Ужасни, смешни срещи

  • 292 430
  • 1 531
  •   4
Отговори
# 810
  • На брега на реката
  • Мнения: 4 361
Когато се запознах с мъжа ми (бях още ученичка в 12ти клас), мислех, че се казва Павел. Разнасях на всичките ми дружки колко хлътнала съм по Павката, рисувах сърчица с името му, въобще Павката беше мечта. Поканих го на моя рожден ден и можете да си представите физиономията ми, когато чух, че Павел не е Павел, представяйки се на другите гости Joy
Поне бях нацелила първата буква в името му Stuck Out Tongue Winking Eye

# 811
  • Мнения: 4 624
Eee, супер си направила, наистина! Много заслужена бира са те почерпили! Grinning

# 812
  • София
  • Мнения: 1 369
Привет! Simple Smile Мнооого рядко пиша, но тази тема е вдъхновяваща Simple Smile

Моят най-любим случай е следният:
Като ученичка прекарвах ваканциите в друг град при баба и дядо- било е точно във времената, в които бяха модерни интернет клубовете (била съм 7ми-8ми клас).

Та, в mIRC-а много дълго си пишех с един младеж от същия град, гонещ 20-те. В крайна сметка, решихме да се запознаем, тъй като комуникацията ни беше доста приятна.

Разхождаме си се ние из центъра на града и, минавайки през една градинка, някакво детенце (момченце) претича пред нас. Последва следната реплика, изпълнена с прочувствен копнеж:
"Представяш ли си това да беше нашият син...!"

Не си спомням дали се видяхме пак след това.

# 813
  • Мнения: 29 827
Ооо, неее!!!  ooooh! Whistling Stop

Сетих се за един, който на първа среща излязохме на кафе, говорили сме си нещо, ама явно съм решила, че няма да го бъде. След няколко дни ми звъни по телефона да се виждаме пак, обаче аз го отбих нещо, даже не исках да се виждаме. Няколко пъти ми звъня, даже някакви глупости ми говори да сме се женили. Питах го как иска да стане това, след като не се познаваме, пили сме веднъж кафе. Той бил усещал хората.....хахаххахах Едвам се откачих. Трябваше доста остро да му кажа да спре да ме притеснява.  Crossing Arms Thinking Mr. Green

# 814
  • Мнения: 6 833
Не те е усетил както трябва 😂

# 815
  • София
  • Мнения: 8 148
Преди доста години се бях запознала с един мъж, който беше към 30, аз бях на 23. Представи ми се като Николай. И на втората ни среща, вървейки към едно заведение ми казва: "Чакай само да се отбия при едни познати". Влизаме в един офис, и чувам като го поздравяват с "О, Иво, здравей!". И аз пълен шах. Излизаме от там, и аз го питам, как се казва. И той ми казва: "Е, Ивайло се казвам, ама ти се представих като Николай, че ако не те харесам, а ти много ме харесаш, и ако почнеш да ме издирваш и досаждаш, да не ме намериш". Сигурно съм била като от анимационните филмчета, като се изстрелват как само светлинки се виждат. Успях само да му кажа, да не се притеснява Joy
P.S. После той, а не аз, ме търси няколко пъти. Ама то така, иначе, ала бала. За капак се оказа, че и дете имал, но и това криел, че жените бягали, като разберат за това. Аз това не мога да го приема, да криеш, че имаш дете. Въобще, беше мъжът-загадка. Joy Оказа се, че трудно се отървах от него де. Аз, не той.

# 816
  • Мнения: 6 833
Ами да му беше дала фалшиво име, поне човекът те е отворил на тактика 😀

# 817
  • софия
  • Мнения: 2 463
Оле и аз имах такъв филм с един 'Мартин' /по майчино Силван/. Бил много вървежен и за това винаги се представял като Мартин, понеже било разпространено име. Не знам кое точно му беше вървежното и от какво толкова се страхуваше, при положение, че той не ме остави 3 седмици наред докато кандисам да излезем
Има я тази порода - никаква самооценка.
Или пък имах един познат в гимназията ,който навсякъде ходеше с газов пистолет за самоотбрана.....за 5 години никой не разбра на кого му пука за него, че пък и да го напада...но той си знае.

