Как да се промени мисленето на хората?

И с какво тези филибелийски батки са успели да променят мисленето на останалите пловдивчани около тях? С каква идея са ги обеденили за да върви града напред?
Те променят себе си и стават корави и калени, но с каква цел?

А трябва ли всеки да е някакъв вид пътеводна светлина? В крайна сметка решението за промяна е лично, не може да облъчиш никого, не можеш да промиеш мозък. Може само да посочиш методите, които водят до промяна.

Не всеки ще ги приеме, разбира се. Това е нормално - не всеки се усеща каква е играта. В крайна сметка е важно да има критична маса от осъзнати хора, оттам нататък нещата вървят напред.

Обаче ако се опиташ да юркаш неосъзната маса...ами няма да направят нищо хубаво. Вече сме я играли тази игра. Промяната трябва да идва отвътре, иначе не става. Аз лично усещам органично отвращение от всякакви пориви, движения, масовки и вървене напред, които са ми снесени някъде отгоре. Времето на това влияние е минало.

Може би в Канада още е на мода, не знам.

Та така, нали знаеш притчата, на Содом са му трябвали 5-10 праведници, не по-добра програма на общинския съвет. Хубавите неща не стават с масовка. Стават външно лъскави неща, които имат дълбоки дефекти. Сещам се за един репортаж за наложеното отгоре модерно изкуство в Канада - някакви чудовищни стоманени инсталации и статуи, уж за общността. Малко като западен вариант на бетонните петолъчки по соц-а...

Канада е много назад в тези отношения. Няма еквивалент.

Всичко е на лично ниво първо, това е така, но за мен е важна тенденцията за всичко случващо се и какво се прокарва с тези действия, мисловни трендове и постановки. С какво се върви напред и кой се възпитава?

По-добре да садят дървета и да гледат по едно дете, вместо да си гледат собственото мъжкарство и коравост.
Това е проблемът и в Япония и на Запад, че масово няма млади хора, които да искат да съзидават, а гледат собствения си комфорт и дотам. И се превръщат в консуматори на блага и на кефове без някаква умисъл и цел.

Еми да де, като си причиниш изкуствено гърч, малко може да се отръскаш от безметежния хедонизъм.

Иначе за мен "вървене напред" не включва само да е подреденко и контролирано, с една всемогъща nanny state на главата ти отгоре. Даже може едно неуредено общество да има по-ценни плодове, отколкото едно комфортно до дебилност общество.

В тоя смисъл не знам какво значи градът да върви напред. Според местния бизнес може би върви напред - според други може да е унищожен завинаги, презастроен, пълен с безмозъчни удоволствия с елементи на хипстър.

Или вместо да се отръскаш от безметежния хедонизъм да попаднеш във водовъртежа на егото и манията за величие?!

Градът да върви напред е да не излизат големи маси от млади 20 годишни навън.
 
Знаеш ли, че навремето, че и сега масово всички 19-25 годишни момчета и момичета в Лондон бяха все от Пловдив? Масово. Не от Варна или от София, а от Пловдив.

 Това е тенденция, над която е добре да се замислим и да се разбере защо се случва това и  защо 19 години след тази дата младите се увеличават навън, а не са в Пловдив примерно?

А, вече може да се е обърнал трендът, поне по отношение на заведения. Явно не им стига акълът за повече от барове, което също е скука де.

Успех в Пловдив имат тия, дето са си седнали на задника и учат. Затова е град на медицината.

Проблемът е, че повечето искат купон наготово, а малко хора имат акъла да си изградят бизнес и екосистеми, отвъд хищническото строителство, евтнинят внос и тук-таме някакви хипстърски оазиси.

Иначе с образование от Техническия имам пример как може да се постигне и кръгла нула, и неща на световно ниво. Зависи от човека. Та и да стоят тука младите, ако искат всичко наготово, язък им за стоенето, да ходят в Лондон малко да се поокършат. Всеки иска лесна работа и много пари, малко хора са готови да си седнат на задника и да минат на по-високо ниво като специалисти.

На практика в БГ възможностите все още са достъпни за почти всички, цената е ниска, обаче разликата е във впрягането. Има хора, които просто не искат да го правят. А има невероятни наистина възможности. Главно да се изучиш на евтинко, да имаш време и да се превърнеш в нещо уникално продаваемо.

Интересно ми е за какви толкова условия са се вдигнали до Лондон и какви толкова успехи са постигнали...за мъжа ти разбрах, че строи за саудитци с дълбоки джобове, ОК, парите не миришат. Но другите чий го търсеха в Лондон?

Не бъркай понятията.
Защо масово са навън? И защо са масово от този град?
Това за заведенията е нормално когато си в тази възрастова група и се намираш в мегаполис. Друго е.


Университети винаги е имало и тогава и сега, но не може всички да са лекари или ИТ-та явно.

Повечето учеха и работеха. Също както и сега.
Другаде е разковничето, но ще те оставя да поспекулираш защо се случват нещата точно така. ?

Ми не знам, аз в Пловдив съм срещала наистина на няколко пъти млади хора, които са говорили за Лондон като за някаква обетована земя, която ще им реши автоматически проблемите.

