И моето приема нормално смъртта, засега. Казвам че са звездички и са на небето близки наши роднини и познати, а той като се присети гледа към небето и им помахва. Като по- малък, 4 г., идва с мен на гроба на дядо ми- не се впечатли. За разлика от дете на моя позната, и то е на 4 г., и на него са казали че дядо му е звездичка. Обаче като отишли на гроба, че като ревнало- защо го били излъгали, дядо му бил в трапа, не на небето. Още не може да го успокои.
- Публикувана: 16 фев. 2018, 12:56 ч.
- Последно мнение: 22 фев. 2018, 11:18 ч.
"Неудобните" въпроси, които децата ни задават
Бях детска учителка в продължение на 42 години. От няколко месеца съм само баба на шест внучета. Неудобните въпроси (за нас - не за тях) днес децата задават на много по-ранна възраст. Има две правила за отговор: 1. Отговаряйте искрено и максимално близко до истината. 2. Опитайте се да не изпитвате неудобство, защото децата усещат веднага и това ги прави тревожни. Те знаят, че всичко расте и се развива. Тяхното тяло също се променя. Цикълът е подготовка на организма на майката да има още едно детенце, но когато времето не е подходящо, организмът изхвърля навън "ненужните материали", така че няма място за тревога.Децата трябва да знаят, че всяко нещо идва с времето си. И не може една зелена черешка, на която костилката е още бяло балонче да бъде готова да бъде сложена в чинията наравно с узрялата и сладка череша. Нещата, които желаят да преживеят като нас още днес,, също няма да са с този вкус, ако са изпреварили времето си. Не са нужни табута, а разумен разговор на детски език, така че детето, което ни вярва, да приеме нашите думи като свое убеждение и да приема със съмнение информацията от връстници или улицата. Желая ви успех!
За разлика от дете на моя позната, и то е на 4 г., и на него са казали че дядо му е звездичка. Обаче като отишли на гроба, че като ревнало- защо го били излъгали, дядо му бил в трапа, не на небето. Още не може да го успокои.
И аз много се опасявам от подобна реакция. Водихме дъщеря ми на гроба на моите баба и дядо когато беше на 3 г. Тя не ги познава - починаха доста отдавна. Обясних й, че там са погребани техните тела. Трудно ми беше да реша как да обясня за душата и затова й казах, че тази част от нас, наречена душа, с която чувстваме и мислим се отделя от тялото при смъртта. Обясних й, че според някои хора тя отива на небето и става звездичка, а във филмчета, които е гледала показват, че се превръща в ангелче и има крила. Обясних, че никой не знае каква е истината. Далеч съм от мисълта, че е осмислила каквото й казах, но поне се надявам един ден когато някой роднина почине, тя да има някаква информация и да го приеме по-спокойно.
Скоро след посещението на гроба почина наш съсед - старец, който нямаше свои внуци и обожаваше моето дете. Тя също го харесваше. Когато й съобщихме, че е починал, тя автоматично
си избра версията, че е станал звездичка на небето и често ме пита коя от всички звездички е той. А аз й казах, че може да си хареса която поиска звездичка и да гледа към нея, а той ще разбере коя звездичка гледа тя и ще отиде на нея, за да й помаха. Обаче не сме я водили нито на погребението му, нито на гроба и май не може да схване, че той също има гроб като тези непознати за нея баба и дядо, чийто гроб е посещавала.
На мен въпросите за възпроизвеждането и развитието на тялото не са ми притеснителни. За неудобни намирам въпросите, които, зададени в присъствието на други хора, ги карат да се чувстват неудобно. Например "Защо баба мирише?", "Защо Мими вика на бабата "мамо"?", "Чичото защо говори смешно?" или директните констатации "Този е грозен", "Онзи е черен", "На лелята роклята й е къса", "На жената дупето й е голямо" и подобни. Детето ми е още малко, но скоро ще започне да ръси подобни и трябва добре да помисля как хем да му поднеса отговорите, хем да го науча какво е да бъдеш тактичен и кога трябва да го правиш.
