Как се отнасяте към смешното. Приемате ли го под всичките му форми? Не е анкета.

  • 6 818
  • 53
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 6 173
Във всеки случай мнението ми за хора, лишени от чувство за хумор е далеч по-лошо от тези с груб или неуместен хумор.
Аз пък го приемам точно обратното. Разбирам и приемам хората без чувство за хумор, но не и тези с груб, неуместен, жлъчен хумор.
И общо взето хората, които се смятат за големи шегаджии и непрекъснато се шегуват, дори и да не е злобно, много рядко приемат нормално чуждия хумор насочен към тях.

# 16
  • София
  • Мнения: 6 308

Но пък хумор примесен с жлъч с единствената цел да уязви, признавам, не ми е приятен.

Е, надали има нормален човек, на който да му харесва.
Понеже спомена английски хумор /който отдавна вече не е това, което беше, мисля/, се сетих, че имам няколко любими автори с които винаги се забавлявам, с някои тънки хлъзвания и особено сравненията.Smiley
Специално Чандлър и Удхаус са ми в Топ 5.

# 17
  • Мнения: 3 542
С хумора като с много други аспекти - трябва ум и душа. Да почувстваш с кого и как ще се възприеме, да не наранява. Глупашки са смешките със сексуален намек на мъже в компанията на жени, с които от много скоро се познават например. Назидателни шеги, показващи колко слабо интелигентни са всички освен шегуващия се носят белег на инфантилност и комплекс. Общо взето - "по хумора ще ги познаеш" Innocent
Но иронията е друго нещо - бих иронизирала само себе си.

# 18
  • Мнения: X

Но пък хумор примесен с жлъч с единствената цел да уязви, признавам, не ми е приятен.

Е, надали има нормален човек, на който да му харесва.
Понеже спомена английски хумор /който отдавна вече не е това, което беше, мисля/, се сетих, че имам няколко любими автори с които винаги се забавлявам, с някои тънки хлъзвания и особено сравненията.Smiley
Специално Чандлър и Удхаус са ми в Топ 5.
Доста имитатори се навъдиха на Чандлър. Не съм  много сигурна дали неговият хумор е точно английски, но наистина е много добър. Към класацията добавям Джеръм К. Джеръм.
А от родните, разбира се  - Чудомир.

Хуморът с жлъч е приятен на доста хора, стига те да не са обекта, срещу който е насочена шегата. Особено във форума доста често именно по този начин си се шегувкат разни хора.

# 19
  • София
  • Мнения: 62 595
Като стана въпрос за конкретни имена, наскоро на НВО попаднах на шоу на Ейми (не помня фамилията), което изгледах много трудно, защото уж беше хумор, обаче мярката беше прехвърлена за моя вкус, направо вулгарно в частта със сексуалните теми.

Има един тип хора, които съм срещала и във форума - имат претенции за хумор, новсъщност целта им е подигравка, уязвяване и опияняване от предсттавата им за собствен интелект и попадение. И винаги се намират зрители, които да ръкопляскат като на свой ред го възприемат като шанс да си върнат за него на жертвата. А точно такъв тип хора съвсем не обичат някой да се пошегува на техен гръб, което пак е логично, защотоо много добре знаят какво правят.

# 20
  • Мнения: 4 518
Любими на мен са ми Джордж Карлин и един индиец (от Канада), чието име сега не се сещам. Карлин е малко на границата, леко политически насочено, понякога, но ми е забавен.

# 21
  • Мнения: 36 486
Еими Шуимър е отблъскваща - вчера гледах нов трейлър с нейно участие. Не знам защо винаги набляга на това, че е пълничка - ако ще да стане като вейка, пак ще е отблъскваща.
Жлъчният хумор е маскирана обида и тези, които го използват много добре го знаят.

Веднъж на някакво гости пуснаха "Реджеп Иведик", понеже бил невероятно смешен и интересен...А после защо не обичам да ходя на гости... като се опитвам да съм позитивна, не значи, че мога да изтърпя всякакви визуални мъчения...

# 22
  • Мнения: 30 802
В момента някои комици точно това целят, доста специфичен гнусен и отблъскващ (((хумор))). Не знам защо, не го гледам, но е някакъв тренд, даже някой подчертават произхода си и расовата идентичност като източник на тоя тип гнусен хумор.

И си мисля, че хуморът донякъде зависи наистина от произход и да, биология, иначе нямаше да се родее с телесните течности, откъдето идва и думата.

