И пак за проговарянето...

Ще се включа не като специалист, а като родител на късно проговорило дете. Дъщеря ми започна да проговаря след като навърши три години и половина. Пиша "започна", а не "проговори", защото това беше дълъг и болезнен процес и не стана "от раз". Може би едва към шестата й година тя се изравни с връстниците си и това при условие, че започна за посещава логопед откакто беше на две години и половина и заниманията продължиха почти до седемгодишната й възраст, първоначално два пъти, а след това и три пъти седмично. Естествено, че забавянето при проговарянето води и до цялостно забавяне в развитието на детето. Докато връстниците й в детската градина изнасяха цели рецитали и разиграваха пиески, моето дете едва връзваше две-три думи. Забавянето в проговарянето води и до изолация на детето от учители, персонал, от връстници. То обрича на социална изолация, отразява се на себеоценката и самочувствието на детето. Необходим е много труд от страна на родителите на дете с речеви проблеми и колкото по-рано се започне, толкова по-добре.
И още нещо да добавя - детето ми беше на две години, когато осъзнах, че вероятно има проблем. Намирането на подходящ логопед ми отне около половин година, защото започнахме на едно място, посещавахме го известно време и се оказа, че не е подходящото. После още няколко месеца минаха в лутане, докато започнем с редовните посещения при логопед. С това искам да кажа, че аз лично не бих чакала няколко месеца, а бих започнала проучванията за подходящ специалист по-отрано.

Хора и най-вече специалисти, това дете няма дори 2 години.   Хубаво е , че се разказват страшни истории, ама напишете на жената какво се очаква от 18 месечно дете и да си лягаме, не е нужно да и четете страшни истории, най-много да имаме една недоспала, изнервена, притеснена и ужасена майка утре сутрин и язък за всички хубави съвети дето са дадени, как да занимава детето, като тя ще е Момби.

Аз дори и не видях някой дали попита тая жена, преди да се почнат страшните истории, най-малкото, това дете дали е родено на термин  Почнаха се с диагнозите веднага.

Чери, ти прочете ли поста на автоорката преди малко? На жената нищо й няма, нито е недоспала, нито тревожна, нито е ужасена. Тя вече е говорила с педиатъра, взели са решение и всичко е ок. Притеснения няма.
така катоте чета, по-скоро искаш ти да си в центъра на драмата, да създаваш драма и да я подклаждаш. Ето, съгласих се, че всичко си знаеш и всичко си можеш, акъл на другите даваш - какво още искаш? Всичко е наред, спокойно!

Тамън си помислих, че съм те приспала и да мога да блесна ццц..... Печелиш, лагам си 

Аз не разказвам страшна, а съвсем реална история. Познавам много деца, включително и моето, които са имали проблеми с проговарянето, но с дълга и упорита работа, са успели да наваксат изоставането и днес се развиват добре. Но да се твърди, че е все едно дали детето ще проговори на две или три години, е безотговорно и невярно. Защото всъщност никой не може да гарантира ще стане ли проговарянето и кога точно, а междувременно се губи ценно време.

Ама от това, което пише жената, аз не виждам да е изпаднало в ступор и пълно мълчание    Няма как и да очакваме да ги раждаме проговарящи, макар че като гледам как все по-бързичко се развива младежта днес, падат доста граници, не само на проговарянето. Зависи и от средара.  Има и много неизвестни около това кога, как се е родило, в каква среда се гледа, та си остава задача на педиатъра да установи дали е проблем.


Детето, дори и реална възраст НЕ Е на 2 години.


Андариел , заклевам се, това беше последно  

Колкото искаш пиши, то си е твоя работа. На мен ми е все тая.

Хайде, като е за личен опит, ще взема и аз да кажа за моите деца, макар да съм сгурна, че ще предизвика отрицателно отноошение. Но като ще е за опит - нека е за опит. Голямото, това ще го помня цял живот поради едни трагични обстоятелства, на 2 години и 3 месец рецитираше наизуст Горската аптека. Цялата. И не, не съм го карала да я учи, просто обичаше да я четем и малко по малко я научи. Дори се изхитри да взема книжката и да имитира четене. Другата любима беше за Работна мецана и нея я знаеше наизуст. Единствената дума, която бъркаше от цялата книжка беше "аптека". Второто дете не обичаше да рецитира, но на 2 си говореше съвсем  спокойно, с цели изречения, вече не помня колко сложни са били, но щом не помня, значи е било ок.. Проговориха на годинка с първите думи. Следила съм ги по таблиците и по учебник кога какво правят, какво и как проговарят. Тогава дори не бях чувала думата логопед, така че е нямало как да съм професионално обвързана. Просто си четях какво е написано на гърба на медицинския картон и в коя част на границите за възрастта са.

