Това отвличане беше един житейски урок за Ийт. По този начин той се изправи на кръстопът ,от който няма накъде да избяга ,добре ,че беше полицията и хитрината на Нур . Тази случка ще бъде пред очите му до края на живота му . Винаги ще бъде раздвоен между сърцето и разума си ,между любовта на Нур и благодарността му към Иджлял . Много добре сте го характеризирали. Неговата безпомощност от избора ,принуден бе да не остави детето си без майка . Добре ,че е попаднал на вечно разбраната Нур ,която никога не го упреква за действията му . Стана ми неприятна семейната сценка за пред Мерт . Но нямаше друг начин. Ийт беше длъжен да остане до семейството си в този момент .
Ако не беше Айтюл ,Иджлял много бързо щеше да се примири със ситуацията и да даде свободата на Ийт . До колкото си спомням ,тя сподели на Нур ,че обича Ийт още от преди да го познава. Явно майка и още от малка и е оставила фикс идея и е представила Ийт като принцът на белият кон. Видях у нея глътка щастие и надежда при последните сцени с Фърат снощи. И тя е човек и иска да бъде обичана . Но е поставена пред свършен факт . Страховете на Айтюл чукат на вратата . Но пред нея няма грам колебание какво да избере-дали да бъде щастлива и обичана дъщеря и ,или да бъде просто майката на Мерт и съквартирантка на Ийт .
За Назан нямам думи просто. С Джахит са си лика прилика Горкото дете ,на каква майка попадна. Поне може да се заформи детско влюбване в епизодите Елмаз е много по-човечна ,де да можеше тя да осинови детето ,но това се случва само в моят режисиран сериал
Много ми хареса коментар, в който едно от момичетата (няма да цитирам имена, за да не бъда упреквана в разнищване) написа, че който и да беше на мястото на Иджлял и Нур в тази ситуация как ще направиш избор. Та пред теб стоят две живи души, можеш ли да пожелаеш смъртта на някого, можеш ли да лишиш от живот някой, заради извратената психика на един престъпник? И този момент изобщо не може да бъде сравнен с живота на Ийт, разкъсван от две жени, които се борят за любовта му! Няма база за сравнение, тази екстремна ситуация няма нищо общо с реалността! Това за мен си беше гавра с чувствата на Ийт и нищо повече! Затова и сцената беше прекъсната от съобразителната Нур и Иджлял. А думите на Ийт: "Не мога, не мога ..." увиснаха във въздуха! Това си беше едно изпитание на психиката на трима души. За мен малко пресилено, но пък прекрасно изиграно и от тримата актьори.
В тези епизоди много ме впечатли Иджлял. "Той е част от мен, откакто съм се родила! Имах само едно желание, Нур, да бъда обичана! Само едно желание да бъда обичана от мъжа, когото обичах, да бъда обичана само от един мъж! ... Не е ли справедливо да обичаш и да бъдеш обичан?" Нейните думи ме трогнаха. Беше много искрена, изгаряща от желание да получи любов, тази любов, с която Ийт дарява Нур. Лесно е от позицият на обичан да изречеш думите: "Не вярвам, че има начин да се спре любовта, Иджлял!" и толкова трудно да си признаеш: "Не искай от мен справедлива война! Аз те мразя! Мразя те от цялото си сърце!"
Аз мисля, че целта на сценаристите беше не да бъде даден отговор на въпроса: "Коя ще живее и коя ще умре", а да разголят душите на участниците в този "любовен триъгълник", за да можем и ние да усетим техните чувства, мисли, преживявания и последващите действия!
За откровенията на Ийт пред ченгето Фатих ще пиша по-късно!