Куче и дете

Ние сме с Померан, който яде изключително малко, та от към храна не ни излиза много скъпо. Обаче през месец ходи на фризьор, който е 70 лв, и отделно се случва през 2 - 3 месеца да си открадне от храната на децата, след което стомаха му се разстройва и това ни е още 100 лв за ветеринар + специална храна с пробиотик. Малките кучета са доста капризни на храните и трябва много да се пазят.

Споко. Нашите пък са по 3. Първоначалните ваксини ги пропуснах. Отделно, че за кокерката вклюваме и подстригване през топлите месеци. Тя поне е кастрирана и пестим от превръзки.
Най-евтино е йоркчето. Тя яде "на аванта" от храната на чихито и да чукам на дърво е здрава. Търпи и аз да си я подстригвам сама. Няма нужда от памперси. Изобщо, идеал уж. Но е най-истерична от трите, най-голяма глезла и двигател на всички бели у дома. Редовно краде чорапи и играчки на Малчо и той реве и се сърди. Затова не я обича нея - няма как всички да се харесват. Но пък еднократно е имала алергична реакция с възпаление на ушите (подсети ме предния пост) и също дадохме 100-тина лв.и няколко безсънни нощи.

Сметнапалата е права - кучето не се избира. Трябва да се познаете. Като в любовта е. Нашите са ни се "случвали" през годините. Кокерката я взехме преди 12 г. Тя е едно мило бабче, което решихме да имаме, докато вървяха процедурите за третата ни дъщеря и се бяхме отчаяли, че няма да се получи. Видяхме я на една витрина и край. Чихката взехме преди 7 г., защото беше взета от наши приятели, които се оказаха с алергично дете и нямаше как да я изхвърлят. Йоркито ни "намери" преди 5 г., докато говорихме с познати, които имаха бебета йоркита и ни ги показаха, а тя се лепна за мен и до там.

Само за зъбите ще си позволя съвет. Добре е да има ежедневна грижа, защото развалените зъби птичиняват много инфекции, ставни и сърдечни проблеми и др. Вететинарите силно препоръчват ежедневно миене.  Махането на зъбен камък е около 100 лв.и се спестява с редовно миене. Много е смешно вкъщи, когато се наредят вечер в банята деца и кучета.

Почивките е ясно, че трябва да са съобразени, защото кучето няма как да стои само. Машите ги оставяме у дома, но сме съседи на един етаж с родителите ми и семейството на сестра ми, а и свекърите са близо. Т.е.винаги има кой да ги обгрижи, нахрани и изведе, без да си ги взима у дома.

а да, пътуванията
аз не ходих никъде по Великден, защото всички коли бяха пълни и нямаше кой да ме вземе с кучето
а сама няма да я оставя, нямаше и на кого

а за породата - бях решила да е съвсееееем друг сорт
не исках лабрадор или голдън
категорично
ама на, видях я и край
то не е чист лабрадор де, само наполовина, ама пак е взела много от характера и чертите

като си е твоето животно, е ясно
аз и сиамци не харесвам, а гледах 20 години един

а, като толкова говорихме за недостатъците и пречките - най-големия проблем - старото куче
аз едва преживях първото като сиотиде
и беше тежка последна година

Ооо, да. Преживяла съм смърт от старост на 2 котки и 2 кучета. Много е тежко. Губиш част от семейството си, а и аз не съм позволявала да ги приспиват, а си ги гледах до края. Носене на ръце, хранене в устата. След някоя година пак ни чака предвид възрастта на най-голямото куче. Максимум 4-5 г. Може и по-малко. И отсега ме боли сърцето, но се наслаждавам на всеки миг с нея.

+100000
От сърце се моля да се е отказала вече....

Ако обвинявате момичето за котката и 12 етаж, тя е била на 15 години все пак. И аз като не съм гледала котки, и на мен не би ми хрумнало, че може да падне.
Според мен тя има някаква идеализирана представа за живота с куче, иска и да е красиво(няма лошо), но като се сблъска с реалността може да й дойде нанагорно.
Синът ми на година и десет месеца търчи из къщи, върши бели и не мога да изчистя след закуска, камо ли апартамента,докато той е там. Не си представям как ще разхождам и него, и кучето— единият иска детска площадка, другият кучешки парк, как ще ги храня, чие дупе ще мия първо, къде ще крия боклука, как ще пазарувам с двамата...

Трудно 😀. Въпросът е, искаш ли да си го причиниш точно сега. А иначе, за всичко се намира начин и организация.

Не я обвинявам за котката.

На база на всичките й отговори достигам до заключението, че НЕ е удачно да взима животно.

За да се оправя с дете и куче, човек трябва да има преди всичко желание за допълнително натоварване. Също така трябва да обича вида животно, да проявява разбиране към факта, че не е човек и да няма свръхочаквания към него. Ако изначално търсенето започва с това, че не би искала много проблеми, означава, че просто не е готова. А когато човек не е готов, той не следва да се нагърбва с отглеждането на животинче, защото то не е неодушевен предмет и трябва да се прояви отговорност.

Искрено се надявам авторката да се е отказала да си взима куче, за да са едно голямо семейство. Пълна безсмислица.
Иначе не разбирам защо така не харесвате дакелите. Голям човек е дакелът!

Кучето си е като бебе. Така че аз моето си го взех след като пораснаха другите две бебета.
Нямам героизма да бърша две дупета едновременно.

Тя не харесва нито едно куче, споко!
Когато човек харесва кучета, харесва всички кучета!
Друг е въпросът за лични предпочитания в избора на порода.

Аз харесвам дакели. Даже обичам дакели и винаги съм искала, но няма как да отглеждам в момента. Някой ден ще имам дакел задължително.

Снощи пак срещнахме бигълчето. Моите са категорични и двамата, че искат такова куче. Но ще почакат още няколко години, за да се включат активно в отглеждането.

Аз ги намирам за доста грозни и изродени. Дори нямат нормални кучешки движения, то и няма как с такава физика.