# 818
  • Мнения: 9 151
Преди доста години се бях запознала с един мъж, който беше към 30, аз бях на 23. Представи ми се като Николай. И на втората ни среща, вървейки към едно заведение ми казва: "Чакай само да се отбия при едни познати". Влизаме в един офис, и чувам като го поздравяват с "О, Иво, здравей!". И аз пълен шах. Излизаме от там, и аз го питам, как се казва. И той ми казва: "Е, Ивайло се казвам, ама ти се представих като Николай, че ако не те харесам, а ти много ме харесаш, и ако почнеш да ме издирваш и досаждаш, да не ме намериш". Сигурно съм била като от анимационните филмчета, като се изстрелват как само светлинки се виждат. Успях само да му кажа, да не се притеснява Joy
P.S. После той, а не аз, ме търси няколко пъти. Ама то така, иначе, ала бала. За капак се оказа, че и дете имал, но и това криел, че жените бягали, като разберат за това. Аз това не мога да го приема, да криеш, че имаш дете. Въобще, беше мъжът-загадка. Joy Оказа се, че трудно се отървах от него де. Аз, не той.
АмИ загадка,мъжът-мухльо е той за мен Simple Smile

# 819
  • Мнения: X
Интересна тема 😁
Най-ужасната ми среща беше с ММ.Запознахме се случайно докато обядвах с една приятелка,а той дойде да и донесе едни документи.Седна да хапне с нас,допаднахме си.Покани ме на другия ден на кафе.Пихме,хапнахме и понеже беше студено ми предложи да се разходим из мола и да си поговорим.Всичко върви супер,обикаляме и търсим трябвало му подарък за някого.Пита ме това харесва ли ми,онова харесва ли ми,аз давам компетентно женско мнение и накрая избрахме ръкавици и шал и сме на касата.Продавача ги подава на мен.И той-"Ааа,те не са за нея,за жена ми са".И аз останах буквално безмълвна и тръгнах да си ходя.Той остана да ги плаща и след малко ме настига-"Помайтапих се,разбира се че са за теб" и ми ги дава.Още му натяквам като ме ядоса 😁
Допълвам се,че се сетих за един бивш.
Май съм я разказвала в муньовците историята.Скорошни гаджета студенти сме,запознахме се на морето и ходим насам натам.Седнали сме в една кръчма и нали се сещате жените дето обикалят с кошниците рози?!Минава една жена през заведението и приканва мъжете да бъдат кавалери.Ние сме голяма компания,само аз и още едно момиче бяхме,другите все мъже.Наближава жената и единия от компанията вади пари да вземе на приятелката ми.Моят хубостник гръмко заявява-"Как ще дам 5 лева за цвете,туй си е една ракия".Умряхме от смях,яко го бъзикахме дълго време.

# 820
  • Мнения: 6 833
Аз още на място бих го цапардосала с такава шега. Смешно е, ама тогава хич не ти е било забавно предполагам.

# 821
  • Мнения: X
Не беше разбира се,на първия обяд нищо не спомена за друга,приятелката ми го познаваше служебно,а и беше интересен.И изведнъж жена 😮
Те всичките му шеги и до сега са все такива недомислени 🤐

# 822
  • Мнения: 4 420
Ами щом ти е мъж, значи не и излъгал много. За жена си ги е купил Stuck Out Tongue Winking Eye

# 823
  • Мнения: 5 582
Шегата е била недомислена, но продавачът се е изложил яко. Как така ще подава покупките на теб?

# 824
  • Мнения: X
И той с това се оправдава,че още тогава знаел че ще ме излъже да се оженим 😁 Романтиката му поне не куца.
Бяха дамски неща,явно е помислил че си ги избирам,не знам.

Общи условия

Активация на акаунт