♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 67

https://twitter.com/Eylul__Dilan/status/972517542370660352

Много интересен момент са хванали в този клип. Как точно се съсредоточават за сцената с целувката.

И самата сцена.

https://twitter.com/twitter/statuses/974295363476652032

Добра вечер, момичета!
https://www.instagram.com/p/BgjhPDFA1Yp/?hl=bg&taken-by=barisarducstyle

Е, все пак е натрупал актьорски опит през годините.
Аз си изтеглих ВЩ, да видим кога ще мога да го гледам.

Много ужавана марка! Борко и друг път е бил с тяхно облекло.

И още една клапа.



https://twitter.com/Eylul__Dilan/status/972523503856603136

Лека нощ!

Глава 161

Дефне се събуди премръзнала. Трепереше, без да знае защо, докато не отвори очи. Притихналият град около тях и опитващата се да победи нощта дневна светлина бързо успяха да я изтръгнат от съня. Предишната вечер премина пред очите ѝ и осъзнавайки, че е на покрива на сграда насред Истанбул, тя изпищя. Йомер, спящ в другия край на импровизираното им легло, подскочи. Оглеждайки се, той спря погледа си върху нея.
-   Какво стана?
-   Нищо, аз… Просто… Ние наистина спахме тук, нали?
-   Ела!- Йомер се протегна към нея и тя се скри в ръцете му, търсейки топлина и закрила.- Цялата трепериш!
-   Студено ми е! Явно съм се отдалечила от теб в съня си и това ме събуди! А когато видях къде сме, се изплаших!- Обичайното ѝ бързо говорене го развесели, доказвайки му колко развълнувана е тя.- Никога няма да свикна с това, знаеш ли?! С всеки нов ден пред мен застава един нов Йомер, коренно различен от предишния! Снощи… Още не мога да повярвам, че преживяхме всичко това! Истина беше, нали? Не съм сънувала? Макар че толкова много приличаше на сън! Сякаш отново бях дете и всичките ми мечти се сбъдваха! Ти си вълшебникът, изпълняващ всяко мое желание! Колкото и пъти да си повтарям, че е нормално да се чувствам така, не мога да свикна! Влюбвам се в теб отново и отново, с всяко твое действие, дума, жест!
-   Значи разбираш как се чувствам аз!- Реши най- после да я прекъсне Йомер, тъй като знаеше, че тя може да продължи така до обяд.- Искам единствено да си щастлива, любима! Нищо друго няма значение!
-   Толкова е хубаво така!- Забравила за хладния въздух, сгушена в обятията му, Дефне потърка буза в него.- Ти си моето щастие! И Ада и Берк, които вече ми липсват! Сигурно са подлудили Ипек!
-   Ще трябва да свиква, щом ще живее при нас!- Отмествайки кичур коса, той целуна слепоочието ѝ.- Тъкмо ще мога по- често да те отвличам така!
-   Йомер!- Направи се на възмутена тя, макар това да ѝ хареса.- Относно идеята Ипек да живее с нас- извинявай, че не те попитах. Исках първо да поговоря с теб по този въпрос, но все нямаше кога, и изведнъж просто ѝ го предложих! Наистина така е по- логично, а и…
-   Не се извинявай, скъпа! Няма за какво!- Усещаше, че се оправдава пред него, и това леко го ядоса.- Първо, къщата е и твоя, така че няма защо да искаш за всяко нещо разрешението ми. Особено щом това ще е главно в твоя помощ. Второ- както вече ти казах, добре си направила. Самият аз бях обмислял този проблем, но не виждах начин да повдигна въпроса пред теб или нея. Както знаеш, тя е доста срамежлива и дори не смее да ме погледне в очите, какво остава да ѝ предложа да живее с нас! А покрай теб забравям за всичко друго и все не се сещам да те попитам дали не би ѝ предложила ти!
-   Както винаги сме били на едно мнение, но без да го знаем! Колко типично за нас!- Смехът ѝ му подейства успокояващо, но не и следващите ѝ думи.- Значи можем спокойно да се подготвим за следващото бебе?!
Дефне чу как сърцето му пропусна удар, след което започна да бие с двойна скорост. Тялото му беше сковано, а ръцете му я стискаха по- силно, докато тя осъзнаваше какво точно бе казала. Искаше ѝ се да се засмее, но предполагаше, че това само ще влоши нещата. Отдалечавайки се леко от него, тя постави длан на бузата му.
-   Не съм бременна! Все още!- Очите ѝ не се отделяха от неговите, но не успя да определи точно какво чувства той: разочарование или успокоение.
-   Все още!- Повтори той и тя не бе сигурна дали бе въпрос, или констатация.
Прехапвайки езика си, заради несполучливата шега, Дефне отново скри глава под брадичката му. Знаеше, че и той иска друго дете, неколкократно бяха говорили по този въпрос. Тя предпочиташе да изчакат, за да поотраснат близнаците. Не бе сигурна обаче какво иска той, а нямаше смелост да попита. Решила бе да остави всичко на съдбата, с надеждата поне този път тя да е на нейна страна.