На 4-годишното бих обяснила със семенцето и раждането през дупчицата между краката на мама, която се разтяга, за да излезе бебето.
На 9 годишно бих казала така. Нали знаеш, че момчемцата имат чурки/пишки/пениси, а момичетста - вагини. Когато един мъж харесва и обича една жена, и тя му отвръща със същото (както се обичат мама и тати), започват да се целуват и от това пенисът расте и се втърдява. Така той може да влезе във вагината и това се нарича секс. Но той е само за големи хора, а не за деца. Когато големите правят секс мъжът чрез пениса си вкарва семенцето, което се загнездва в жената и започва да расте. Така жената е бременна и се ражда бебе.
Никога не бих си лъгала децата за подобни неща! Предпочитам да ги научат от мен на достъпен език, вместо да ги научават от улицата.
На 9 годишно бих казала така. Нали знаеш, че момчемцата имат чурки/пишки/пениси, а момичетста - вагини. Когато един мъж харесва и обича една жена, и тя му отвръща със същото (както се обичат мама и тати), започват да се целуват и от това пенисът расте и се втърдява. Така той може да влезе във вагината и това се нарича секс. Но той е само за големи хора, а не за деца. Когато големите правят секс мъжът чрез пениса си вкарва семенцето, което се загнездва в жената и започва да расте. Така жената е бременна и се ражда бебе.
Никога не бих си лъгала децата за подобни неща! Предпочитам да ги научат от мен на достъпен език, вместо да ги научават от улицата.
Аз не схващам особено, защо 3 годишно дете ще бъде водено на гробищата, не познава хората дори ... какво очаквате да разбере или осмисли точно?
Разбира се това си е лично решение на родителите, само казвам защо ние сме водили нашето дете.
Едно е да ходиш с дете на гробищата, на гробове на непознати за него хора, съвсем друго е да го заведеш на погребение на близък човек. Хайде на две години и малко то реално не осъзнава къде и защо. Ходила съм като дете на погребението на свако си (млад човек) и не препоръчвам на никой да си подлага детето на подобно изживяване, нищо че е част от живота.
Аз пък не разбирам какво толкова шокиращо виждате в гробищата. Погребението е едно, посещението на гроб е съвсем друго като и в двата случая може да се използва случая, за да се обясни на детето какво точно се случва, за да бъде наясно, че смъртта е част от живота, а не е нещо неестествено, независимо колко ни натъжава загубата на близки хора.
Ако имам къде да оставя малко дете когато се извършва погребение на починал член от семейството бих го оставила на друго място не защото погребението е страшно, а защото по-скоро ридаещите хора наоколо биха го смутили.
Ако ние съумеем да обясним на децата си, че смъртта и починалите хора НЕ са страшни, те ще приемат много по-нормално неизбежната смърт на близки хора. Аз например никога не съм се шокирала или плашила от починалите си роднини, дори когато бях съвсем малка, защото всичко ми беше поднесено съвсем естествено още преди да се сблъскам със смърт в семейството. Бях ходила на гробищата и тове не ме плашеше. Тъгувах от загубата на любимите си роднини, но не се плашех. Уплаших се само от едната ми починала баба, но тя беше зъл човек и ме плашеше и приживе, затова и не тъгувах когато тя почина.
Ако имам къде да оставя малко дете когато се извършва погребение на починал член от семейството бих го оставила на друго място не защото погребението е страшно, а защото по-скоро ридаещите хора наоколо биха го смутили.
Ако ние съумеем да обясним на децата си, че смъртта и починалите хора НЕ са страшни, те ще приемат много по-нормално неизбежната смърт на близки хора. Аз например никога не съм се шокирала или плашила от починалите си роднини, дори когато бях съвсем малка, защото всичко ми беше поднесено съвсем естествено още преди да се сблъскам със смърт в семейството. Бях ходила на гробищата и тове не ме плашеше. Тъгувах от загубата на любимите си роднини, но не се плашех. Уплаших се само от едната ми починала баба, но тя беше зъл човек и ме плашеше и приживе, затова и не тъгувах когато тя почина.
