщност! Какво ще правим, ако всички решат да прекратят договорите си с нас?! Ще фалираме!
- Няма, успокой се!- Но спокойствието на Йомер изнервяше допълнително приятеля му.- Ако имат поне малко ум в главите си, няма да направят тази глупост. Надали сме работили толкова време с идиоти, нали?
- Прав си, но… Боже, не искам дори да мисля какво може да стане.
- Недей. Самолетът ни излита след два часа, трябва бързо да се приготвиш!
- А ти?
- Аз съм готов, чакам те долу след трийсет минути. Поръчал съм такси, а Шукрю ще ни чака в Истанбул!- Отправи се към стаята си Йомер.
- Какво? Кога? Кога успя с всичко?!
- Не мисли, действай!- Изкомандва го приятелят му.- И си изключи телефона, като нищо Ясемин ще позвъни и ще издъниш всичко.
- Те не знаят ли, че се прибираме?!
- Естествено, че не! Хайде!- И затвори вратата под носа му.
- Виж го ти, синьор Ипликчи, романтика. А уж го познавах като петте си пръста!- Засмя се Синан, вадейки телефона си.
Всичко вървеше по план до момента, в който не стигнаха до летището. Оказа се, че са изпуснали полета си с около петнайсет минути, заради задръстването, в което бяха попаднали. Проклинайки всички италианци, Йомер попита кога е първия самолет за Истанбул- следобед в два. Побеснял, той нямаше друг избор, освен да чака. Двамата със Синан решиха да се разходят из града, убивайки трите свободни часа, които им се очертаваха. Тъкмо можеха да купят и подаръци за домашните, макар Йомер да не си падаше по такива неща.
По някое време Йомер се притесни, че Шукрю може да се обади на Дефне, когато не са пристигнали. Позвъни му набързо, обяснявайки какво е положението, и го освободи за днес. Щяха да си хванат такси от летището, нямаше смисъл той да стои цял ден там или да прекосява няколко пъти града, за да ги посрещне.
Натоварени с по още един сак, двамата се върнаха на летището мокри до кости. Бурята, извила се не особено изненадващо след мрачното време сутринта, бе доста по- силна от очакваното. И естествено, повечето полети бяха отменени.
- Това не е нормално!- Йомер беше бесен.
- Сякаш някой ни е проклел!
- Що за късмет е това, братле? Ще полудея!
Двамата прекараха още два часа на летището, чудейки се какво да правят. Не можеха да повярват на случилото се. Гръмотевичната буря бе в унисон с настроението им, но вместо да ги успокои, влошаваше нещата. Кратките затишия, предвещаващи новия етап на бедствието навън, буквално изкарваше Йомер от нерви.
- Ако бяхме тръгнали с кола сутринта, до сега сигурно щяхме да сме се прибрали.- Беснееше той.
- В това време, най- много да бяхме се удавили някъде!
- Четири дни пече слънце, точно днес ли трябваше да излезе буря?!
- Такъв ти бил късмета, ще ти върви по вода следващата година!- Пошегува се Синан.- Мисли така, иначе ще полудееш.
- На къде повече?!
Позвъниха вкъщи, защото предполагаха колко притеснени са Дефне и Ясемин след цял ден неизвестност за тях. Измисляйки поредните съвещания, двамата успяха да ги заблудят, молейки се да не им се ядосат много за тези лъжи.
В късния следобед успяха да се качат на самолет, но с прекачване. Йомер все още се чудеше как всичко това е възможно, докато Синан бе просто благодарен, че всичко приключва. Отиваха си у дома.
Кацнаха на летището в Истанбул чак в девет местно време. Докато вземат багажа си и хванат такси, вече бе станало почти десет. Притихнала къща, която ги посрещна в топлата нощ, ги убеди колко късно е всъщност. Нетърпеливи, решиха да се промъкнат и изненадат всички, но Ипек за малко не развали всичко. И все пак нямаше нищо по- хубаво от това, да се прибереш у дома.
Прекрасен неделен ден желая на всички!:hibiscus:Честит Рожден ден на Еми и Вили!
Макар и малко със закъснение - да сте здрави, щастливи и да имате най-успешната година!:balloon:
https://www.youtube.com/watch?v=8qzxBqEgMPs
Препоръчани теми