♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 68

зад кадър

Зад кадър лично снимани от Габи като реална снимка е. Аферим Габи:hibiscus:

И още...не толкова добри колкото на Габи.


 

Габи и Тайланд!


 

Глава 169

Раздялата с Йомер бе трудна, главно заради близнаците. Сякаш усещайки, че баща им ще замине, те бяха кисели цялата предишна вечер. Зъбчето на Берк най- после бе избило, което можеше да оправдае донякъде плача, нервността и неспокойствието на малкия. Но Ада- обикновено спокойната в последно време принцеса изведнъж се бе превърнала отново в малка капризна госпожица, заплакваща всеки път, щом родителите ѝ я оставеха. Йомер я разнася повече от два часа, умолявайки я да заспи най- после. Самолетът му излиташе сутринта в седем, което означаваше, че трябва да е излязъл преди шест. Дъщеря му обаче имаше свое мнение по въпроса и бе решена да го отстоява докрая.
-   Дали да не се обадим на Елиф? Никога не е правила така!- Притеснено погледна той към Дефне, люлееща Берк.
-   Просто си забравил какво е!- Засмя се тя, макар въобще да не ѝ бе смешно.- Явно са решили, че тази нощ няма да се спи.
-   Дай ми го, измори се!- Размениха децата, защото Берк наистина тежеше повече от сестра си.- Къде се загуби Ипек?!
-   След два дни има изпит, цял ден учи и я пратих да си почине.- Целувайки мократа от сълзи бузка на Ада, Дефне я премести в другата си ръка.- Ти си приготви багажа, нали?
-   Малко дрехи и несесера, друго няма. Всичко е в сака!- Кимна Йомер, докато пристъпваше от крак на крак.- Наближава полунощ, а те са като дяволи! Виж ги, нямат и намерение да заспиват!
-   Дали да не пробваме с музикалната кутия от Суде, обикновено се радват на песничките!- С надежда попита Дефне, вече посягайки към нея.
-   По- скоро ние ще заспим, но защо не. Може пък и да се излъжат.
Дори не успяха да се отдръпнат от леглото, преди писъците да започнат. Успявайки да надвикат дори нежната музика, лееща се из стаята, двете деца се деряха, сякаш някой ги измъчваше. Опитвайки се да са твърди, Йомер и Дефне издържаха по- малко от минута, преди да се втурнат и вземат отново децата на ръце. Въздишайки изморено, започнаха отново обиколката на стаята, разговаряйки само с поглед.
Към два всички бяха изтощени- родителите от носенето на близнаците, а самите те- от плач и хленчене. Подпрели гърбове на стената зад тях, Йомер и Дефне бяха седнали в спалнята, опитвайки се да не заспят, докато подрусват неспокойните си отрочета. Очичките на двете дяволчета се затваряха, но сякаш на инат, те не искаха и не искаха да заспят. Дефне клюмаше на рамото на съпруга си, бърборейки някакви истории, за да задържи и двама им будни. Когато най- после малките герои се предадоха, никой от тях не посмя да помръдне, за да не ги събуди отново.
-   Много, ама много внимателно!- Прошепна Дефне, поставяйки Берк на леглото до себе си и бавно приплъзвайки се, легна до него. Йомер последва примера ѝ, опитвайки да скрие нетърпението си.- Ако искаш, отиди и легни оттатък, за да ти е по- спокойно. Имаш нужда от сън.
-   Няма да те оставя сама! Не и тази нощ!- Усмивката му предизвика пеперуди в стомаха ѝ, но лекото скимтене на Ада бързо я върна в реалността.
-   Обичам те!
-   И аз те обичам! Сега заспивай, и ти имаш нужда от почивка!
Загледаха се в спящите ангелчета, нямащи нищо общо с децата от тази вечер. Колко много се променяше човек, докато спи. Всички грижи, притеснения и страхове изчезваха, заменени единствено от спокойствието. Йомер премести поглед към Дефне. Бръчката, пресичаща челото ѝ цяла вечер, бе изчезнала. Съпругата му се усмихваше, явно сънувайки поредния красив сън, в който щастието е единственият им спътник. Но той отново заминаваше, отново я изоставяше тогава, когато има нужда от него. Макар и за кратко, Йомер не искаше да оставя нея и децата. Проклети да бяха и фирмата, и Синан, и италианците с вечните им проблеми. Единственото, което Йомер искаше, е да останат така завинаги. Неговото семейство. Неговото съкровище. Обещавайки си да направи всичко възможно, за да се върне още утре вечер, той най- после заспа.