И аз съм ходила на гробищата като малка, интересно ми беше. Обаче погребението е съвсем друго нещо, точно поради скърбящите роднини.
Дядо почина, когато детето беше на три и нямаше на кой да го оставя. Мъжът ми ни закара до града, че бях и много бременна и после с детето отидоха да се разхождат , докато всичко приключи. Начини да искаш...
Дядо почина, когато детето беше на три и нямаше на кой да го оставя. Мъжът ми ни закара до града, че бях и много бременна и после с детето отидоха да се разхождат , докато всичко приключи. Начини да искаш...
Аз самата научих как стават бебетата от братовчедка ми, когато бях във втори клас. Тя беше по-голяма и бързаше да ми съобщи наученото. За месечния цикъл научих някъде на 10-11, след като майка ми и нейна приятелка споменаха думата "мензис". Аз уж си играех около тях,
но не пропуснах да питам за непозната дума. Майка ми каза, че после ще ми обясни, наистина после ми обясни всичко подробно, показа ми къде вкъщи държи лиглина - тогава превръзки още нямаше и съответно, като дойде моментът, аз бях подготвена. Но каза, че ми обяснява, защото имала съученичка, на която цикълът и дошъл за пръв път докато е била на училище. Момичето не е знаело какво е това, като видяло кръвта, се уплашило и ревнало, че има рак и ще умре. Наложило се учителят - мъж, да обяснява. Явно тази случка се е запечатала дълбоко в паметта и, иначе тя с нас за секс не говореше, всичко научавахме от приятели. Затова държах децата ми да са осведомени, табута нямахме, от малки съм им обяснявала всичко подробно. Въпроси на дъщеря ми, когато беше на 3 години и нещо: "Как стават бебетата?" Аз: "Нали знаеш, от коремчето на майката", а тя: "Това го знам, не ми го обяснявай, ама как влизат вътре, това не мога да разбера". Друг въпрос: : "Кой е решил по света да има различни езици: български, руски, немски, английски и т.н.?" Нещо бях заета и казвам: "Дядо Господ", а тя: "Ти откъде знаеш? Той ли ти каза?" Е, оставих всичко, за да проведа кратък урок по световна история.
но не пропуснах да питам за непозната дума. Майка ми каза, че после ще ми обясни, наистина после ми обясни всичко подробно, показа ми къде вкъщи държи лиглина - тогава превръзки още нямаше и съответно, като дойде моментът, аз бях подготвена. Но каза, че ми обяснява, защото имала съученичка, на която цикълът и дошъл за пръв път докато е била на училище. Момичето не е знаело какво е това, като видяло кръвта, се уплашило и ревнало, че има рак и ще умре. Наложило се учителят - мъж, да обяснява. Явно тази случка се е запечатала дълбоко в паметта и, иначе тя с нас за секс не говореше, всичко научавахме от приятели. Затова държах децата ми да са осведомени, табута нямахме, от малки съм им обяснявала всичко подробно. Въпроси на дъщеря ми, когато беше на 3 години и нещо: "Как стават бебетата?" Аз: "Нали знаеш, от коремчето на майката", а тя: "Това го знам, не ми го обяснявай, ама как влизат вътре, това не мога да разбера". Друг въпрос: : "Кой е решил по света да има различни езици: български, руски, немски, английски и т.н.?" Нещо бях заета и казвам: "Дядо Господ", а тя: "Ти откъде знаеш? Той ли ти каза?" Е, оставих всичко, за да проведа кратък урок по световна история.
