Мисля, че много хора не са наясно със случващото се с децата между 12 и 14 години. Авторката е на 14, което значи че или е в гимназия 8 клас или в 7 клас основно училище. Момичетата на нейната възраст не изглеждат като невръстни деца. Те са абсолютни малки жени. Мога да дам пример: в дрогерия лили влизат 4 5 момичета на видима възраст 13-14 години. Бяха облечени точно по последните модни течения, леко гримирани със спирала и червило и оформени, запълнени вежди. След тях ходеше майката на едно от момичетата, явно да им хвърля по едно око. Търсиха си червила и спирали. Бяха точно като излязли от профилите на модните страници, които следя. Идеята ми е, че детското вече се оставя на 11-12 години. Колкото и да им се иска на някой майки да запазят детското в децата си, както се каза по-горе, не може да бъдеш кон с капаци и да си сляп за случващото се. Това единствено ще превърне детето ти в мишена. Това го казвам от личен опит, когато бях на нейните години. След като си оформих веждите, сложих малко очна линия, спирала и червило, свалих няколко килограма, отношението към мен се промени коренно. Хората трябва да са в час със случващото се. Вече едно нещо от миналата седмица е неактуално, а какво остава за възпитание на базата на вашия пубертет преди 10 или 20 години например?
- Публикувана: 14 апр. 2018, 21:22 ч.
- Последно мнение: 4 май 2018, 12:34 ч.
Имам много грозно лице
Merci, Deziderata.
И като майка, и като приятелка на майката, винаги обяснявам, че време да се скубе има. За фрим също. И ако наистина дискомфорта е голям, може да се намеси възрастен/козметик и прочие веднага. Но първо детето трябва да се замисли веждите ли са проблема. Защото обикновено неувереността най-лесно е избрала нещо за проблем, а корекцията му не разрешва същинския проблем. даже намирам за полезно да свикне с нехаресаните вежди и да се утвърди в главата си преди да скубе.
И като майка, и като приятелка на майката, винаги обяснявам, че време да се скубе има. За фрим също. И ако наистина дискомфорта е голям, може да се намеси възрастен/козметик и прочие веднага. Но първо детето трябва да се замисли веждите ли са проблема. Защото обикновено неувереността най-лесно е избрала нещо за проблем, а корекцията му не разрешва същинския проблем. даже намирам за полезно да свикне с нехаресаните вежди и да се утвърди в главата си преди да скубе.
Подкрепям!
Винаги ми е било адски интересно като чуя популярната фраза ,,Когато сама започнеш да се харесваш, всичко около теб ще започнат също, защото си личи''... наистина, това изобщо възможно ли е и някой сигурен ли е, че е така или просто си чешем езиците? Защото моя братовчедка беше с най-ниското възможно самочувствие, за което разбрах след като се омъжи. ЧЕСТНО - изобщо не си личеше отвън, че се ненавижда. Та ми интересно дали наистина някой е наблюдавал такова явление или просто повтаря изтърканото клише.
Когато ти се харесваш и другите те харесват, но не защото си личи и повтарят самооценката ти. Правят го защото си ведър, енергичен, усмихнат, дружелюбен човек. Малко хора ще странят от теб. А е трудно да си с усмивка и добра енергия като не се харесваш. Но не това е важното. Важното е, че се чувстваш добре в кожата си, започваш деня с усмивка и не губиш време и емоции да мислиш кой дали и колко те харесва. То не е важно когато ти се харесваш. Обяснявам като за дете заради авторката на темата.
Интересно е как основните неща са се обърнали на клишетата. Обаче това е точно защото са вярни най-често.
Интересно е как основните неща са се обърнали на клишетата. Обаче това е точно защото са вярни най-често.
Не е клише. Един човек, който е в мир със себе си, има съвсем различно излъчване от друг, който само се чуди и рови какво да не си хареса. Аурата и харизмата нямат нищо общо с перфектна външност. Няма по- привлекателно същество от един усмихнат и ведър човек, който се чувства добре в несвършената си кожа, който осъзнава пълното си несъвършенство, но и неповторимия си чар, и който умее да използва този чар. Съответно- един човек, който не се обича и не се харесва, отблъсква, колкото и съвършена външност да има. Не говоря на изуст, познавам и от двата типа хора. Самата аз буквално се преобразих, когата заобичах себе си.
Вероятно е така, може, да. Просто явно всеки наблюдава света по различен начин. В моя клас едно време имаше едно момиче, което впоследствие стана лесбийка, но още тогава беше адски нахакана, властна, командваща, доминираща, с адско самочувствие и гордост, но с мъжки, откровено грозноват и отблъскващ външен вид. Еми малкото хора, които общуваха с нея, бяха водени от възхищението към един вид ГОСПОДАРЯ на класа, но никой от момчетата, например, не я погледна с типично любовен поглед, независимо какво самочувствие имаше тя. Ей такива примери ми пречат да повярвам на изброените от вас себепромени. Съвсем не се заяждам, просто дискутираме
Защо реши, че да имаш самочувствие означава да се държиш като " господаря"? Твоята ученичка са я възприемали, както тя е искала да я възприемат. Една жена не става лесбийка, защото мъжете не я харесват, един вид - да не е капо. Тя явно си го е имала мъжкото поведение в себе си, това е и демонстрирала. Така е била и възприемана. Да имаш самочувствие означава да си знаеш цената и да си тежиш на мястото. Аз имам самочуствие и си знам цената, а хората ме определят като чувствителен, деликатен и слънчев човек. Има разлика😉.
Защо реши, че да имаш самочувствие означава да се държиш като " господаря"? Твоята ученичка са я възприемали, както тя е искала да я възприемат. Една жена не става лесбийка, защото мъжете не я харесват, един вид - да не е капо. Тя явно си го е имала мъжкото поведение в себе си, това е и демонстрирала. Така е била и възприемана. Да имаш самочувствие означава да си знаеш цената и да си тежиш на мястото. Аз имам самочуствие и си знам цената, а хората ме определят като чувствителен, деликатен и слънчев човек. Има разлика😉.
О, не, не, съвсем не смятам така, дори не харесвам доминантното държание, просто ми правеше впечатление, че това момиче беше сред най-уважаваните и то заради страхопочитание, а не толкова заради това, че й личи, че е в мир със себе си
Аз също съм експериментирала в периоди да се насилвам да вярвам в себе си, да се харесвам и т.н. Еми... честно казано нямаше разлика, нито си намерих гадже, нито някой започна да ме харесва повече. Или при мен това не работи, а при всички останали да, или и аз не знам.
Вероятно момичето от класа ти е имало повече мъжка енергия. Дали комплекси, и аз ги подозирам, или точно енергията, а може би и вътрешен конфликт заради ориентацията ѝ /която е вродена/, но е имала причина да бъде властна. Важното е друго - момчетата не са гледали любовно, защото не са виждали жена. Тя е излъчвала друго. Верочтно и нехаресване на момчета в някаква форма вече. Точно както харесването излъчва мекота и харизма, които привличат /включително мъже/.