Развод на 50, или тръгнала тепърва баба за дърва

  • 106 311
  • 2 363
  •   1
Отговори
# 2 310
  • Мнения: 18 613
Tова е представата ми за пълен семеен ужас Simple Smile Не мога да им пожелая успех на хората. Би било прекалено лицемерно да пожелаваш нещо, в което не вярваш.

От всяко правило има изключения обаче! Дано са от тях.

# 2 311
  • Мнения: 1 847
А каква е идеята всеки да живее отделно, но офицялно да не се развеждат? Може би заради някакви семейни облаги, имоти, наследства?

# 2 312
  • Мнения: 4 961
Вероятно така ги устройва. Понякога да се откъснеш емоционално и продължиш напред е по-важно от бюрокрацията. Същото като да създадеш семейство без брак.

# 2 313
  • Мнения: 54 509
Tова е представата ми за пълен семеен ужас Simple Smile

И за мен.
Не съм оптимист в дългосрочен план.
Самоуважение трябва.

# 2 314
  • Мнения: 2 002
Имаше една приказка: Раздялата действа на любовта както вятъра на огъня. Силната се разпалва, а слабата я гаси.
  Като живееща точно в тази конфигурация - разделени без развод. Със запазени приятелски отношения трябва да кажа, че ни е много добре. Конфликтите, които имахме в един дом( основно битови и прекарване на свободно време) в момента са загладени - всеки сам се обслужва и се обгрижва. Излизаме заедно по-често, отколкото като женени.
  Вярно при нас нямаше изневери. Но и една изневяра може да те освести какво губиш. А  прощаващия - защо да не даде още един шанс?

# 2 315
  • Мнения: 1 502
513,предполагам, че сте още млади и нямате деца.

# 2 316
  • По света и у нас
  • Мнения: 1 302
Зависи какви са им отношенията. Ако и е писнало така или иначе , една изневяра е идеална причина да то пратиш подяволите о да си започнеш живота наново. На 50 може да изживееш още 40 години преди да умреш. Но с грешния мъж ще ти се скъси живота определено.

# 2 317
  • Мнения: 18 613
Защо още един шанс само прощаващия ? Нека и 5 шанса да даде, за всяка връзка по един Simple Smile Много лесни весели съвети отстрани. Мъжът ще си прави харем, а жена му ще "прощава". Simple Smile

# 2 318
  • Мнения: 1 445
  Вярно при нас нямаше изневери. Но и една изневяра може да те освести какво губиш. А  прощаващия - защо да не даде още един шанс?

Защо бе, защо винаги потърпевшия трябва да дава шансове, защо..... Прошка само при истинско осъзнаване на приоритетите. Иначе - жива агония.

# 2 319
  • Мнения: 2 002
513,предполагам, че сте още млади и нямате деца.
     30 годишен брак, 2 деца и като го напуснах бях на 54.
     Вярно - не беше лесно. И не бих го препоръчала на всеки. Просто някой по-горе се чудеше как и защо. Дадох пример, че е възможно и дори по-добро от живота в брак.
   

   Somebody happy, няма как изневерилия да прости - той няма за какво. А и ситуации различни, причина за изневяра - също. Не говоря за системни изневери и брак с човек, който не може да си го държи в панталона.
А за еднократна забежка на доказал се във времето стойностен човек.
   Имах приятелка - баща й с предишен брак с дете. Оженил се за майка й, когато забременяла от него. И при втория брак постоянни изневери, за които и дъщерите знаеха. Но майка й си стоеше с неверния си съпруг....  Защо? Тя си знае.
  Познато семейство - на над 60 години. Съпругът изневерявал преди години, когато децата били малки. Още са заедно. Защо изневерявал? Не знам. Защо останала с него - "Какво ще кажат хората?"
   Едно е докато са млади, съвсем по друг начин се разсъждава, когато са на години.
   А и времената сега са други. И на раздялата се гледа по друг начин, и на изневярата. А и много от младите не са склонни да се борят за запазване на брака.
   Имам познат, когото баба му по майчина линия го съветвала: Ходиш къде ходиш, правиш каквото правиш, но при жена си да се връщаш и при нея да си стоиш. 35 годишен брак имат( не знам дали е изневерявал).

# 2 320
  • Мнения: 1 828
Скрит текст:
513,предполагам, че сте още млади и нямате деца.
     30 годишен брак, 2 деца и като го напуснах бях на 54.
     Вярно - не беше лесно. И не бих го препоръчала на всеки. Просто някой по-горе се чудеше как и защо. Дадох пример, че е възможно и дори по-добро от живота в брак.
   

