САЩ

Понятието “здравеопазването никакво го няма” НЕ Е ВЯРНО ОБОБЩЕНО! Цените на здравеопазването никакви ги няма, понеже написано така, стои все едно няма доктори с клалификация. И тези дето се чудят за какво да се хванат за да плюят Америка...ето им нова тема! Обучението също им е прекрасно и си пазят децата. И за двете поприща мога да отворя скоби и да не ги затворя.

Пазят децата си децата от какво -  от някое изпердашило пуберче, което хваща пищова и ги почва наред? Което се случва през месец-два.

Темата ми е интересна, би било хубаво и полезно да се развива в положителна посока. За съжаление винаги има хора, които искат да изкарват все черни нещата.
За живот не знам как е точно, но за туризъм за нас е номер 1. Сигурно, подредено, красиво, страхотна природа, много забавления и приятни хора.

Споделяме впечатления. Защо трябва да изкарвам черното бяло, пък аз не разбрах. Всеки има свобода да харесва и не харесва неща. Все още.

Кафе с мед, да съм цитирала тебе. В интерес на истината стрелбите в у-ще, са си реален проблем, надявам се ще намерят начин да се реши.
Назад в темата има потребители, които в други теми все плюят по САЩ, сега и тук ги виждам пак същото. Не разбирам защо, като не харесват и не се интересуват от САЩ, се включват в тази тема.

Защото така се образува дискусия и се развива дадена тема. Няма как всичко да е позитивно, но се спазва добрия тон и няма обиди.

САЩ са голяма държава с огромни възможности .Ако си мотивиран, борбен и амбициозен можеш да постигнеш много, но САЩ не е социална държава. Ако някой е свикнал и му е по- лесно и удобно в социален тип държава е по - добре да се ориентира някъде из Европа или България, защото Америка ще го разочарова.

Здравеопазването в САЩ и България за мен е  несериозно да се сравняват. Аз като цяло харесвам образованието  в САЩ, има неща които ме дразнят и ми се иска да променя, но сравнявайки го с моето училище в България (преди доста години), американското училище на децата ми ми харесва повече.

В САЩ  притежанието на оръжие за мое голямо съжаление е разрешено и това няма да се промени скоро. Това е и единственото нещо, с което може би никога няма да свикна и да приема..и единственото предимство на България спрямо САЩ..

Чак пък единственото. Според теб може да е така, но за друг да не е.

Разбира се, че това е лично мнение базирано на собствен опит придобит от живеене в двете държави . Надявам се не е необходимо да го пиша във всеки пост.

Здравеопазването в САЩ и според мен е на много по-добро ниво, но аз нямам база за сравнение към днешна дата с това в България и слава богу.
Значение има и вида застраховка, нещо което не е никак за подценяване.

Образованието е спорна тема. Според мен е много добро, обаче, има огромно значение местонахождение, училище, квартал и т.н. Има добри училища, такива, които са средна хубост и такива, които са зле.
Наблюденията ми са лични, базиращи се на дете, дошло тук на една годинка.

Напълно съгласна с подчертаното, това е и моят най-ужасен кошмар.
 Поредното доказателство, днес в Индиана 

Днес в Индиана е в middle school - 7 ми клас , единственото възможно решение е да се сложат метални детектори и да порверяват учениците на входа, просто аз друг изход не виждам. Имам чувството, че започват да се случват все по често- направо като ежедневие стана...

Това, което харесвам в образованието тук е възможностите за избор на различни предмети (electives), в зависимост от интересите на детето, различните видове спорт, които можеш да практикуваш в училище, музикални инстрменти, на които да свириш или да избираш какъв език да учиш, различните клубове, които да събират децата по интереси. Ако ти върви математика например - отиваш в класове по математика за напреднали (advanced, honor ). Дори и в университета не е необходимо да избираш специалност веднага - можеш да взимаш общи предмети докато решиш какво да учиш.В България трябва да решиш  още преди да влезеш в университета, което не работи за всяко дете ...Системата в България е много централизирана и не така гъвкава. И като цяло се набляга повече на теорията отколкото на практиката (поне по мое време беше така).

Харесвам и възможността родителите да ходят да помагат в училище, разбира се не трябва да се прекалява защото и доста случаи на "helicopter parents" съм виждала , но при по малките деца в началното училище на мен ми е много полезно да видя как се държи моето дете в класната стая и да го сравня със съучениците му.

Честно е да  се спомене, че при училищата всичко зависи от района в който живееш - добрите обществени училища са в скъпи райони, защото голяма част от бюджета на  училището идва от местните данъци и предполагам опита с училищата може да бъде много различен между различните щати и дори между различнире райони в един и същи щат.

На мен пък точно това, че в университетите студентите могат да се моткат и с години да се чудят какво аджеба да специализират много, много ме дразни 😊. Аз смятам, че на 18 вече трябва да си наясно кои са ти силните страни и кои професии ти харесват. Това всъщност е единственото нещо, което не харесвам. Следвала съм тук и много уважавам обучението в американските университети.

Между другото, различните мнения за живота в Америка ме радват - интересно ми е да ви чета, защото всички сме пръснати по щати и среда, хора, и т.н. са толкова различни.

