Здравейте,
пиша, за да споделя за един проблем и да чуя вашето мнение, без много хейт надявам се
За да добиете представа малко за мен, ще кажа, че съм на 23 години съм, завърших университет, работя, скоро си сменям работата, защото намерих друга по-добра (уж), имам приятел от няколко години, там нещата са горе-долу добре. Комуникативна съм, не съм затворен човек, поне по моя преценка, имам интереси в много области. Като малка живеех в един малък град, след това се преместихме в по-голям и накрая се наложи да се преместим в трети. Живея с майка ми, баща ми почина отдавна. Тези премествания се случиха за около 10 години. И ме тревожи следното. За някои може да прозвучи глупаво или изтъркано. Откакто се преместихме за последно, някак не успях да се социализирам, т.е. нямам компания, в която се движа, не излизам често, даже рядко. Харесвам си работата, но там хората са семейни и с деца и са ни различни интересите и не се събираме. Притеснява ме това, че ми минаха студентските години, където се създават отношения, имах компания там, но сякаш не си допаднахме и се усещаше. Бях от ученолюбивите, в групата нямаше много такива и често ме търсеха за помощ по предметите, отколкото за нещо друго. Имаше момичета, с които си общувах, но с тях разговорите бяха само на едната приятеля й къде я завел, кой какво ял вчера и т.н.. Имам 2-3 приятелки, с които се виждаме от време на време, но до там. Приятеля ми работи много, имаще компания, но се отдалечиха с времето, но като го гледам на него не му е проблем това.
В последно време наистина се чувствам сбъркана, защото има моменти, в които няма на кого да споделя. Най-добрият ми приятел замина далеч в друг град. Преди това сякаш той ми беше свързващото звено, така да го кажа. Работата ми има много интензивни периоди, в които работя много часове и съм ангажирана, и само мисля кога да се наспя и да се наям. Но има по-спокойни моменти, в които се питам тези неща.
Може ли да дадете обективно мнение?
Ще съм благодарна.
пиша, за да споделя за един проблем и да чуя вашето мнение, без много хейт надявам се
За да добиете представа малко за мен, ще кажа, че съм на 23 години съм, завърших университет, работя, скоро си сменям работата, защото намерих друга по-добра (уж), имам приятел от няколко години, там нещата са горе-долу добре. Комуникативна съм, не съм затворен човек, поне по моя преценка, имам интереси в много области. Като малка живеех в един малък град, след това се преместихме в по-голям и накрая се наложи да се преместим в трети. Живея с майка ми, баща ми почина отдавна. Тези премествания се случиха за около 10 години. И ме тревожи следното. За някои може да прозвучи глупаво или изтъркано. Откакто се преместихме за последно, някак не успях да се социализирам, т.е. нямам компания, в която се движа, не излизам често, даже рядко. Харесвам си работата, но там хората са семейни и с деца и са ни различни интересите и не се събираме. Притеснява ме това, че ми минаха студентските години, където се създават отношения, имах компания там, но сякаш не си допаднахме и се усещаше. Бях от ученолюбивите, в групата нямаше много такива и често ме търсеха за помощ по предметите, отколкото за нещо друго. Имаше момичета, с които си общувах, но с тях разговорите бяха само на едната приятеля й къде я завел, кой какво ял вчера и т.н.. Имам 2-3 приятелки, с които се виждаме от време на време, но до там. Приятеля ми работи много, имаще компания, но се отдалечиха с времето, но като го гледам на него не му е проблем това.
В последно време наистина се чувствам сбъркана, защото има моменти, в които няма на кого да споделя. Най-добрият ми приятел замина далеч в друг град. Преди това сякаш той ми беше свързващото звено, така да го кажа. Работата ми има много интензивни периоди, в които работя много часове и съм ангажирана, и само мисля кога да се наспя и да се наям. Но има по-спокойни моменти, в които се питам тези неща.
Може ли да дадете обективно мнение?
Ще съм благодарна.