Колкото и да са били "неудобни" въпросите, съм се стремяла да отговарям на разбираем език, според възрастта им. Днешните деца, благодарение на интернет, научават някои неща твърде рано. Питали са ме какво означава "проститутка", "аборт", "хомосексуалист" и др. Имало е и доста смешни ситуации. Бяха още в детската градина, впечатлени от това, че момичетата нямат "пишки". След като се интересуваха "как изглежда" моята, малкият ми син ми заби въпроса" "мамо, ти виждала ли си на тате пишката?". 
А когато ги заведохме на гробищата, пак в крехка възраст, отново малкият, беше впечатлен, че има толкова много ... "хиксове" (кръстовете имаше предвид).
А когато ги заведохме на гробищата, пак в крехка възраст, отново малкият, беше впечатлен, че има толкова много ... "хиксове" (кръстовете имаше предвид).
Не са ми неудобни тези въпроси изобщо. Може би, защото съм лекар и за мен всички части на тялото са равнозначни. Няма удобни и неудобни. Обяснила съм всичко за секса, за бебето, за цикъла, когато са ме попитали и доколкото им е било интересно. Не съм измисляла. Смятам че е много по-добре децата да получават подходяща и достоверна информация от родителите си, отколкото да им отказваме нещо което им е любопитно (което намирам за съвсем естествено) и да ги принуждаваме да търсят информация в нета, където един господ знае на какво ще попаднат.
Между другото една изключителна книжка мога да препоръчам по въпроса, подходяща точно за вашата възраст - "Бебе на нулева възраст". Книжката е много стара, от моето детство, не знам дали ще успеете да я намерите, но е чудесна.
Между другото една изключителна книжка мога да препоръчам по въпроса, подходяща точно за вашата възраст - "Бебе на нулева възраст". Книжката е много стара, от моето детство, не знам дали ще успеете да я намерите, но е чудесна.
Аз съм на 35. Бебе на нулева възраст съм препрочитала поне 20 пъти от както бях на 10г. до сега. Много мило написани книжки.
Много харесвам темата! Много се радвам да прочета постовете ви и даже някои си ги копирах, за да препрочета след някоя година.
Моят случай е че аз съм израстнала в изключително консервативно семейство, в което дори и днес думи като секс, хомосексуалист са табу...
Моето сексуално въспитание дойде от книжки и приятели.
Само по себе си този факт не ми тежи, но зная че разговорите с децата ще са ми неудобни по отношение на въспроизвеждането поради две причини.
Първо защото не мога да зная кога дъщерите ми ще получат тази информация отвън, за да им я дам аз първа. И после колко по- рано да я дам, за да е адекватна за възрастта им.
По въпроса за смъртта е отделна тема.
Баба и дядо починаха преди месеци и аз не бях на погребенията ( защото не искам това да е последния ми спомен за тях).
Без да обяснявам нищо конкретно по въпроса, дъщеря ми на 4г. един ден ми разказа как и аз ще умра едни ден когато та стане много голяма и ще отида на небето, както моята баба.
Изненада ме, но бях съгласна с информацията и и повече не сме обсъждали въпроса.
На мен тия разговори са ми неудобни... Не знам защо...
Моят случай е че аз съм израстнала в изключително консервативно семейство, в което дори и днес думи като секс, хомосексуалист са табу...
Моето сексуално въспитание дойде от книжки и приятели.
Само по себе си този факт не ми тежи, но зная че разговорите с децата ще са ми неудобни по отношение на въспроизвеждането поради две причини.
Първо защото не мога да зная кога дъщерите ми ще получат тази информация отвън, за да им я дам аз първа. И после колко по- рано да я дам, за да е адекватна за възрастта им.
По въпроса за смъртта е отделна тема.
Баба и дядо починаха преди месеци и аз не бях на погребенията ( защото не искам това да е последния ми спомен за тях).
Без да обяснявам нищо конкретно по въпроса, дъщеря ми на 4г. един ден ми разказа как и аз ще умра едни ден когато та стане много голяма и ще отида на небето, както моята баба.
Изненада ме, но бях съгласна с информацията и и повече не сме обсъждали въпроса.
На мен тия разговори са ми неудобни... Не знам защо...