нито че момчетата се развивали по-бавно, нито не знам какви митове и легенди,  които са много популярни приспивателни.

Това за по-бавното съзряване на момчетата, че е мит и легенда, ходи го кажи на някой доктор или биолог, да видим какво ще ти отговори. Между другото това е вярно дори още в утробата. Моите деца се родиха недоносени и в неонатологията чухме от един куп доктори, че мъжкият пол е рисков фактор, защото момчетата се раждат по-незрели, а за недоносените всяка капка зрялост е от огромно значение. И действително, дъщеря ми, въпреки, че се роди почти двойно по-малка от брат си, се справяше по-добре след раждането и това стана повод тогава за тези коментари.

Анелия, според мен сте решили правилно. Някои логопеди отказват да преглеждат под две години, на моите деца им предстои такъв профилактичен преглед и ми казаха между 2 и 3 години.

Иначе дъщеря ми с всеки изминал ден си усъвършенства речта и думите стават все по-разбираеми, а само допреди месец и половина - два не очаквах, че ще говори така. Научила е и песни вече, сега като кажа "зайченцето"... и тя "бяло", "цял ден си..." и тя "играло" и т.н. почти цялата песен. Накрая на този месец ще навършат 2 коригирани години.

А най-хубавото е, че откакто тя проговори, брат й също стана по-общителен и в последните две седмици, буквално докато пишем в тази тема, започна да изговаря много нови думи, по една, по две на ден. Той по принцип много се влияе от нея е тъй като вижда, че тя говори, вероятно иска и той, те много гледат един от друг.

Те мъжете са и с половин хромозома по-малко от нас жените още при самото си зачеване     / XY XX/ Липсва генетичен материал, нагледно да си го представите- долното дясно краче на Х  
Андариел, това не се брои, не е по темата, да си кажа...


Между другото, до колкото аз съм чела в научнопопулярни статии, това  е и една от предполагаемите причини, защо мъжете са по-податливи на аутизъм. Защото имат загуба на генетичен материал и при синдром на чупливата хромозома, то тази загуба личи още повече, от колкото ако при жената се получи този синдром, тъй като тя разполага по рождени с повече. Нещо такова беше, това за секция интересни факти.

Лично доктор ми го е казвал този "мит"... което автоматично го прави непрофесионалист и какъв ли още не за някои от вас, но говорете си...
Дайте да намалим най-накрая тона и иронията... можем да се изказваме малко по-меко без чак толкова драма и напъване...

Не се развиват по-бавно, а при тях по-често се срещат развитийни проблеми (при някои видове  е 1 към 2, а при други може да достигне и 1 към 4 съотношение момичета към момчета), отколкото при момичетата на същата възраст. Разликите при нормата са малки и не са повод за успокояване, че защото е момченце, може да закъснее.  И понеже все се казва, че момчетата били по-бавни, и точно при момчетата се губи време в чакане, вместо да се стимулират вкъщи чрез игри и общуване. Недоносените са друга бира, те са на друг режим на следене и имат да наваксват .

Да се правят изводи от собствените деца е подвеждащо, заащото извадката е твърде малка. И аз имам две деца, и какво?

Обичайно се изчаква в тази малка възраст, защото е трудно да се постави конкретна диагноза, а и нещата могат да се променят всеки момент. И пак казвам - никой никого не кара да ходи на диагностика с бебе. Обичайно майките усещат, когато нещо не е съвсем "като при хората" и ако не друго, поне могат да направят нещо по въпроса вкъщи - трябва само време и желание.

Чери, кое не се брои, нали е споделяне на личен опит? Ето, и аз имам личен опит с моите деца - споделям го. Не ти харесва? Сори!
Нещо не си прочела както трябва за чупливата хромозома, обаче нали си знаеш, аз няма нужда да обяснявам.

Да се правят изводи от собствените деца е подвеждащо, заащото извадката е твърде малка. И аз имам две деца, и какво?

Аз не знам ти на базата на какво правиш изводи, аз правя изводи на базата на твърденията на лекари и учени. И повярвай ми, аз много добре разбирам от статистика.


