unschooling

по повод на написаното, че родителя не знае по всички предмети и не може да предаде на децата си. Това, което четох, е че когато детето се заинересува от нещо, то има на разположение много източници на информация, като книги от библиотеки, курсове, свързване с различни клубове, специалисти и т.н. От самата тема на интерес, възниква и търсенето на познание по различни предмети. Не е задължително детето да изучава по предмети, както е в училище. Например четох за едно момче, което се заинтересувало от ловенето на риба. Започнало да чете за различните видове стръв, хвърляне на въдици, риби и т.н. Свързало се с клубове, хора, които се занимават с това. Накрая станало толкова добро в това, че можело да се сравни с най-добрите специалсти. Когато майка му започнала да се притеснява какво точно учи детето й се оказало, че този му интерес го подтикнало да учи неща от области като биология, ботаника, физика, математика и т.н. Това обучение (unschooling or homeschooling) не предполага учене на предмети, а комплексно изучаване. Ако се замислите в реалния живот е така също. Ако те заинтересува нещо, ти започваш да се ровиш да го разбереш, а то може да те подтикне да учиш за различни неща от различни т.нар. предмети.

точно това има предвид под unschooling - неструктурирано образование. Не е вярно, както казва Миз, че за по-големите деца не става. Аз четох книга, в която майката разказва за двете си деца как самостоятелно избират интересите си и се насочват в живота точно обучавани по неструктурирания метод. А това децата да се виждат с други деца, зависи от живота, който води семейството. Аз моята дъщеря я водя от както се роди по гости и познати с деца и тя е много по-общителна от познати деца, които не участват активно в живота на родителите си и стоят повече вкъщи.

Изкушавам се да спомена, че този метод е подходящ само при наличие на свободен от работа, много търпелив и посветен на детето си родител.
Иначе и ъъъ ромчетата са на хоумскуулинг, при това неструктуриран... дали използват всичката налична справочна литература, за да следват докрай интересите си?
Аз все пак като учителска щерка смятам всеобщото образование за нещо страхотно, включително в социален план.

твое мнение
за съжаление ромчетата нямат време да учене..........
да, ако родителят няма желание да бъде с децата си, няма да стане този вид образование
аз като прочетох няколко книги, приоритетите ми започнаха да се променят
мисля, че родителят решава спрямо информацията, която има, как да постъпи

Смятам, че системното знание от огромно значение за формиране на личността. Изборността при определяне на темите при неструктурираното учене не позволява на детето да отдели голямото от малкото, фундаменталното от подробностите. Колкото и недостатъци да има обучението в училище, то все пак в идеалния си вариант се стреми към обща картина на света.

аз не говоря точно за редовни контакти с деца, а за общуване с разнообразни индивиди. когато водиш децата си по гости и мероприятия, до голяма степен ти избираш средата, в която ще бъдат, а си и там - наблюдаваш и се намесваш когато решиш, че е необходимо. а когато то ходи на училище, не можеш да контролираш с кого ще се среща и сблъсква детето. там то при всяка ситуация трябва само да вземе решение как да постъпи, само избира с кого да е приятел. дори да греши понякога, се учи от грешките си. налага се и абсолютно само да изгражда взаимоотношенията си с други възрастни - учителите. т.е. детето придобива самостоятелен опит в реално общество във възраст когато най-лесно възприема и учи. за мен е важно за детето след определена възраст една част от деня да бъде отделно от родителите си.
какво имат предвид теоретиците на unschoolinga е едно, какви е масовата практика - малко по-различно. макар и да не искаш особено да се обсъжда как е в другите страни, щатите са страната с най-разпространена такава практика и не може да не се правят изводи от опита там  . та моите впечатления са, че по-голямата част от хоумскулваните деца учат точно по спруктурирания принцип. както и че една немалка част от тях като стигнат до гимназиална възраст, тръгват в масовите училища. естествено, не твърдя, че системата е неработеща и неприложима - има примери и книги, които доказват това . всеки трябва да реши кое за него е най-важно при отглеждането на детето му и кое ще работи най-добре.

В повечето случай нещата не опират до желание, а до възможност. Да не споменавам и самотните родители! Щото ако нямаме какво да сложим на масата, едва ли ще събудим и естественият интерес на детето към знания.

