От много време имам профил в този сайт, но никога не съм мислела, че ще пиша по този въпрос. Аз не се влюбвам лесно и не съм имала много партньори, а той ми беше първият сексуален. Януари тази година се разделихме с приятеля ми след 3 години и половина връзка, защото неговите родители много се месеха в отношенията ни и на мен не ми харесваше това, но той ги защитаваше. В същото време имаха един цял списък от изисквания към мен, които аз трябваше да спазвам, за да им се харесам. Другата причина е факта ,че аз не съм толкова социална, колкото той искаше и му беше кофти, че не излизам по кафета и дискотеки, а обичам домашния уют и спокойствието. След като се разделихме аз започнах да пия от недоумение, че това може да се случи. Никога преди не съм допускала човек до себе си както него и не съм обичала по този начин. До края на януари доста пиех и следователно отслабнах много, което родителите ми забелязаха, когато се прибрах след сесията.Започнаха много да се притесняват за мен. Вчера чух доста неща от него, които не мога все още да приема, защото разбрах какъв човек съм обичала и колко много не е заслужавал за тези три години. Наистина ме боли страшно много и не знам какво да направя по въпроса. Вие как сте продължили напред след първата си раздяла?