Чери,

Айде, още една, която се опитва да ми обяяснява как всичко си знае и всичко си може!
На мен това ми е работата, Лили, всеки ден работя с деца, всякакви деца, и нещата не са толкова прости, колкото ги изкарваш. Лекарите не са излъгали, но това е общо твърдение, че момичетата проговаряли по-рано. Има ранни и късни говорители, като от ранните има и момичета, и момчета. Повече ранни говорители има при момичетата, а преди това при жестовете са момчетата. Това, което четеш е обобщено, но си има разбивки по различни критерии. Разлика от месец-два не е фатална, за да се приеме като алфа и омега, че момичетата проговаряли по-рано.

Ако влезеш в някоя градина при децата в първа група, част от тях са под 3-годишна възраст, защото са родени в края на годината.  Обаче често няма как на око да познаеш кой  навършил и кой не, дори по пол няма как да познаеш кой няма 3. Ще видиш, че при равни други условия момчетата си говорят като момиччетата, а тези, които не говорят добре се отличават. Вижда се по игрите им, как участват в занятието, как общуват с възрастните. Просто едно добре развито дете си е добре развито дете, независимо дали е момче или момиче. И на детската площадка ще ги видиш 2-годишните - момичета, момчета - който си говори си говори, а тези, дето ужкким по-къснно проговаряли момчетата, е незабележимо. Просто човек трябва да приеме някои неща, а не да се хваща за това как момчетата проговаряли по0късно. Диагностиката е еднаква и детето или може да прави и казва нещо, или нее може, без значение дали е момиче или момче.

 Нормата, дори най-разтегливата по пол, си има граници, и да се разчита на това, че момчетата проговаряли по-късно е волно или неволно затваряне на очите. Но го има този момент в поведението - коато човек започва да усеща, че нещо не е съвсем както трябва (примерно при болестите вижда, че детето е малко отпуснато, не му се яде), той се опиттва да игнорира наблюденията си или да даде по-невинно обяснение (примерно детето е изморено или яде повече на закуска), и известно време свято вярва в това, макар интуитивно да държи нещата под око, но продължава да се надява, че всичко е ок (е, нищо му няма, пипам го с ръка и не ми се вижда топъл). С две думи разчита на това всичко да е ок и той да греши. И така може да бъде още известно време, когато или детето вече очевидно се разболява, или става време за спане вечеерта и всички си лягат. Обаче майката все пак става веднъжпрез нощта да го види или за всеки случай му дава нещо за температура. Е, същото е и с границите, с момичетатаа и момчетата - човек си търси успоокоение - границите са широки, момчетата проговарят по-късно... и се надява да е прав. Ако е прав - супер. Ако не е - пак следва период на отричане, защото е трудно да се преглътне това, че не е прав.

Има ли чуплива хромозома, това вече е патология и проговарянето само по себе си е най-малкият пролем.

Детето ми е януарче и по новите правила си върви с набора, ама винаги се е усещало по-голямо. Освен, ако не го бяхте хванали в периода 2-2,5, тогава изоставаше с развитието. Според моята психоложка, заради моите занижени критерии основно. А защо аз съм има занижени критерии, защото след като в болницата по ДЦП му натресоха диагнозите, аз винаги съм очаквала повече това дете да му има нещо от колкото да му няма нищо, освен че е плод на дълги години опити и т.н. Т. е основно аз и моята психика са му спирали развитието, а при толкова малки деца,, майката е основно първоизочника на психичното здраве и развитие на детето, защото са като скачени съдове. За това казвам колко е вредно в момента да убеждавате тази майка, че може да му има нещо на това дете, още повече, като и педиатъра и е казал, че няма повод в момента и по това тя което пише детето е по-скоро в норма от колкото да не е. Вместо да изпишете вежди, може да избодете очи, от опит.

Детето ми в момента е в предната група, със следващият набор, не с нейният .  Когато я местихме в градинага, така преценихме и ние и учителките, след като изкара едно лято в смесена група. От ясла я преместих и по-рано с изрична молба, защото тя сама съобщаваше, че и е дискомфортно от всички "бебета", да и реват на главата. Очеизбийна е разликата между моето и примерно 2-3 месеца по-малко дете. В момента в който истински видях детето си и потенциала му, то дръпна със със скороста на светлината , ами по-бързо .

Чери,няма нужда да ми обясняваш, аз твоя случай изобщо не искам да го коментирам, защото не съм ти терапевт, нито на детето ти, нито мога да зная какво са видяли или не са видяли лекарите, нито нищо. Гледай си детето, гледай си терапевта и мен не ме занимавай! Да, грубо се изразявам, но не съм длъжна да ти търпя истеричните пристъпи на тази тема - имаш си психолог, той да те търпи.