С какво ви дразнят свекървите - тема 92

Що да е майтап?
Това е обратната ситуация на тази, в която свекърите осигуряват жилище на младите и в знак на благодарност получават внуче кръстено на някой от тях. Сега тъстовете са в ролята на даващите, очаква се да получат същата "благодарност".

Ами, хм, откъде да започна.
Тръгнали семейство да правят, но нямат къде да живеят, не могат сватба да направят, допускам, че и детето баба ще трябва да го гледа, но защо името да било на този, след като не си е платил за честта.

Горкото дете. От сега е разменна монета.

Нека и аз да попитам - а вашите защо всъщност дават? Защото искат да сте добре, щастливи и детето ви да расте в нормален дом или защото очакват да е на тяхното име? Ако е първото бих кръстила на тях. Ако е второто  - не. Независимо колко са дали.

Идеи да се наложиш над мъжа си едва ли някой ще даде. Поне аз не се сещам за такъв начин. Но и той не може да ти се наложи, така че просто изберете неутрално име и не кръщавайте на никого.

Не ме разбирате,защото не съм се  изразила правилно,а наистина не ми се разказва историята,защото ще изпиша цял роман. Повярвайте ми права съм, моля дайте съвет как да се наложа.  Наистина не можете да си представите колко са направили нашите за нас, не само материално , наистина. Аз  искам просто да носи една от техните буквички, дори не искам цялото име   Баси шибаното ми е

"Как да се наложа над мъжа ми?" не е за темата "С какво ни дразнят свекървите?".

И мъжът ти не го съзнава?

С напредването на възрастта ставам все по-практична и реалист и си мисля дали пък разменните отношения са чак толкова лоши? Всяка от страните дава нещо и съответно получава.
Когато бях млада и наивна правех всичко , за да има мир и любов. И пак нямаше! Ако бях спазарила името на големия син за един апартамент, сега поне това щеше да има. А сега ни апартамент, ни мир и любов!
Майната им на мира и любовта!

Мнението ми да се разбира като горчива ирония!

Дайте линк мацки къде да пиша

Пусни отделна тема или потърси старата: С какво ви дразнят мъжете?
Нещо подобно беше името.

А защо изобщо трябва да му се налагаш? Не можете ли да седнете като възрастни, отговорни хора и да обсъдите спокойно името на детето? Кажи си желанието – така и така, твоите родители са ви дали много, начинът да изразите уважението и благодарността към тях е да кръстите детето на тях. Ако мъжът ти осъзнава тяхната помощ и изпитва благодарност, ще се съгласи, даже може сам да предложи този вариант.
Но с тропане на краче и налагане... Освен да го накараш да запъне копита и да се заинати, друго не вярвам да постигнеш. С всички негативни последици върху брака ви и детето.

Името ви е най-малкия проблем. Вие, създавайки семейство, е трябвало да се откъснете от полите на майките си. Трябвало е да започнете да мислете за Вашето семейство като едно цяло. Не трябва да мерите кой колко дал и какво направил за Вас. Ако от самото начало всеки тегли към своите родители, това до никъде няма да доведе. След време ще поставяте детето между чука и наковалнята, като го наблюдавате да не би да обича повече едната баба от другата.
Раждането на дете не трябва да е благодарност към никого, без значение какво е направил за Вас като семейство. Раждането на дете е нещо много повече от това да го кръстим на нечии родители. Изживейте това събитие с радост, а не с вражда как ще се казва бебето, защото всъщност това не е кой знае колко важно.
Кръщаването на детето, както и неговото бъдещо отглеждане, не трябва да е на принципа - как да се наложа над мъжа ми или жена ми. Това трябва да се прави в разбирателство от двамата родители и въобще да не зависи от мнението на баби, лели, чичовци и стринки.
Дъщеря ми е кръстена на дядо си. Всички научиха името й едва след като се роди. Решението беше мое и на мъжа ми. Като цяло името й означава Богопомазана. Нямаше по-подходящо име за бебе, родено преждевременно, 1950 грама, за което аз й баща й изстрадахме много. Това щеше да бъде името й, без значение как се казват родителите ни и без значение кой какво и колко е дал. Когато се роди, баща ми ми даде пари. И понеже ме тресяха още нервите и хормоните, директно го попитах за какво ги дава, да не би за това, че сме я кръстили на него. Стана му обидно, каза: "Аз не си купувам внуче. Това е да й купите подарък, така както съм дал за другите си внуци."

Не пиши никъде два месеца, или си направи дневник, че аман от твоите истерии и хленчове, изследвания, болежки, имена и какво ли още не.

То самият въпрос “Как да се наложа...”, ми звучи изначално отблъскващ. Поне да беше “Как да убедя”...

Не го разбирам това кръщаване на всяка цена, а явно и двамата драпате в тази посока, всеки за техните си. И то с една буква само, то това дори не е кръщаване, все едно Жулиета на баба Живка. Поговорете нормално като зрели хора и бъдещи родители, и се разберете

Какви зрели хора, не виждаш ли какво е написала, те не могат явно да се оправят сами, а разчитат на родителите. Това не са зрели хора.