Аз лично виждах други решения и възможности, но те си бяха решили, Лондон та Лондон. В някои случаи кацнаха в максимална мизерия. Не знам защо го правят, честно.

Фактори да искаш.

То си беше Обетованата земя, но преди

1. Достъпен Език
2. Близост до Родината
3. Възможност да заработиш страхотни пари с не чак толкова голяма преквалификация
4. Възможност да учиш там след определен брой години престой и статут
5. Възможност за статут без шмекерии и суми
6.Голям пуул с възможности в музика, кулинария, актьорство, кино, бизнес и финанси,  дизайн и ресторантьорство (тук Испания би водила класацията)
7. Силният и скъп паунд
Ще продължа утре,защото заминавам на разходка из прериите

Аглая, лесно е да лепиш етикети, като нямаш аргументи.
Дали не става дума по-скоро за патриотическа ТЕНДЕНЦИЯ? Особено при емигрантите, които на собствен гръб усещат, че не можеш да бъдеш възприет като равнопоставен участник в културния обмен, ако не познаваш отлично собствената си култура и достойните за гордост нейни постижения?  
Нещо, което съветниците на Людмила Живкова добре разбираха, създавайки НГДЕК, 1300 години България и т.н.
Иначе казано, водели са културна политика по примера на останалите развити държави, желаещи да имат някакво бъдеще. И тази политика беше колкото далеч от застоя на национализма, толкова далеч от хаоса на културния нихилизъм, който проповядваш.

Да, чанове е турска дума, но модела звънец идва още от древните траки.
Хоро е гръцка дума, но българските хора имат твърде малко общо с гръцките.
Чардак е турска дума, но архитектурния елемент, който означаваме с нея, е характерен за българската строителна школа и по силата на определени климатико-географски и социално-икономически условия се среща освен в България, само в Македония, беломорска Тракия и т.н. западни покрайнини.
Шевица (за разлика от гайтан) е със славянски произход, но мотивите идват от чак от месопотамските тъкачи, които са ги ползвали да разказват приказки с геометричните елементи на килима. Което значение се е загубило в България, но пък шевиците са имали функцията да предотвратяват женитбата между близки роднини. (жените са ползвали комбинация от мотивите на родното си семейство и това на съпруга, като обичая е бил, даже в далечно село, да не се заглеждат младежи, с близки по мотив шевици)
И т.н.

Аз все още не мога да разбера за какво ти е да търсиш тия неща в Лондон, като си ги има и в Пловдив. И хич не вярвам, че са били страхотни чак парите.

Но общо взето бях права: искат всичко лесно и веднага.

Наистина не го разбирам това бягане на всяка цена. Особено за хора, които ако бяха една идейка по-квалифицирани, щяха да си живеят отлично в Пловдив и въобще не знам с какво самочувствие заминаваха с идеята, че ще пробият и ще направят нещо смислено в Лондон, след като проблемът не е в града, а в тях лично.

Аз избрах Лондон, защото съм спокойна, когато детето ми е на училище, че няма да влезе някой си и да реши да раздава правосъдие. Защото ще получи образование в пъти по-добро от на връстниците си. Защото може да пресича без та тича в паника, че някой няма да спре на червено. Защото никой учител няма да си позволи да го бие и обижда от детската ясла до университет. Защото, когато тръгне на работа също няма да си го позволят. И по много други подобни причини ... а парите, парите са в пъти повече за абсолютно същата длъжност. Което преди си мислех, че няма значение, защото тук разходите са други, но не е така - съотношението приходи/разходи е далеч по-добро.
Причините хората да избират друго място, са чисто практически обикновено. Не защото си примират по чужденците и мразят българското. Но не го обичат толкова, че да жертват себе си или децата си, за тиквен медал.

А в момента не се ли притесняваш, че някой от тъмнозелените, решил и той да търси щастие, няма да реши да раздава правосъдие, понагазвайки хора по улиците?

Разбирам, че е по-лесно да иронизираш някаква образ на "батка", но вероятно не отчиташ, че второто поколение в чужда държава е далеч от това на родителите си (колкото и да са имали те "депресарска стойка") и по-близко до връстниците си. Да не споменаваме пък за смесените бракове.

Мисля, че боравиш все още с твърде много клишета относно Япония. Не знам, от къде черпиш източници, но е интересно, колко от съвременните японци имат време за медитация (за да го приема за аргумент в тезата ти) и доколко "прегряването" при тях се "охлажда" по описания от теб начин.
Неслучайно писах и за интереса на другите култури към тяхната, но да не забравяме виртуозността на японците в това да копират, съчетано с любопитството им.
Чета изключително много японска литература, включително най-съвременна (не, не превежданата в България) и мога да те уверя, че тези клишета, описани от теб, останаха някъде назад преди десетилетия.

Сега, то е ясно, че масата хора прекарват основно времето в ядене, пиене, тия три неща. Говоря за интересните случаи. Много ясно, че не може всеки да е ексклузивен.

Но наистина ми е интересна темата - защо младите пловдивчани смятат Лондон за обетована земя, въпреки че е гадноват град.