Частни училища - информативна тема 19

  • 89 330
  • 755
  •   1
Отговори
# 345
  • София
  • Мнения: 62 595
Ежко си има някакъв проблем с държавните училища, особено с държавните гимназии. Обаче все още най-желаните държавни гимназии никой не ги е описал и погребал. Мога и съвсем личен опит да споделя - едното ми гардже вече завърши, а другото сега завършва и мога да кажа, че си изкараха съвсем спокойно, човешки и без сътресения и проблеми. Да, има някои учители, които според мен не са за тази гимназия, но не е болка за умиране. Просто си трябва учене и когото не го мързи да учи, си изкарва добре. Не съм чуля и за големи издънки на ученици с дроги, пиене и забъркване в лоши неща. Винаги се носят митове и легенди, а точно за тази гимназия обвинението е, че всички били роботчета, което не е така. За други, че били наркомани или пияници.  такива легенди шетат още от времето на соца. Накрая болшинството от отлиичниците от тези гимназии се озовават в същите университети и със същите високи дипломи като от АК, дето толкова Ежко го боготвори. Със сигурност си заслужава напъването в седми клас и после да се кандидатства за някои от дъържавните гимназии, защото там  пак се концентриратт суперотличниците, които и обикновено имат качества и са амбициозни и съвсем нормални деца.

# 346
  • Мнения: 60
съм адски доволна от IB програмата
Можеш ли да споделиш малко повече за IB дипломата, дали дава някакви предимства пред дипломата от МОН при кандидатстване в чужди университети или за работа в чужбина?

# 347
  • София
  • Мнения: 6 722
Аз също се интересувам, не толкова от IB дипломата, а от IB програмата - какви са плюсовете според твоя опит.

# 348
  • Мнения: 7
За IB дипломата:
За мен най-големият плюс беше фактът, че задължително се взима поне една наука (максимум 2 науки от общо 6 предмета). Изискват се определен брой часове лабораторни опити и собствено лабораторно изследване (20% от финалната оценка). Преди да отида в Златарски в 10-ти клас, съм учила в държавни училища, та в лаборатория не бях стъпвала. Опитът за мен беше безценен, понеже исках да се занимавам и се занимавам с наука.
Самите изпити са структурирани като изпитите в чуждестранните университети (поне на мен биологията и химията ми приличат на изпитите, които взимам сега в университета).Стимулира се мислене и анализиране, понеже всеки предмет изисква ученикът да прави някакво изследване (а хванат ли ви да преписвате без цитиране, забравяте за дипломата, затова донякъде е подготовка против плагиатство, което университетите в чужбина въобще не харесват).
За кандидтастване в университети: във Великобритания гледат на дипломата много добре от Оксфорд/Кеймбридж, понеже е стадартизирана и трудна (много голям плюс, ако не сте медалисти от състезания); другите университети също я харесват, но и с българска диплома се случват нещата. Когато кандидатствах там, никой университет не ме е питал за МОН диплома, всички оферти бяха за IB (но пък мои съученици получаваха и за двете дипломи). Българска диплома се изкарва с висока оценка с щракване с пръсти в сравнение с IB. Матурата е елементарна на фона на един IB изпит.

Аз лично уча в САЩ. От международните студенти в университета ми (Принстън), студентите, които не са състезатели, по мои наблюдения сме всички с IB дипломи (и вървим с 40+ точки от 45 възможни; тя не стига обаче, трябва да си правил и нещо друго голямо: дали научно изследване, дали интересен стаж). Явно се цени. Също така, оценка 7 на предмет високо ниво (3 от 6 предмета поне се изучават разширено с макс. оценка 7), може да ви даде credit и да не трябва да взимате някои въвеждащи курсове (аз си спестих три курса - 2 семестъра неорганична химия и една биология). Същото важи и за държавните им университети, в някои може и с оценка 6 (от 7) на разширено изучаван предмет да избегнете досадни курсове.
Другото, което на мен ми е било полезно, е анализът на непознати текстове и фигури (дали ще е статия по икономика/графика от експеримент/ първичен източник по история). Сега ми е много по-лесно, като ми дадат задача тип ‘сравни а и б по обща черта’, а аз тамън съм прочела/видяла а и б и не знам на кой свят съм.
На IB изпитите няма такова нещо, като ‘изпей всичко, което си назубкал’. Да, има част с ограждане на отговори, но тя е много малка, и пак голяма част от въпросите изискват да се мисли (ще има повече въпроси от рода на  “Какво ще се случи в синапса, ако освобождаванто на невротрансмитер се увеличи?”, а не неща от типа на “Колко вида неврони има?”). Другото, което на мен ми помогна, е математиката (правите, струвате в IB, математика взимате). Доколкото знам, по българската програма интеграли и производни не се изучават (мога да греша), а в чужбина това се разбира под математика (и се очаква да можеш да го разбираш графично).