Йомер отказа Дефне да го придружи до летището, сбогувайки се с нея още вкъщи. Малките отново плакаха, разплаквайки така и майка си. Колкото и да се опитваше да е силна, заради него, Дефне не успя да спре сълзите, нахлули в очите ѝ. Сгушена в любимите обятия, тя го помоли да се върне час по- скоро, след което го изтика далеч от себе си. Искаше той да тръгне, докато все още се държеше. Целувайки набързо децата, вече забравили сълзите и гледащи неразбиращо към тях, той се качи и Шукрю потегли. Йомер не се обърна, защото не искаше да се изкушава. Звучеше банално, но знаеше, че види ли сълзите на Дефне, няма да успее да замине.
Ипек прегърна Дефне през кръста, шепнейки ѝ успокояващо, че дори няма да усетят кога ще мине времето, в което Йомер го няма. А и трябваше да е силна, за да не се разстроят отново близнаците. Ада и Берк гледаха след колата, отвеждаща баща им, след което впериха въпросително очички в нея. Ако тя плачеше, и те щяха. Затова трябваше да се съвземе и да повярва, че съпругът ѝ ще се върне съвсем скоро. Повтаряше го на себе си толкова често, колкото и на близнаците.
Първият ден премина тягостно. На Дефне не ѝ се правеше нищо, затова с Ипек изведоха децата в парка. Докато тикаше напред назад количката с малките дяволчета, а Ипек ѝ говореше нещо, тя мислено пътуваше към Италия. Йомер позвъни, щом кацнаха в Рим, и след като се настаниха в хотела. Дефне очакваше с нетърпение да чуе гласа му, макар да се бяха разделили едва преди няколко часа. Следобед имаха уговорена срещи с всички, които бяха засегнати в проблема, затова нямаше да успеят да се чуят отново до преди вечеря. Тъжна, тя обеща да изчакам обаждането му, преди да заспи.
Синан също бързаше да се върне, тъй като бе оставил Ясемин при майка ѝ и не бе спокоен. Двете жени се обичаха, но имаха ужасно различни характери и това водеше до спорове, които не бяха желателни в положението на съпругата му. Яса искаше да пътува с тях, но бременна в почти осмия месец просто нямаше как да се качи в самолета. Затова сега двете с Дефне се чуваха почти през час, проклинайки всички италианци и клиентите им в частност.

Следобед Ипек реши, че е открила ключа, който да извади приятелката ѝ от тъгата.
Предстоящият рожден ден на Йомер и подготовката за него щяха да разсейват Дефне, докато очаква поредното позвъняване на телефона. Но всичко бе почти готово, просто защото никой от тях не обичаше големите тържества. По обяд щяха да съберат всички близки и приятели в един от любимите им ресторанти, а вечерта щяха да са само двамата. Йомер мислеше, че ще празнуват вкъщи, но Дефне имаше малко по- различен план. Все пак не само сеньор Ипликчи можеше да организира изненади.
Когато Йомер позвъни вечерта, близнаците отдавна бяха в света на сънищата. Макар и трудно, двете с Ипек бяха успели да ги приспят малко след обичайния им час на лягане. Сгушени в мечоците, които Исо бе донесъл още преди раждането им, двете деца спяха сладко, забравили защо всъщност се бяха киселили цялата предишна вечер, както и сутринта след това. Татко им го нямаше, наистина, но за разлика от това мама бе посветила почти целия си ден само на тях. Дори остана да ги наблюдава, докато спят следобедния си сън и така тя бе последното, което видяха, преди да затворят очички и първото, щом ги отвориха. Щастливите им усмивки, докато ги закачаше и им говореше, бяха безценни и ѝ помагаха ужасно много с мисията да не мисли за Йомер.
-   Знаят, че те няма, и любопитно се оглеждат из къщата, сякаш очакват всеки момент да изскочиш от някой ъгъл.- Докладва му тя вечерта, когато той попита за Ада и Берк.- Но, слава Богу, са спокойни. Суде и Андрю заминаха, макар и само за три дни, така че двете с Ипек ще се справяме сами.
-   Ти си ги накарала, нали?- Засмя се Йомер.
-   Имаха право на това, все пак е медения им месец. Макар и за втори път!- Настоя тя, предизвиквайки отново смеха му.- Липсваш ми!
-   И ти ми липсваш! Иска ми се да можех да се кача на самолета и да се върна веднага при вас. Но знаем, че не мога.
-   Колко време ще останете?!
-   Синан също иска да се прибираме, така че сигурно утре вечер ще сме си у дома, независимо какви ще са резултатите от преговорите.
-   Не е ли опасно за Пасионис. Все пак те са едни от най- важните ни клиенти.
-   Да, но не са единствените. Ние вече не сме онази малка компания, разчитаща само на тях. Благодарение на теб вече можем спокойно да дишаме, дори и при такива ситуации.- Усети гордостта в гласа му, но побърза да отрече заслугите си.- Не се подценявай, скъпа! Ти бе тази, която ни изведе на чуждия пазар. Дори и да не го осъзнаваш, без теб никой от нас нямаше да е това, което е.
-   Замълчи, или ще припадна от толкова срам!- Възкликна тя, правейки си вятър. Страните ѝ бяха алени, трудно си поемаше дъх.- Не е истина!
-   Напротив, и ме е яд, защото ти не можеш сама да се оцениш! Повярвай ми, ако не бе моя съпруга, щях да направя всичко възможно, за да те задържа в Пасионис! Ти си безценна, любов моя! Ти си нашето чудо!
-   Не искам друго чудо, освен това да се върнеш. Колкото се може по- скоро!
Говориха, докато Дефне не започна да задремва. Усетил умората в гласа ѝ, Йомер ѝ пожела лека нощ и остана заслушан в равномерното ѝ дишане за няколко секунди, преди да затвори.

hot...very hot




Темпи,благодаря за приказката,както винаги завладяваща и подканяща те да се размечтаеш.

Tempi,  благодаря за приказката, но ми се струва, че командировката в Италия няма да приключи толкова бързо колкото им се иска на Дефне и Йомер?

 

  После...

Добре де, няма да налучквам, кристално кълбо нямам...

После Йомер ще заспи и ще сънува как Дефнето прелита до Италия да го събуди за закуска  

Slawena,на кратко имам фетиш към мъже на които им отиват очила-в този случай Борко ми хареса с тези.

 

Темпи, какво ли си ни подготвила по на татък!?  

Във връзка с поредната раздяла на Боре с кака.
 

Лека нощ