О, то това че си учителска щерка, не предполага мнението ти  . Всъщност председателят или не знам как да го нарека на християнската асоциация/лига за защита на хоумскулинга  е син на училищен директор, и баща му като ревностен привърженик на общинското гражданското образование е искал сина му да стане адвокат на това образование. Той пак станал адвокат - но на опозицията  . Значи, Анда, или родителите ти са си свършили добре, работата, или си била супер дете, или образованието ти е било страхотно.  И трите неща са верни!

Добре, изчетох 6 страници много оригинални и интересни мисли по въпрос, който досега не ме е вълнувал особено и главата ми роди само една мисъл. Твърде прагматична, но все пак е по темата.

А защо не помислим, че за един огромен % американски семейства, хоумскулинг-ът/ънскулинг/ът са единствените алтернативи децата им да имат някакво образование. Това е доста сходно с проблема на децата с някои видове заболявания, за който пише Летисия, само че в САЩ проблемът е чисто географски. Ако мама и тате живеят в малка къща в прерията в Дакота и най-близкия съсед е на 20 мили, вероятността да има училище на прилично разстояние хич не е голяма. Все пак огромна маст от американсктото население не живее в мегалополисите, а именно в "rural America". За една държава с размерите на континент, говорим за население с огромна численост. Е, тия хора какво да правят - да си зарежат кукуруза и да заминат със семейния трактор за Л.А.? Или мама, която и без това си стои предимно вкъщи да домакинства, да не се заеме и с обучението на 6те деца? Затова домашното обучение се асоциира с неоконсерватизма и християнските нагласи - то е необходимия избор именно на тази част от населението, която е традиционно консервативна и крайно религиозна.

Затова в Европа тая работа няма да стане. Много сме нагъсто.

това не го мислим, защото обсъждаме приложението на този проблем в българия, а не в щатите . но понеже ти повдигна въпроса, да си кажа мнението и по него - хоумскулингът е разпространен не само в прериите и сред кукуруза . не малко градски семейства също си обучават децата в къщи. най-често срещаната причина е именно консервативност и силна религиозност - не желаят децата им да се сблъскват с различни идеи и възпитание - недобри християни, така да се каже; да не споменавам за мръсната дума "д.рвин", а не дай си боже да се докоснат до информация за презервативи, сексуално възпитание, "хари потър", "да винчи код" и други такива ужасии!

Това е истинската причина и според мен! Искам само да допълня, че такива хора обикновено гравитират около  някоя църква, където се организират детски и младежки групи и децата участват в много мероприятия. Може би така наваксват със социалните контакти.
Изобщо, ако не е налице някаква важна причина като болест на детето, географска отдалеченост или религиозна /която аз също отчитам като достатъчно важна/, домашното обучение ми се вижда самоцелно. Всъщност някой прави ли го по други причини?

Аз поне не познавам хоумскулари, които да го правят това нещо, по други освен по изброените от тебе причини.

Свръхнадареност може би, ще допълня само, четох за такъв случай на приложено домашно обучение. В крайна сметка детето се самоубива на 17 години в родната си ферма из кукурузите. Статията беше по-скоро в духа на това как системата на специално образование на национално ниво не може да откликне на уникалните (включително социални) потребности на едно наистина свръхнадарено дете.
П.п. В крайна сметка майката не тъгуваше май особено, защото знаела, че детето й било прероден Христос или негов братовчед, не помня в детайли фантастичните подробности.

в анкети родителите дават и други причини - ниско качество на масовото образование, недостатъчен стимул на децата в училищата, несъгласие с преподавания материал в училище, по-добро изграждане на характера и морала в домашна обстановка... една позната майка, която си учеше трите дъщери в къщи, сподели, че е започнала, защото когато най-голямата и дъщеря станала на възраст за училище, живеели в лош район с лошо училище, но не можели да си позволят да се преместят на по-добро място. когато семейството се пооправило финансово, вече били свикнали така, харесвало им и тя продължила. друг е въпросът, че и тя току ми разказваше за църквата и за материалите, които организирали да отпечатат там да изпратят на нещастните жени в украйна, които нямали достатъчен достъп до религиозна литература. така че предполагам причината рядко е само една, решението винаги е комплексно.

Надали детето се е самоубило, само защото е учило вкъщи.
Тогава можем да кажем, че причината поради, която децата избиват съучениците си е посещението на масово училище. Доводът може да бъде големият брой деца и физическата невъзможност да се наблюдава психическото състояние на всяко едно дете поотделно и затова не се хващат още в зародиш тези отклонения.

Според мене обаче тези разсъждения не са коректни.
Нито домашното образование произвежда самоубийци, нито масовото убийци.