П.с.
Може да не вземате диплома, а сертификати - само няколко от 6 предмета, без допълнителното изискване за 150 часа извънкласни, разширено изследване (не е част от оценките по предмета, върху който решите да го пишете. Златарски ви кара да е по български или английски). Така като гледам, никой добър университет не харесва това, ако знае, че сте могли да вземете цялата диплома, но вас ви е мързяло.

# 349
  • София
  • Мнения: 7 277
ProVaxx, ако имаш още минутка, можеш ли да споделиш и за ЧОУ Светлина? Имат ли изпреварващо обучение, как се справят децата, доволни ли са родителите?

Благодарности за споделеното за IB програмата Flowers Hibiscus

# 350
  • В офиса
  • Мнения: 4 033
ProVaxx, много интересно, благодаря! В крайна сметка така като те чета IB-то е имало голямо значение за приема ти? И ми изглежда много добра стратегия до 10-и клас някакво неизискващо училище и 11-12 клас газ до дупка.

Изгледах и това за пилетата. Е, до средата.... Жената просто изкарва едни пари като говори на едни мениджъри и екзекютивс. Ясно е, че супер-пилета трудно се управляват. Ама са нужни за големите крачки на обществото.... Повечето велики учени, писатели и т.н. не са били китки за мирисане в личен план, направо са си били кофти хора, ама по-добре ли щеше да ни е, ако ги нямаше.
Нашите деца не са грандиозни умове, или поне моите, та това е леко отклонение, както и видеото за супер-пилетата. Всички членове на обществото са важни и ценни. Най-много мразя чувството на превъзходство по какъвто и да е признак. Но точно в неселектирани класове чувството на превъзходство избуява, то има почва. Защото децата общуват на територията където "нашите" са по-силни, запомнят 20-30 пъти по-бързо от циганчето, например. И започват да се подиграват. Нищо че това същото циганче може да подаде ултра точен пас, например, или да поправи счупена играчка с подръчни материали. Докато ако се срещат само на детската площадка, ще бъдат доста по-равни и всички ще видят и оценят тези умения. В селектираните класове не говорим за супер-пилета, а за деца със сходно ниво на запомняне и анализиране. Е, и на мен хич не ми харесва истерията с подготовката и изпитите за ПУК. За това много искам да има много частни училища, та всеки да си намери мястото. Това че аз се изприщвам от "кръгчето за споделяне" на Прогресивното (защото ми напомня на сцена от the Giver), не значи че Прогресивното е лошо училище. Много ми е важно да го има, да има и още като него и всички родители, които харесват иновативни подходи да ходят там, а не зорлем да искат да променят нашето училище (не че ще го променят).
Миленита, ще видиш, че не избирате "най-малкото зло". Част от училищата знаят какво правят, т.е. имат концепция и визия, а не се лашкат - сега НВО е важно, утре споделянето в кръгче, или нещо друго и т.н. Между другото скоро разбрах, че един от най-умните и сърцати мои колеги е завършил Света София. Преди н години. И си е било и тогава също толкова добро, нищо че са имали един клас от 16 човека, да кажем.
След 7-ми клас аз избирах "най-малкото зло" и продължавам да мисля, че точно това съм направила. Интересно защо за основното училище и до сега мога да говоря само суперлативи, а за гимназията някак не ми идват отвътре. Разбира се мой проблем е, че съм толкова несъвременна, че не приемам, че това да представиш себе си блестящо е по-важно от това да си блестящ без да се представяш, нито приемам че трябва да си вършиш работата само в рамките на пряката ти трудова характеристика и 8-часовия работен ден, да си пестиш силите и да имаш "организиран work-life баланс". Аз всичко правя емоционално и да, раздавам се, и да, глупаво е, ама аз съм си глупава. И въпреки това не искам децата ми да са от умните. Цинично ми е. Още повече ако наистина са умни, а не просто посредствени.