Тръгнаха си от сградата малко преди 7. Слънцето тъкмо се показваше на хоризонта и освен портиера на сградата, поздравил Йомер по име, не срещнаха никого. Но въпреки това Дефне премина през фоайето с наведена глава, сякаш е направила нещо срамно. Забавлявайки се със смущението ѝ, Йомер нарочно я подкачаше, радвайки се искрено на все по- червенеещите ѝ страни. А реално дори нямаше и от какво да се срамуват- все пак просто бяха спали горе. Когато обаче опита да ѝ го обясни в асансьора надолу, тя просто го изгледа свирепо и се отдръпна в другия ъгъл, избягвайки на търсещите му я ръце. Явно беше решила, че „прегрешенията” тук им стигат.
Ипек ги посрещна с усмивка, докато из къщата се носеше божественият аромат на палачинки. Дефне усети колко е гладна в момента, в който пристъпи прага и стомахът ѝ закъркори. Смеейки се, Йомер я последва към кухнята, където близнаците тъкмо закусваха. Всичко беше омазано в пюре, което развесели родителите им още повече.
-   Някой май отново проявява характер? От какво да недоволни малките дяволчета? А?- Дефне погледна към невинните им личица, сякаш казващи ѝ, че не те са виновни за бъркотията наоколо.
-   Когато не ви видяха сутринта, се вкиснаха малко. Тъкмо приключихме със закуската, но ще трябва да минем и през банята!- Ипек вече вадеше парцал, за да почисти всичко наоколо.
-   Ние ще се погрижим за тях, ти оправи тук! Сякаш е имало война!- Дефне гушна омазания си до уши син, докато Йомер посягаше към Ада.
-   А някой сутринта говореше за още едно бебе!- Шеговито ѝ подшушна той, следвайки я по стълбите.
-   Добре де, може и да съм прибързала малко!- Изкикоти се тя, влизайки в банята.- Не искам и да си мисля какво ще е с три!!!
-   Пфуу, това има отвратителен вкус! Сега разбрах защо не искаш да го ядеш, миличка!- Йомер направи физиономия, след като целуна Ада.
-   Не говори така, скъпи! Пюретата са много полезни за тях, а и надали са по- лоши на вкус от онези твои здравословни сокове!
-   Повярвай ми, така е! Горките вие!- Съжалението в гласа му я разсмя и събличайки децата, Дефне се зае да нагласи водата.

