Здравейте,
бих искала да споделя един голям личен проблем, който имам и ме тормози вече от доста време,
но не мога да споделя и да поискам съвет от абсолютно никого от околните ми, а наистина ми е нужен такъв,
затова в крайна сметка събрах кураж да пиша тук и евентуално да чуя различни мнения.
Ще помоля само да не ме съдите и упреквате, аз сама си се самоизтезавам достатъчно ежедневно и нямам миг покой. Да, знам, че съм ужасен човек и съм постъпила изключително подло. Не мога да спя, не мога да се зарадвам на абсолютно нищо, непрекъснато се самообвинявам и мисля за това. Дотолкова, че вече се чувствам абсолютно блокирала и неспособна да взема адекватно решение как да постъпя.
От 8 години имам сериозна връзка с приятеля ми, с когото от почти толкова време живеем заедно в дома на родителите ми. С него сме много близки, бих казала, че е най-близкият ми човек и го обичам страшно много. Мога да му споделя всичко, без да се притеснявам. Тъй като работя на две места, той се грижи за повечето от домакинската работа и общо взето за мен. Буквално си четем мислите, познава ме по-добре от всеки друг. И всичко беше наред, докато преди година не се запознах онлайн с един мъж. Не е нещо, което съм търсила изобщо, просто така се случи. В началото имахме приятелски отношения, но постепенно отношенията ни прераснаха във флирт и след това в любовна връзка. В един момент приятелят ми разбра за това и имахме страшен скандал. Искаше да си тръгне, но аз не го пуснах. Казах му, че ще приключа отношения с другия човек и наистина смятах да го направя, но чувствата ми към него се оказаха по-силни и непрекъснато отлагах. Същевременно и другият започна да ме притиска да се разделя с приятеля си. След дълги размисли бях готова да го направя и опитах, наистина, но просто не можах. Помолих приятеля си да ме остави за известно време сама, за да взема решение, но ми отказа категорично и каза да избирам на момента. Болеше ме адски много и чувствах, че може би допускам голяма грешка и губя човек, който ме обича истински. Затова не скъсах с него. Но казах на другия, че съм го направила. Тоест в крайна сметка не направих нищо друго, освен да скрия истината и от двамата, с което задълбочих проблема още повече. Другият е от друг град и се виждаме през няколко месеца, когато уж ходя на гости на приятелка... Адски ми е трудно и непосилно да поддържам тази илюзия и да заблуждавам и двамата и не искам да го правя, чувствам се отвратително. Реших, че просто ми трябва време на спокойствие, за да стигна до някакво адекватно решение, но минаха месеци и не успявам. Не знам как да избера между двамата, след като искам и двамата да бъдат част от живота ми. Приятелят ми, както казах, е най-близкият ми човек и не мога без него. Бих казала дори, че съм зависима от него до голяма степен, не мога да си представя живота си без него. Но и към другия човек изпитвам силни чувства и сме много близки и не искам да го изгубя. Той е съгласен и на неангажираща връзка, само и само да бъде с мен, но предпочита да имаме сериозна такава и семейство заедно. А аз от една страна не искам да продължавам да лъжа приятеля си, а и от друга се страхувам как ще се променят отношенията ни с другия, ако връзката ни стане неангажираща. Както вероятно вече ви е станало ясно, съм тотално объркана и нямам представа как да постъпя. От една страна имам всичко с приятеля си, щастливи сме заедно, а от друга с този човек изживявам различни неща, различна любов. С единият вече сме заедно и сме семейство един вид, а другият ми предлага след време да заживеем заедно. Той е с около десет години по-възрастен от мен и не се е женил, нито е живял с жена. Затова и до голяма степен изпитвам голяма несигурност относно обещанията му, че когато дойде моментът, ще заживеем заедно в друг град. Има моменти, в които сякаш стигам до някакво решение с кого от двамата да бъда, но в следващия момент отново се разколебавам. Непрекъснато претеглям плюсовете и минусите им и сякаш везната не престава да бъде равна. Каквото липсва на единия, другият го има. Сякаш двамата взети заедно са идеалния мъж за мен. Не мога и не искам да продължавам така. Не искам да лъжа и наранявам никого. Разкъсвам се от вина и угризения, не мога да спя. И двамата са прекрасни хора и заслужават да бъдат щастливи, а не такава половинчата връзка от моя страна.
Ще ви бъда изключително признателна, ако опитате да се поставите на мое място и да ми дадете някакъв съвет. Не очаквам готово решение, знам, че сама трябва да стигна до него, но мисля, че ще ми бъде от полза да чуя други мнения и гледни точки.