# 351
  • Мнения: 5 425
Но точно в неселектирани класове чувството на превъзходство избуява, то има почва. Защото децата общуват на територията където "нашите" са по-силни, запомнят 20-30 пъти по-бързо от циганчето, например.  
...
Разбира се мой проблем е, че съм толкова несъвременна, че не приемам, че това да представиш себе си блестящо е по-важно от това да си блестящ без да се представяш, нито приемам че трябва да си вършиш работата само в рамките на пряката ти трудова характеристика и 8-часовия работен ден, да си пестиш силите и да имаш "организиран work-life баланс". Аз всичко правя емоционално и да, раздавам се, и да, глупаво е, ама аз съм си глупава. И въпреки това не искам децата ми да са от умните. Цинично ми е. Още повече ако наистина са умни, а не просто посредствени.

Съжалявам Тинки, но мисля, че чувството за превъзходство идва не от селекцията, а от гоненето главно на един критерий (примерно изпитна резултативност). А селекцията по един критерий е признак и за това, че в последствие ще се гони главно той. Откъдето и ясната класация по "постижения" и свръхфокусирането за сметка на други важни моменти и борбата за водещо място в единствената класация със зъби и нокти и всякакви други злини.

Форма и съдържание (да си блестящ и да се представяш блестящо) не са взаимно-изключващи се алтернативи. Помисли за много интелигентен и добър човек, който не е положил грижи за хигиената, облеклото и физическата си форма например.

Планирането не означава да си пестиш силите, а да ги разпределяш правилно. А също и времето си. Защото в денонощието има 24 часа. И ако дадеш на работата 10, семейството ти получава 6 вместо осем. Или съня ти го няма, а оттам и здравето, което после отнема време И от семейството И от професията. Правилното планиране не изключва "емоциите" или "раздаването". Напротив - осигурява далеч по-добри възможности за същите...

Последна редакция: сб, 17 фев 2018, 21:25 от Ezhko

# 352
  • София
  • Мнения: 1 754
Тинкърбел, благодаря за думите, оценявам ги. И аз съм от много емоционалните със същите възгледи за работния ден, само дет много искам децата ми да са умни Simple Smile)), ама щот ми е ценност-блян, и теб те имам за другарче от една друга тема и знаеш защо. Но си имам своите дълбоки лични резерви към СС, просто към останалите са още по-дълбоки и затова вътрешното ми убеждение за най-малкото зло. Ще видим. Още не се знае Цвъчкен къде ще учи. И да, знам, че СС за едни деца и родители си е най-доброто. Както 47-мо, СМГ и АК  бяха за нас. И да благодаря на всички включващи се с мнения, помагате много. (пиша от тел и не ми дава опция за емотикони, но си представете, че тук е онова с трите косъма и букета Simple Smile )

# 353
  • София
  • Мнения: 62 595
Чак чувство за превъзходство едва ли, но повечето деца, които аз наричам суперотличници, просто така си тръгват още от съвсем малка възраст, обикновено околните въъзрастни първи го забеляззват, с времето го усещат и връстниците и тогава започва една нормална ревност и завист, заащото всяко дете ииска да се докаже и е неприятно, когато винаги има друго или други деца, които са фаворити. Доори да са сред равни, не пак малко по малко осъзнават, че се справят чувствително по-добре в сравнение с връстниците си във "външната" среда. Така си вървят и го приемат за нормално, защото за тях е нормално. Околните често го тълкуват като чувство за превъзходство. Не говоря за гении, защото при гениите..., абе... по-добре е да не е гений, за негово добро, защото може да има други работи... Силният клас носи повече предимства, отколкото недостатъци, защото при слаб клас по естествен път започва едно снишаване, зза да се впише, клонят към средната, а за отличниците това е връщане назад.

# 354
  • Мнения: 7
ProVaxx, ако имаш още минутка, можеш ли да споделиш и за ЧОУ Светлина? Имат ли изпреварващо обучение, как се справят децата, доволни ли са родителите?