Закусиха, наслаждавайки се на приготвените от Ипек лакомства. Йомер се пошегува, че след това ще трябва да прекара поне час повече във фитнеса, който напоследък посещаваше все по- рядко. Жените обаче го контрираха, че няма нужда- стигаше му просто един час да се разходи с близнаците, но не тикайки количката, а с кошчетата им.
Телефонът на Дефне звънна, докато двете с Ипек разчистваха масата. Йомер бе взел децата при него в кабинета, за да ги наглежда, докато говори по телефона със Синан. Ако нямаше нищо спешно, днес планираше да си остане вкъщи.
Нихан беше нетърпелива да разбере каква е била изненадата на Йомер. Също като Дефне и тя бе шокирана, неспирайки да се учудва какъв романтик всъщност е излязъл зет им. Накара приятелката си два пъти да ѝ разкаже всичко, което поне спести на Дефне да направи после същото с Ипек. Момичето миеше съдовете до нея, слушайки с половин ухо разговора ѝ. След като затвори телефона, Дефне я видя да се смее.
-   Нихан си е такава, ще свикнеш! На нея клюките никога не са ѝ достатъчни!- Засмя се и тя, ставайки, за да помогне.- Какво реши, кога ще се преместиш?
-   Трябва да поговоря с хазяйката си. Както и с родителите си. Г-жо Дефне. Дефне!- Поправи се бързо Ипек. Струваше ѝ усилие да говори на ти с нея, но трябваше да свиква, ако ще живее наистина тук.- Сигурна ли си?
-   Аз да, но май ти се колебаеш! Проблем ли има?
-   Не, не е проблем. Просто ми е малко странно и притеснено.
-   Няма от какво да те е страх, скъпа! Ние не ядем хора!- Пошегува се тя.- Ипек, аз те чувствам като моя по- малка сестра. Ти беше до мен в един от най- трудните ми периоди и това ни сближи доста. Ако не беше ти, не знам как щях да се справя с бременността, а и с близнаците след това. Позволи ми поне малко да ти се отблагодаря за всичко, което ти направи за мен!
-   Какво говориш, може ли такова нещо?!- Без да спира да чешмата, леко се обърна и я погледна Ипек.- Аз просто си вършех работата, макар че наистина обичам двете ангелчета като свои племенници. Привързах се към вас, а и вие винаги сте ме разбирали и подкрепяли, затова....
-   Точно това имах предвид, ти вече си част от нас! Много отдавна не си просто момичето, идващо да ми помага. И май само ти още не си го разбрала.
-   Не знам, притеснявам се. Не съм свикнала, а и г-н Йомер…
-   Йомер! Само Йомер. Знам, че изглежда страшен, но не е, повярвай ми. Работих с него повече от година като негова асистентка и помня колко много ме беше страх в началото. Но под строгото му лице се крие доста меко сърце, което може да видиш най- вече около Ада и Берк. Ако просто спреш да го приемаш шеф, нещата доста ще се променят.
-   Но той е мой шеф!
-   От една страна е така, да. Но не мисли само за това. Знаеш ли, че той се е сетил дори преди мен да ти предложи да живееш тук, но тъй като ти дори не го поглеждаш в лицето, не е посмял да повдигне въпроса.- Дефне опита да не се разсмее, но не успя.- Какво ще правя с вас двамата?!
-   Сега още повече ще ме е срам от него! Кой знае какво си мисли за мен?!
-   Успокой се, не го казах с такава цел!- Дефне спря водата и обърна момичето към себе си.- Просто мисли за нас като за приятели, става ли?! Всичко ще е както до сега, с единствената разлика, че ще живееш тук. Само това.
-   Благодаря!
Ипек я прегърна импулсивно, а Дефне ѝ отвърна. Останаха така за минута, след което продължиха с приготвянето на обяда, бърборейки весело.

И на мен ми харесва тази целувка в краткото видео - като между хора, които нямат какво да изясняват, близостта и любовта им са вътре в тях. Но не може да се каже, че е спокойна - стори ми се по-дълга и задълбочена т.е. страстта  все още я има. Поне тогава, а сега - никой, освен тях не знае.

И за лека нощ - вълнуващия глас на Баръш. Превода на руски нещо не ми харесва, но тембъра - няма друг такъв. Ей това трябва да прави Борко, да чете стихове. Само трябва малко да си оправи дикцията. Всичко останало му се получава много въздействащо.
https://www.instagram.com/p/BeORf2gAKoU/?taken-by=mutlulukzamani.official

Темпи, благодаря за приказката! Напоследък всеки ден ни радваш, хубаво е!

Благодаря много за поредната глава  от приказката , както винаги е изденадваща и заредена с много емоции и чувства.
Темпи , благородно ти завиждам за умението ти да сътворяваш в съзнанието си толкова живи и реалистични картини, както и перфектният начин , по който успяваш да ги пресъздадеш чрез думи.Това е талант,умение което или го имаш или не.Благодаря ти много , че го споделяш с нас.

Добро утро 



Да сложим и кафето 



Как трябваше да изглеждаме ние по първа пролет 



Ама да не показвам реалността  Вместо това, поредната конспирацията от рускините или любимия начин на Рутко да побърква феновете на ЕлБар 

Добро утро  
Гледам из основи сте разискали видеото  
Уж не съм на руски чай и имам очила за далеко   ама и стях и без тях виждам едно и също
Елабр зад камера  


   


  любимите ми конспирации 

Ооо, шекерим  ти и идея си нямаш аз колко реалистично си представям нещата  Надали съм успяла чак толкова добре да ви предам всичко, но съм щастлива, че поне малко успявам да ви зарадвам и задържа в магията на ДеФом 

Привет на всички!
Благодаря на Темпи за приказката, както и за интересния клип зад кадър! Благодарност и към другите момичета! Чувствам се чудесно, вярвайки в ЕлБар Вар. Дано да не сме подведени като точност на инфото! Имат връзка и са щастливи. Усмихнат и успешен ден!

Добро утро, момичета
Тази снимчица на Боре май е фотошоп. Истинската беше чисто бяла.. Но и аз в един момент се замислих..

И аз си спомням,че тениската му беше друга, но пък адски се забавлявам с теориите, развити от рускините от една такава монтирана снимка  

Оригинала  

Така е! И то не само при рускините ами и при арабите.  Като ги следя в инстаграм, понякога са толкова убедителни, че започвам и аз да размишлявам по теориите им.