За бебета и деца от 0+ месеца: Бързи въпроси и отговори, съвети - 60

  • 39 945
  • 744
  •   1
Отговори
# 675
  • Мнения: X
Герда, аз мисля, че прекалено много си правиш планове предварително кое, какво и как.
Мисля също, че е малко прекалено това твоето и че е редно да се поуспокоиш малко.
Всяка една тук е била или е бременна, някои скоро, други преди повече време. Така че от опит ти го казвам - спри с плановете кога ще си пушка и кога няма да си, къде ще спи бебето и къде не, ще е автономна личност ли или не, защото няма смисъл от тях.
Дай Боже да си добре и бързо да се оправиш, пожелавам ти го.
Обаче спри чак толкова да плануваш нещата, защото няма смисъл. Понякога плановете се объркват и тежко се понасят неосъществените нагласи.
Казвам ти всичко това с най-добри чувства, но наистина мисля, че се престараваш.

# 676
  • Мнения: 2 429
Герда, мила, убедена съм, че всичко ще мине бързо при вас — имаш положителна настройка, а това е много важно. Дай си седмица—две след раждането да се напаснете с бебето и ще намериш работещ вариант за вас.

# 677
  • Мнения: 1 985
Герда,
Честно казано и според мен малко прибързваш. Живи и здрави, да се роди бебето, пък тогава прави плановете. От опит ти казвам, че нещата не са така идиалистични както ги виждаш в момента. Момичетата правилно са ти казали. Simple Smile
Аз също си мислех 10001 неща преди да родя. Е появи се един скорпион с характер, който от първия ден показа кой е шефът. Вече година и половина се напасваме и гледаме да живеем без много сътресения. Само че нищо не е според моите предварителни планове.

# 678
  • Мнения: X
Оставете ме да си помечтая и да си попланирам, бе хора.
От колко години го чакам това. Relaxed

# 679
  • Мнения: 5 134
Аз те разбирам добре и никой не е казал, че не си струва или няма да се радвате. Но ако трябва да съм честна, едно от нещата, които би ми се искало да бях планирала с първото дете и съответно сега съм много по-добра в това не е "кой размер бански да взема за да идем на море септември", а "кой ще готви и какво ще ядем първите 2 седмици у дома." Говорейки за себе си и тъй като бяхме само аз и мъжът ми, а нямах наблизо майка или свекърва да ми носи манджи, ами ние ядохме суха храна и сандвичи и поръчвахме храна от навън, защото никой от нас двамата нямаше време и капацитет да слезе в кухнята да готви каквото и да било. Бих те посъветвала да планираш какви са ти ресурсите, кой ще готви, пере, пазарува, какво точно искаш от магазина, кой ще те кара с бебето на лекар, и т.н. бол материал да седнеш и да правиш списъци и да планираш Simple Smile Мисля, че не е реалистично да очакваш това всичко да го правиш ти, 1 седмица след секцио. Вземи например си замрази 10-12 неща готови във фризера, слагаш в микровълнова и имате ядене, аз това съжалявам, че не го направих.

# 680
  • Мнения: 1 985
Мечтай бе, ама после като се заоплакваш, че не си спала от 48 часа, да не кажеш, че не сме те предупредили. Wink На мен лично безсънието най- тегаво ми се отрази.
Шегувам се, разбира се, пожелавам ти живо и здраво бебче. Всичко друго се нарежда. Wink

# 681
  • Мнения: X
Не мож ме уплаши, от кога го чакам това безсъние......

# 682
  • Мнения: 1 872
Поне при нас сънят вкъщи първите седмици не беше толкова зле (но и малкият си поспиваше прекалено много заради жълтеницата).

В болницата едвам спях обаче Sad Много ми беше криво, че не е при мен вечер бебо, защото не можех да го вдигам. Бях в самостоятелна стая и ММ или майка ми бяха при мен през деня и ми го подаваха. Като го носеха сутрин към 7 и светът светваше.

