Проблеми с приятелката ми и съместния живот

Авторе, ти Дева ли си?

Ако имате дечица, те какви ще станат - чистофайници като теб или мърлячи като нея?

Ако не постигнете компромис, разделете се. Малкото камъче чистота на дома ще преобърне каруцата.

Да (от качественото). За всичко.

Не! Те пък са микробопръскачки. Не ги ползвам и в моловете.

У нас ни кърпи, ни килими, ни черджета. Единственият ни текстил у дома са дрехите, които носим, матрака и дивана + фотьойлите. Нищо друго от плат не вирее у нас. Свели сме нещата дотам, жилището да служи на нас, а не ние да слугуваме на него.

И аз в никакъв случай не съм се заяждала.

Ми то така става, но какво да се прави когато човек чисти и буквално след пет минути другия разхвърля. И смисъла се губи. Гадно е, разбираш ли? Никакво уважение към чуждия труд.
Спомняте ли си онзи филм с Джулия Робърт - Врагът в моето легло. Ей това е терорист и психопат. Ама авторът не мисля, че от този тип. Просто човек с елементарен усет за хигиена.

Ясно, разбрах.
Ами, не се бях замисляла, че мога така да си реша проблема, честно казано. Но то това така или иначе беше само една част от картинката.
Аз пък вярвам на автора за опаковките от храна в леглото. Има такива хора. Събирала съм гащи от масата. Да, масата за хранене. Та, к'во толкова е една опаковка...

Абе, изчисти ти, ама като трябва да чистиш непрекъснато след някого е изнервящо. В крайна сметка в тази къща не живея само аз. Хем бях зла и не е като да вършех аз всичко. И примерът с "ми то като се появят деца...." не ми е особено подходящ, защото едно е да вървиш след 3-годишно, което е напълно логично да цапа и разхвърля, съвсем друго - след голям човек, който би следвало да има елементарен усет къде точно е мястото на боклуците.

Бе той Обама си хвърлял чорапите по пода, вие сега за една вафла в леглото!

Сериозно, вярвам, че авторът би загубил много по-малко от разпадането на връзката му, отколкото партньорката му. Той е човекът с по-добрите доходи (или поне така ми се стори), той е с по-добри битови навици, той е и възрастово в по-изгодна позиция. А дали би спечелил, той си решава.

Дали става дума за лека небрежност или за повсеместен мързел? Ако е второто, перспективата при наличие на деца плюс работа не е добра.

Целта е да не загубя нищо, а не да загуби по-малко от партнера.

Всяка раздяла е загуба. Но понякога печалбата е по-голяма.

Прекрасно го разбирам и веднъж на няколко месеца ми прикипява заради някоя подобна глупост, но пак казвам - това са дреболии. Един го дразни едно, друг друго. Мен ме дразнят обувки в коридора, чинии и чаши по стаите, дразни ме да има примерно 3 отворени кисели млека на различен етап на наяждане. Справям се с тези проблеми като събирам чиниите и чашите, зареждам миялната. Прибирам обувките в шкафа, а киселите млека и други подобни неща отиват в кофата, въпреки че съм живял достатъчно в бедните години, че да смятам за някак нередно да се хвърля храна. Цялата работа отнема към 1/2 час макс.

Съпругата ми пък я дразнят други неща - примерно прах. Пък аз съм приел някакси, че София е безкрайно мръсен град и като се проветрява влиза и прах, неизбежно е - не ме дразни толкова.

Хората са различни, вместо да се борят със зъби и нокти да променят другия, по-смислено е да се допълват. Аз подреждам хубаво, съпругата ми чисти за прах и е с безупречна лична хигиена и поне на мен ми мирише винаги хубаво дори да е без парфюм (за разлика от други жени, които определено са оставяли у мен усещане за нечистоплътност).

Бих посъветвал автора да гледа по-общо на партньорката си и да не задълбава в битовизми. Ако наистина му е незадоволителна нейната хигиена - с разговори няма да стане, да се замисли дали има бъдеще с такъв човек. Но ако е ОК с хигиената ѝ като цяло и дрязгите са за разхвърлянето, опаковките, трошенето (когато примерно някой яде филийка без чиния и не на масата) и подобни неща - дребнаво е. Да работи над себе си и вътрешната си хармония си човек, който се изнервя от подобни неща.

Въпрос на ниво на емоционална зрялост е начинът, по който реагира приятелката ви. Тя се култивира. На колко години сте, ако не е тайна?
Моят съпруг също има нетърпимост към определени неща, свързани с хигиената, които на останалите биха изглеждали странни или прекалени. В началото имах известно вътрешно напрежение дали това няма да се отрази на връзката ни. Не защото са крайни и непостижими, а защото трябваше да променя своите битови навици в известна степен. А аз съм доста независима ... И се възприемах като почти перфектна домакиня. В последствие просто ги приех. И се съобразявам с тях. Но без да им робувам...
Тук няма да намерите точния отговор на въпросите си, знаете го, нали ? Но можете да получите насока, която да ви доведе до тях. Ако искате да продължите да сте с тази жена, намерете начин да се справите двамата с нещата, които генерират напрежение помежду ви. Ако и тя иска да е с вас, ще го постигнете и без насоки отвън... Домът е най-интимното място, което една двойка (или семейство) споделя и това не предполага да бъде пространство на напрежение от каквото и да било естество.

Доколкото видях, и двамата са около 30-те си години. Късничко е за тийнейджърска емоционална  незрялост.

Човекът търси начин да я мотивира да се промени заради него. Не съм сигурна, че това въобще е възможно, освен временно. Или че си струва. Година-две съжителство, и то без деца, е нищо в сравнение с повечето дългогодишни бракове. Тя отсега го дразни с поведението си, какво ли би било при по-сериозни напрежения, натрупване на рутина и отслабване на първоначалната тръпка? Във всички дългогодишни връзки има наранени в един или друг период, простъпки спрямо партньора, за които се иска силна мотивация да бъдат опростени. Трябва да има невероятно силна духовна връзка, за да компенсира постоянните търкания на битово ниво и неизбежните пукнатини по глазурата. Има ли авторът такава връзка? Със сродната си душа ли живее или просто с достатъчно удобна такава?

Той няма да успее да я накара да се промени. Това е повече от сигурно. Еднственият начин тя да промени навиците си е да го поиска сама. Обикновено това се случва, когато жените осъзнаят, че губят нещо, на което държат. Едва тогава са склонни на подобна вътрешна промяна. И не ме разкъсвайте за тези думи, защото всички знаете, че това е така...

Да чистиш не е дълбока, вътрешна промяна. Ще ме извиняваш.

Напротив, промяната на ежедневните навици на възраст след 30 г. си е фундаментална промяна.

Да чистиш и да поддържаш дома си определено не е ... Но тук става въпрос за нещо съвсем различно - за абсолютно неприемливи навици на вече зрял човек, който изглежда, освен всичко останало, е склонен и към драматизиране...

Ами ... зрял, зрял, колко да е зрял. А навика си е навик, не е толкова трудно да се придобият нови. Въпрос на дисциплина и мотивация. Явно такава липсва. Много хора си променят ежедневните, трудовите, хранителните и други навици и не е толкова драматично.

Не изключвам вероятността и нарочно да го прави. Имала съм такива приятелки. Но там съпротивата беше насочена към родителя, не към партньора.