бих искала да споделя един голям личен проблем, който имам и ме тормози вече от доста време,
но не мога да споделя и да поискам съвет от абсолютно никого от околните ми, а наистина ми е нужен такъв,
затова в крайна сметка събрах кураж да пиша тук и евентуално да чуя различни мнения.
Ще помоля само да не ме съдите и упреквате, аз сама си се самоизтезавам достатъчно ежедневно и нямам миг покой. Да, знам, че съм ужасен човек и съм постъпила изключително подло. Не мога да спя, не мога да се зарадвам на абсолютно нищо, непрекъснато се самообвинявам и мисля за това. Дотолкова, че вече се чувствам абсолютно блокирала и неспособна да взема адекватно решение как да постъпя.
От 8 години имам сериозна връзка с приятеля ми, с когото от почти толкова време живеем заедно в дома на родителите ми. С него сме много близки, бих казала, че е най-близкият ми човек и го обичам страшно много. Мога да му споделя всичко, без да се притеснявам. Тъй като работя на две места, той се грижи за повечето от домакинската работа и общо взето за мен. Буквално си четем мислите, познава ме по-добре от всеки друг. И всичко беше наред, докато преди година не се запознах онлайн с един мъж. Не е нещо, което съм търсила изобщо, просто така се случи. В началото имахме приятелски отношения, но постепенно отношенията ни прераснаха във флирт и след това в любовна връзка. В един момент приятелят ми разбра за това и имахме страшен скандал. Искаше да си тръгне, но аз не го пуснах. Казах му, че ще приключа отношения с другия човек и наистина смятах да го направя, но чувствата ми към него се оказаха по-силни и непрекъснато отлагах. Същевременно и другият започна да ме притиска да се разделя с приятеля си. След дълги размисли бях готова да го направя и опитах, наистина, но просто не можах. Помолих приятеля си да ме остави за известно време сама, за да взема решение, но ми отказа категорично и каза да избирам на момента. Болеше ме адски много и чувствах, че може би допускам голяма грешка и губя човек, който ме обича истински. Затова не скъсах с него. Но казах на другия, че съм го направила. Тоест в крайна сметка не направих нищо друго, освен да скрия истината и от двамата, с което задълбочих проблема още повече. Другият е от друг град и се виждаме през няколко месеца, когато уж ходя на гости на приятелка... Адски ми е трудно и непосилно да поддържам тази илюзия и да заблуждавам и двамата и не искам да го правя, чувствам се отвратително. Реших, че просто ми трябва време на спокойствие, за да стигна до някакво адекватно решение, но минаха месеци и не успявам. Не знам как да избера между двамата, след като искам и двамата да бъдат част от живота ми. Приятелят ми, както казах, е най-близкият ми човек и не мога без него. Бих казала дори, че съм зависима от него до голяма степен, не мога да си представя живота си без него. Но и към другия човек изпитвам силни чувства и сме много близки и не искам да го изгубя. Той е съгласен и на неангажираща връзка, само и само да бъде с мен, но предпочита да имаме сериозна такава и семейство заедно. А аз от една страна не искам да продължавам да лъжа приятеля си, а и от друга се страхувам как ще се променят отношенията ни с другия, ако връзката ни стане неангажираща. Както вероятно вече ви е станало ясно, съм тотално объркана и нямам представа как да постъпя. От една страна имам всичко с приятеля си, щастливи сме заедно, а от друга с този човек изживявам различни неща, различна любов. С единият вече сме заедно и сме семейство един вид, а другият ми предлага след време да заживеем заедно. Той е с около десет години по-възрастен от мен и не се е женил, нито е живял с жена. Затова и до голяма степен изпитвам голяма несигурност относно обещанията му, че когато дойде моментът, ще заживеем заедно в друг град. Има моменти, в които сякаш стигам до някакво решение с кого от двамата да бъда, но в следващия момент отново се разколебавам. Непрекъснато претеглям плюсовете и минусите им и сякаш везната не престава да бъде равна. Каквото липсва на единия, другият го има. Сякаш двамата взети заедно са идеалния мъж за мен. Не мога и не искам да продължавам така. Не искам да лъжа и наранявам никого. Разкъсвам се от вина и угризения, не мога да спя. И двамата са прекрасни хора и заслужават да бъдат щастливи, а не такава половинчата връзка от моя страна.
Ще ви бъда изключително признателна, ако опитате да се поставите на мое място и да ми дадете някакъв съвет. Не очаквам готово решение, знам, че сама трябва да стигна до него, но мисля, че ще ми бъде от полза да чуя други мнения и гледни точки.