# 23
  • София
  • Мнения: 62 595
Можее и да има нещо такова. Конкретната Ейми я хващах слчайно няколко пъти, пецъквайки по каналите, и всеки път различен отрязък от изпълнението й. Последния път просто реших да я догледам, някак напук, да я видя какво толкова е измислила. Тя е прехвърлила границата за моя вкус. Да, половината хумор произлиза от телесните особености и функции, защото ние първо сме това, което сме телесно.

# 24
  • Мнения: 30 802
Сега се замислих, че не съм виждала нищо смешно, което да е японско. Тоест въобще не мога да им разбера хумора. Имат усет за хорър обаче:) и за неземни и странни неща. Покемони разни...но не са смешни.

# 25
  • Мнения: 36 486
Японците имат смешни манги, с уговорката, че е хумор, предназначен за подрастващи.

# 26
  • Мнения: X
Аз - да, но признавам, че в някои редки случаи, крайно неуместни шеги ме предизвикват да използвам също такива към източника им.
Във всеки случай мнението ми за хора, лишени от чувство за хумор е далеч по-лошо от тези с груб или неуместен хумор. В смисъл груба шега се приема по-лесно от не-смешна грубост, вербална. За физическа изобщо не отварям дума.
Който се смее, зло не мисли.
Убеден съм че важна съставка на свободата е да можеш да се смееш на всичко, без изключение. Даже и да е през сълзи някой  път. И да не реагираш като неандерталец*, когато се смеят на теб, ако и да не го приемаш за справедливо.
*да се чете "неандерталка, неандерталче или неандертал, според джендъра Wink
От поста ти излиза, че човек или е супер "хуморист", или грубиян неандерталец.
Твърде ограничено.
Не харесвам особи, които вечно се хилят като репи....доза сериозност в определени ситуации печели точки.
Този постоянен "смях" идва от американските психотъпотии, но на мен ми е прекалено.
Малка доза хумор, за разчупване на ледовете, да.
Да се смееш на хора и да смяташ това за качество-грозно, селско и много в стил "селски дръндьо" ми е.
Да се разбира и в женски род.

# 27
  • Мнения: 6 962
Аз обичам да се шегувам, включително и с хората, но само, ако усетя, че и те биха отвърнали със същото - в смисъл не бих се опитвала да се бъзикам с някой, който очевидно не отбира от такова общуване и има опасност да изтълкува нещо като заяждане или подигравка.
И със себе си се шегувам, толеранса ми е висок, но не ми харесват хора, които очевидно ръчкат в слаби места или откровено се присмиват в опит да си вдигнат своето его. Буквално се усеща кога е с душа и кога язвително. За мен това е една гадничка форма на насилие - обиждаш някого и после, ако се засегне - ей, много си зле, аз само се ебавам, никакво чувство за хумор нямаш значи.
Като дете съм страдала доста от такива в училище и не мога да погледна на това широко скроено.
По същия начин, по който една фраза може да се промени изцяло в заивисмост от човека зад нея ("Ама много си смотана значи!" може да бъде казано с широка усмивка и да прозвучи дори гальовно, а може и да е казано с подигравателен тон и крива усмивка и да звучи гадно) - така е и с шегите. Зависи човека какви сигнали изпраща и какво настроение задава.

# 28
  • София
  • Мнения: 9 550
Харесвам хумора когато е на мястото си. Възхищавам се на интелигентно и добронамерено поднесени шеги от интелигентни хора, които знаят в кой момент и с какво е уместно да се пошегуват и кога е по-добре да останат сериозни.
Не харесвам дебелашки шеги. Не харесвам шеги, обиждащи човека към когото са насочени. Не харесвам шегите на хора, възприемащи себе си като супер забавни, а всъщност не са и наполовина толкова забавни колкото си мислят, че са.
Смятам, че умея да се надсмивам над себе си. Приемам положително  добронамерени шеги по свой адрес, поднесени в подходяща форма и с подходящо отношение, а не подигравателно и с цел обида. Когато се намеси подигравката дори най-смешния за някои хумор всъщност вече не е хумор, а дебелащина.

# 29
  • here and now
  • Мнения: 4 229
Не страдам от комплекси и не се обиждам. Умея да се самоиронизирам и търпя и ползвам всякакъв хумор, с изключение на  елементарен физиологичен, понеже съм гнуслива...

Общи условия

Активация на акаунт