   Somebody happy, няма как изневерилия да прости - той няма за какво. А и ситуации различни, причина за изневяра - също. Не говоря за системни изневери и брак с човек, който не може да си го държи в панталона.
А за еднократна забежка на доказал се във времето стойностен човек.
   Имах приятелка - баща й с предишен брак с дете. Оженил се за майка й, когато забременяла от него. И при втория брак постоянни изневери, за които и дъщерите знаеха. Но майка й си стоеше с неверния си съпруг....  Защо? Тя си знае.
  Познато семейство - на над 60 години. Съпругът изневерявал преди години, когато децата били малки. Още са заедно. Защо изневерявал? Не знам. Защо останала с него - "Какво ще кажат хората?"
   Едно е докато са млади, съвсем по друг начин се разсъждава, когато са на години.
   А и времената сега са други. И на раздялата се гледа по друг начин, и на изневярата. А и много от младите не са склонни да се борят за запазване на брака.
   
Имам познат, когото баба му по майчина линия го съветвала: Ходиш къде ходиш, правиш каквото правиш, но при жена си да се връщаш и при нея да си стоиш. 35 годишен брак имат( не знам дали е изневерявал).
Този мъдър съвет, даден от баба или учинайка, съм го чувала от много, много мъже, като някаква висша ценност и морал. "Баба ми ми каза..."
Каква е разликата между две паралелни връзки по време на брака (тоест дългосрочна изневяра с друга жена, в която е вложил емоции, чувства и време) и непрестанни еднократни забежки? Аз не виждам разлика. Всяка изневяра си е унижение и риск за връзката, който изневерилият е решил да предприеме.

# 2 321
  • Мнения: 4 105
Защо изневярата се приема като унижение за този на когото са изневерили? Дори самият израз "изневерил на...еди кого си" не е правилна. Защото  изневеряващият има проблем със себе си най-вече и е изневерил на себе си. Която и да е половинката до него пак ще изневери. Защото не е способен на зрели отношения, които да му носят удовлетворение. Изневеряващият не е щастлив човек, ТОЙ има проблем. Отделен е въпросът ако има отклоняване на средства и отговорности  извън семейството...Но да предположим, че изведнъж изчезнат всички възможни обекти за изневяра, дали този човек ще бъде по-добър и по-участващ в брака си? Съмнявам се. Защото проблемът е вътре в него и ако не на сексуална основа изневерята ще е на друга основа, но той пак ще намери начин да се измъква - от отговорности, от присъствие, от внимание към членовете на семейството...защото той просто не го може. Ще развие работо холизъм или алко холизъм или някакъв друг холизъм..и всички тези холизми са си по същество изневяра. Но от тях половинката му не се чувства унизена. Унизена е само когато е с човек. Защо? Защото се намесва егото...значи за нея така а за мен - онака (приемаме, че изневеряващият е мъж), значи нея може - мен не..значи мен не ме харесва/обича/уважава/цени....мен ме лъже и ме прави на глупачка. Ми не. Просто си влязла в сериозен проект - БРАК с несериозен (незрял) или проблемен (с личностни проблеми) партньор. Възможно е и ти да си била незряла. Тук няма място за унижение.

# 2 322
  • София
  • Мнения: 13 284
Защо изневярата се приема като унижение за този на когото са изневерили? ...

Защото, когато някой е незрял и неготов, не поема ангажимент и не сключва брак.
Когато усети, че онова в гащите му е по-важно, колкото и незрял да е, когато уважава себе си и човека до себе си (пък и третия в триъгълника), прекратява брака/връзката си и си ляга, с когото му е кеф.
Средствата и отговорностите са отделен фактор.

# 2 323
  • Мнения: 1 828
pandorina, напълно съм съгласна, аз и в друга тема съм коментирала, че не желая да нося чуждите избори на изневерилия върху моите плещи. Нито ще се чудя какво съм сторила, в мен ли е грешката, другата по-хубава и мила ли е и т.н... Но. Изневярата си е унижение, защото е свързана с лъжа, предателство и потъпкване на обещанията към другия, да не говорим, че във всички случаи, за които знам, заварката се случва пред очите на много други хора, колеги, познати, съседи. Ами самата мисъл, че ти си чакаш изневеряващия чинно, гледаш романтичен филм и си мислиш за него, обясняваш на приятелка как планувате почивка, а той клеца някоя, унизително си е. Ако мъжът ми е алкохолик или комарджия също бих се чувствала унизена между другото.
Досега не са ми изневерявали и само мисълта ме отвращава.

# 2 324
  • Мнения: 54 509
Не мисля, че изневеряващите са нещастни. Много щастливи и доволни от живота си на вървежни може да са.
А дали са незрели - не, по-скоро е начин на мислене, все да търси нови завоевания.
И да, унизително е да търпиш да си все на заден план.

Общи условия

Активация на акаунт