Аз понеже имам пресни впечатления от здравеопазването и в САЩ, и в България - в много отношения, САЩ са светлинни години напред.

Не е скъпо, ако работиш прилична работа и имаш добра застраховка. Цялото бунтуване по темата здравеопазване се върти най-вече от факта, че си зависим от това дали работиш, кой застраховател е избрал работодателя ти, и че ако останеш без работа, оставаш и без застраховка. Разбира се, можеш да сключиш застраховка и без работа, но често е или непосилна, или е про-форма малко (ако ти се наложи, плащаш доста, преди да започнеш да получаваш). И като цяло честия случай да си без застраховка и да ти се случи случка, когато те удрят с пазарните цени на лечението, които са безумни.

Това, което ми допада: обръщат ти внимание. Посещение при личната ми лекарка тук обикновено включва поне 30-40 минути разговори и разпитвания. Питат всички въпроси, които могат да имат връзка с оплакването ти. В България при личната - 2-3 въпроса, на ти болнични, пий това, чао - за 10тина минути и айде.

Има комуникация между лекарите. Имаш си файл с всичко, което ти е правено, като отидеш в друга болница, те си го искат вътрешно помежду си и отивайки на лекар, той има достъп до историята ти, а не ти да преразказваш какво ти е имало и как са те лекували, рискувайки да пропуснеш нещо важно или просто да не помниш.

Недостатъците за мен са, че често за добрите специалисти се чака повечко. Засега рекорда ми е около 2 месеца да чакам за преглед. Това, ако не си спешен.
Друго: изписват лекарства на кило. Тук не съм убедена права ли съм, крива ли съм, но определено пия повече лекарства. Има го и момента, че тук правят изследвания за всичко, вглеждат се детайлно в резултата и поемат инициативата да се проведе лечение за нещо привидно малко.
Пример: последните 10-15 години имам проблем, за които личната ми лекарка в България обвиняваше мен, че не се грижа за себе си като хората. Моите опити да ѝ обясня, че правя това, което ме съветва и че се опитвам останаха глас в пустиня. Когато дойдох тук, споделих проблема с настоящата си лекарка (всъщност, тя го забеляза и отвори дума). Пратиха ме при специалист, казаха ми, че това всъщност доста лесно се изследва, назначиха ми изследването и о, чудо - наистина имало проблем, не е от липса на "грижи за себе си". Та така.


Това са моите преки впечатления, аз ходя по лекари и по болници ежемесечно, в България беше по-рядко със същите симптоми и проблеми (хронично болна съм). Може и аз да имам късмет, може и да не е така навсякъде, но медицинското обслужване, което получавам в момента в САЩ не бих го заменила за българското.

От личен опит, здравеопазването като специалисти и възможности за правилна диагностика преди да започне лечение- в Щатите са напред. От части за това допринася т.н. Defensive medicine practice. Което има и негативи. За образованието в университетите -хареса ми защото са много по практически ориентирани, например работата с кадаври и практиката в болниците е 100% hands on. Като завършиш си готов от първия ден да почнеш да работиш самостоятелно в много специалности. А не тепърва да се образоваш докато работиш.

Харесва ми факта, че хора на средна и след средна възраст могат да се преквалифицират и образователната им система  на уни и колежи го позволява и насърчава. Не съм съгласна, че до 18 годишен човек трябва да е готов с решението си какво иска да учи и след това да го работи до края на живота си. До тази възраст често децата биват много лесно манипулирани от амбициозни родители и роднини и често осъзнават по късно, че взетата посока не ги прави щастливи. Чудесно е, че могат да сменят професията си по всяко едно време.

Много ми харесват следквалификационните курсове за поддържане на квалификацията и факта, че за много професии са задължителни. Това трябва да е стандарта в цял свят. А не някакви си баби и дядовци професори да продължават да преподават по методи които те са учили и които са отживелица.

Харесва ми , че има много ферми в някои щати където човек може сам да си набере плодовете и зеленчуците в сезона и са прекрасни на вкус.

Харесва ми лесния начин на живот, който вече е възможен и в ЕС, но до скоро не беше така.

Стрелбите в училищата са самия ужас на всеки родител. Стават все по чести и не виждам да се прави много по въпроса.

Преди години се даваше шанс на знаещия и можещия най много. Т.е нямаше я повсеместната шуробаджинащина. Но тоа се промени по време на кризата и резултатите се виждат на много места. Не е чак толкова зле като в ЕС (а в БГ е самата лавина). БГ е сбирщина от шуробаджанаци на много места в държавния и частния сектор и ако това не се промени, тази държава никога няма да има бъдеще. Всяка една система в която на глупака му се дава възможност, а на умния тояга е обречена на гибел. за съжаление и в Щатите тази пагубна практика е на почит тези дни, а не беше така преди.

Мога да изброявам много за какво ми харесва и какво не както в Щатите така и на стария континент, но не ми се пише вече много. Често започвам да пиша, и като свърша чершафа, търкам всичко защото просто не виждам смисъла!

В София, нали? В провинцията да влезеш в болница е...Не могат всички да ходят до София за лечение все пак. А скоро и доктори няма да има в болниците.