Благодарности за споделеното за IB програмата Flowers Hibiscus



Разбира се. Социално/извънкласно страхотно, академично не е кой знае какво (то навсякъде си зависи от детето, а аз базирам отговора си на един умен и добричък,ама доста мързелив предпубер).
За мен най-големият им плюс е малкият клас (5-8 деца) и многото извънкласни дейности (плащате си ги отделно, но пък поне всичко ви е уредено и не трябва да се чудите на какво да записвате детето и за транспорт).
Имат много печена директорка, която им обръща внимание и говори с родителите, можеш да я намериш в училище, г-жа Радкова (това в Златарски се случваше само след заплахи и скандали, та по мое мнение си е огромен плюс).
Академично обаче не ми се струва кой знае какво (съдя по моя брат 6-класник, на когото ВЪОБЩЕ не му се учи). Стараят се да модернизират обучението - учат някои предмети и на български, и на английски (с малки разширения). Имат си лаборатория и ден на науката- водят ги насам-натам, развиват им интересите и общата култура (преди 2 години ги бяха водили да правят суши в Хепи и във фабриката на соковете Флорина и моят компютърно-зомбиран брат - много си го обичам - беше силно впечатлен и беше донесъл една торба суши). Държат на физическото възпитание. Ние в момента имаме проблем с госпожата по история/география, на която малкият е обявил бойкот (не знам чия е вината и каква причината). Ходи на частни уроци по математика и английски (справя се добре), но носи 5-ци (не знам кого трябва да сочим с пръст, малкият или госпожата). Това ми говори, че не надуват изкусвтено оценките. Все пак ми прави впечатление колко е дръпнал по английски (на частните уроци пада лигня, независимо от страхотния учител, та със сигурност Светлина има принос). Българският май им куца, но пък от опит 5-6-7 клас е най-големият ужас по БЕЛ (а може и да си е от детето; факт е, че литературата му върви, само правописът куца с главно К). Мисля, че имат проблем с дисциплината (но пък са в пуберските си години) в класа, който е почти изцяло момчешки. Все пак, бяха хванали една тумба седмокласници с цигари и на следващия ден родителите при директорката. На мен много ми харесва фактът, че училището си има дух. Малко е - 40-ина деца, без детската градина. В нашия клон детската градина има и деца със специални образователни потребности: според мен контактът с такива деца помага за развитието на човечност.
Развиват им талантите по изкуствата - всички си умираме от смях на скечовете по тържествата. Имат клуб по рисуване, по ИТ, водят ги на кънки, плуване, играят футбол и волейбол, имаха клуб по математика по едно време и още куп други неща. Децата се социализират. Напоследък имат силен клуб по дебати и ходят на състезания срещу други частни училища от София на национален кръг, след това на международен (миналата година класиралите се ходиха в Атина, тази ще бъдат в Барселона. Аз като горда кака да си кажа, че братчето се справи супер!).
Децата носят униформи - в ретроспекция с моя опит със Златарски, където голям брой съученици носеха Армани, Гес, караха БМВ-та и прочее - мисля, че това намалява стреса и социалното изключване. Е, самата униформа не е кой знае колко качествена и удобна, но няма проблем да си купувате дрешки в цветовете на училището и да им шиете емблемки. Не на последно място - нямат лавка, плащате за храната (не помня дали самата закуска, или храненето към 11, или дали не е само едно в крайна сметка, например, е зеленчук или плод: май преобладават моркови и краставици). Не ядат боклуци и не излизат от двора - който се заключва и е сгушен между две добре охранявани резиденции. Училището е на 30 метра от Симеоновско шосе, но е тихо. Базата е модерна и децата не мръзнат (сравнение: ние в Златарски през зимата сме стоели с блуза, жилетка, яке и пак умирахме от студ, понеже парното работеше от 8-10 и за родителска среща, а дограмата беше старата бяла соц-дограма 🤨). Освежават я всяко лято, а ако някой палавник се пльосне в калта, може да се изкъпе. Оставяте си раницата там, понеже в занималнята следобед се пишат домашните, за да могат децата вечер да почиват; прибирате си я в петък и я носите в понеделник. Страхотно, ако детето трябва да пътува с градкси транспорт. Не може дете да си тръгне от училище, без рецепцията да е преупредена от родител, освен ако не е достатъчно голямо да си ходи само и това не е предварително уточнено (не могат да бягат, а също и хора, чиито данни не са предоставени на училището, не могат да ги взимат без Вие да сте предупредили). Децата не са лоши и са близки приятели (от разбойническата банда на брат ми всяка седмица някой спи у някого). Водят ги на еднодневни екскурзии - дали на Витоша, дали в музей, имат си зелени и бели училища. Също така никой няма да се държи нагло или лошо с Вас като родител или като ученик (за разлика от някои други училища, където може да станете свидетел на такива неща). Още едно сравнение: училището уважава учителите си, което говори за принципност. Моите учители ръковдството ги правеше на нищо.
На моя брат много му харесва. Родителите ми са доволни (е, карат му се за оценките, но той си е дете и си е палав, та палав). Не ме разбирайте погрешно, някои деца се справят чудесно, но моят отговор е базиран на представянето на брат ми (с който е трудно да се говори от зор за игрите, пък камо ли за училище или да го вържеш да учи, без баща ми да се навърта като лешояд наоколо). Моето мнение е, че ако искате щастливо дете с всестранно развити интереси и не държите да го правите турбоотличник (ако то може и иска, без проблем ще стане самичко), Светлина е добро място. 😃