# 683
  • Мнения: 16 871
Родих секцио началото на февруари.  Т.к ми е втора коремна операция уж бях подфотвена за болката и възстановяването. Да бе, да! Нищо общо с предишния път. Болката за мен беше много силна - упойката ме пусна бързо след като излязох от операционната, контракцийте бяха доста болезнени докато течаха банките с окситоцин, на всеки 20 минути идваха да ме "натискат", за да видят до къде се е свила матката. Станах още същата вечер, но ми стана лошо от болка. На следващия ден на опитите с рехабитатора също. От предишната операция нямах спомен за чак такава болка, тогава отказах успокоителните още на следващия ден, сега си исках свещички до последно. До 3я ден плачех при движение, на 6я ден като ни изписваха тичах по коридора. Предишния път едвам ставах от леглото вкъщи, сега бях пушка.
Мисълта ми е - дори минал през нещо подобно не можеш да си направиш планове и всичко си е индивидуално за момента.
Съветът на Еленна е изключително полезен - определено имаш нужда някой да ти удари едно рамо с готвенето.
В началото нашето бебе спеше през деня и можех да свъпша по нещо и да сготвя, вече не е така. Да живее мама, че ни носи храна и ресторантите 😁
Въпреки първоначалната болка се възстанових много бързо - след седмиза шофирах сама, пусках си пералня, сушилня, качвах се по стълби, бутах количката.

# 684
  • Мнения: 2 429
Герда, и аз препоръчвам:
    да намериш кой ще помага с готвене и чистене
    Да намериш кой да пазарува
    Да си купиш качествени памперси
    Да поискаш да ти кажат какво мляко дават на бебетата в родилния дом и да си купиш такова, ако ти се наложи
    Ако бебчето го изпишат с някакъв проблем(примерно стафилококова инфекция и конюнктивит, на всяка цена да се консултираш освен с педиатъра и с очен лекар
    Да се запасиш с физиологичен разтвор за очи
    Да имаш готовност да спиш някъде с бебето ако се наложи (моето си спеше само от самото начало, не плачеше и аз реших да си спи в креватчето)
    Да гладиш дрешките на бебето отвън и отвътре. Звучи мега странно, но като прекара два конюнктивита един след друг вече не е.)
    Да оставиш детето да диша и да се развива. Аз бях такава паника, че всеки ден нещо не му беше наред на това дете— краката му криви, вратът му набръчкан, много повръща, пък главата му чупната. Пращах снимки на майка ми да я питам дали е дебел. Добре, че синът ми е спокоен, че ме издържа да го мъкна по лекари и да го човъркам навсякъде дали всичко му е наред.

# 685
  • Велико Търново
  • Мнения: 7 704
Gerda1, иска ми се да съм с твоята положителна нагласа, честно!
Докато бях бременна само се филмирай за всичко, а последните дни преди операцията се чувствах така сякаш отивам на изпит за магистрати - всичко ми Беше свито и се притеснявах и мислех само гадости. Когато излязох от упойка и ми казаха че бебето е добре, започнаха другите притеснения - дали ще мога да се справям, дали правилно правя всичко и така... Сега, 5седмици по-късно, се притеснявам още повече, за още повече неща. Така че, искрено ти завиждам за положителната нагласа Simple Smile

# 686
  • Мнения: X
Пролет, много ти благодаря.

# 687
  • Мнения: 2 429
А и още нещо се сещам— в родилния дом често се случва бебето една вечер да се скъса от рев. Преживяват някак промяната или си има причина, но ние не я знаем. Блазе на майката, дето хем й се спи, хем не й се играят хора посред нощ, ами ставах, лягах, люлях, храних, пях, задавах му въпроси какво точно иска, кляках, развивах, повивах, молих учтиво и накрая го държах на сърцето си кожа в кожа — така се успокои

# 688
  • Мнения: 1 872
Добре, че имам сушилня. Щях да изперкам, ако трябваше да гладя. Пера всеки ден, заради рефлукса. А вече е и захранен и почна да връща оцветено Sad

# 689
  • Мнения: X
И аз сега съм благодарна на сушилнята. Приятелка ми подари кошничка, в която ще спи бебче. Трябва само мляко по някое време да купя и някакво термосче е лъжички.Ще се  оправим някак, само да стигнем да там. Всъщност другата седмица ще определяме времето и начина на раждане, та не зням дали да не си взема чантата за болницата за всеки случай с мен, за да не решат да ме оставят.

Последна редакция: пт, 23 мар 2018, 22:48 от Анонимен

Общи условия

Активация на акаунт