Реших снощи да гледам.
По-голяма скука, да не кажа по-силна дума, не съм изпитвала от началото на сериала.
Варна е много права. Джевдет отива при Азизе, разговор за части от минутата на вратата. Дори нямам спомен дали отиде изобщо при детето си. Може и да е отишъл. Толкова "незабравима" сцена, че не си и спомням.
Този сезон, няма една серия, в която да се е случило нещо оригинално и незабравимо. Освен хубавите сцени с Джевдет след откриването на Азизе и разстрела на Тефик - няма нещо, което да си спомням. Всичко е размито и безлично. Изключвам първа серия и втората - началото, но за него и досега твърдя, че това изнасилване беше абсолютно излишно и отвратително ненужно.
Леон и неговите тръгвания и връщания няма да ги коментирам. Мен, ако питате, факта, че се върна в началото на втори сезон - решението е взето, да остане с туркинята и да загърби своите - близки и войници.
Лудостта на тримата и Хилял ми дойде в повече - назад-напред по тези улици и тя, разбира се, на първа линия.
А женската компания в къщата на Латифе, абсолютно излишна в този сериал. Наистина не разбирам каква е ролята на тези жени - Емине и Евсун.
Няма да говоря за начина , по който Азизе си заряза бебето и хукна да спасява хората по улиците. Посред нощите. Сякаш всички хора в Измир са останали на нея.
Повторения до припадък. Да мислиш всяка серия - как Джевдет да излиза от ситуация, да спасява мисията си и кожата си...няма как да не се повториш и ...пошестиш.
Вместо да покажат нещо за Йълдъз и Якуб, по-човешко - Емине и Евсун, Алекси и другия измишльотини за запълване на времето. Няма една сюжетна линия с героите развита и обмислена докрай, завършена и вълнуваща.
Сигурно турските зрители се вълнуват от цялата тази борба, ноув мен серията предизвика безразличие и скука.
Да, определено, виждам и такава в повечето актьори, още повече, че те също знаят, че са на финала.
Дано след време Халит и Берг попаднат на нещо по-запомнящо се и по-вълнуващо, в което наистина са ГГ. Да кажем, че Джевдет поне се щура назад-напред в доста от сцените, но поради безкрайните измъквания, които не се отличават с нещо кой знае колко оригинално, придобиваш усещането за някакво поредно повторение.
За Берг - по-безлична роля не е имала/дори в БП въпреки сценария/, особено във втори сезон, изключвам няколко сцени, чрез които чувстваш още по-голямо съжаление, че талантът и се пропиля в продължение на месеци. А за Халит, Варна беше писала преди време - това, което прави като роля, е много под възможностите му - говоря за епизодите изобщо, а не за сцени, броящи се на пръстите на едната ми ръка за цял сезон.