Последна редакция: нд, 18 фев 2018, 02:27 от ProVaxx

# 355
  • София
  • Мнения: 62 595
Айде, сега, започна се с противопоставянето щастливо-турбоотличник. Глупости на търкалета са тези разделения, опитваш се да пробуташ изкуствен конфликт. Един турбоотличник,както го описваш, си е съвсем щастлив, просто си е отличник. Честно, вече  като го чуя това за щастливото дете и допълвам крилатотоо забавляване, веднага ми става ясно какъв епреводът - не караме дететода прави нищо, предлагаме му живот без отговорности, и да учи и да не учи - все тая, не ни е важно, детето може да прави каквото си ще и никой няма право да иска от него да се понапъне, а и за нас така е по-лесно. Това за щастливото и забавлението са мантрите през последните пет-шест години и са много удобни, защото галят родителското самолюбие и свалят отговорност. Ученето си е труд, а не нещо, което се случва между другото.

# 356
  • София
  • Мнения: 7 277
ProVaxx, много ти благодаря за споделената информация. Голяма част от пишещите и четящите в тази тема са с деца в малките класове на основното образование или такива, на които тепърва им предстои избор - затова за тях е изключително полезно да се предоставя информация от първа ръка, в най-различни аспекти - та чак до 12-ти клас Simple Smile.

А колкото до това:

Айде, сега, започна се с противопоставянето щастливо-турбоотличник. Глупости на търкалета са тези разделения, опитваш се да пробуташ изкуствен конфликт.  

... не е моят прочит на поста на ProVaxx и затова го подминавам Unamused.

Последна редакция: нд, 18 фев 2018, 07:52 от Ashia

# 357
  • София
  • Мнения: 62 595
Разбирам, че това не е твоят прочит, но аз такива неща чувам твърде често и зная какво означават всъщност - много позитивостко звучи, направо супер, според сегашната мода, а после се чудим защо все повече деца започват да реват и да се тръшкат или да се отказват при най-малкото препятствие, когато трябва да направят нещо, което им е трудно. Естествено, че ще се откажат, те не са свикнали да се понапънат малко, защото им се разправя постоянно как е важното да са щастливи и да се забавляват. Щастието, обаче не предполага усилие и справяне с фрустрацията от това, че не ти се получава от първия път и трябва да опиташ още и още, а потъване в комфорт. Сигурно сега ще се започне с нещастните отличници, с взискателните родители и ревове на дете от класа, че не му писали шестица, а вкъщи ще му се карат...

# 358
  • София
  • Мнения: 7 277
... аз такива неща чувам твърде често и зная какво означават всъщност ...

А мислиш ли, че аз не чувам и не зная. Като големите ми деца са в Света София и ежедневно слушам как съм луда майка и децата ми нямат детство. Айде, моля ти се Smile.

Мисълта ми беше, че помолихме едно момиче да ни даде информация и то отдели от времето си и учтиво ни я даде. Нямаше опит за пробутване на конфликт - защо просто не го приемеш по този начин.

# 359
  • София
  • Мнения: 62 595
Момичето хубаво описа, аз нямам претенции за фактите, но като стигна до това за щастието, турбоотличниците и палавостта, вече нещата се поизкривиха. Още повече, че тя самата е от турбоотличниците, ако не бъркам и разказът за айби-то и биологията е неин.

Общи условия

Активация на акаунт