Аз не бих останала.
- Публикувана: 2 фев. 2018, 15:15 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2018, 16:05 ч.
С какво ви дразнят свекървите - тема 92
Аз не бих останала.
Колкото и да ми е добро възпитанието ще си намеря занимание навън. Не бих тормозила себе си, а и близките си по този начин.
Между другото сина ми е на 6 и говори перфектно на български, за разлика от много свои приятелчета, на които не мога да разбера какво ми казват, но не учи английски. Умишлено при това. Има време да го научи, ако пожелае. За мен това какво и кога да учи едно дете е решение единствено и абсолютно само на неговите родители.
За достойнство и себеуважение не мога да говоря, тъй като за мен има дефицити във възпитанието и поведението.
Не съм конфликтна натура и досега смятах за достатъчно да ограничавам комуникацията до минимум. Ако не беше засегнала темата с детето, щях да продължа с тази стратегия. Имам чувството, че дори и това, че не я отразявах, я вадеше от релси и стана вербално по-агресивна.
На последната среща стигнахме до там да я предупредя, че ако продължи с още нещо по адрес на детето, ще я помоля учтиво да напусне. Това я възпря, но беше и краят на дипломатическите отношения.
Относно английския и останалите музикални напъни ѝ казах, че шансът ѝ е бил преди 40 години. Текущите решения не са в нейния периметър.
Нямам проблем с това да бъда твърда, груба или да определям границите, но се натоварвам емоционално.
Още веднъж благодаря на всички за мненията, полезни са ми, за да си изясня реакцията!
Не съм конфликтна натура и досега смятах за достатъчно да ограничавам комуникацията до минимум. Ако не беше засегнала темата с детето, щях да продължа с тази стратегия. Имам чувството, че дори и това, че не я отразявах, я вадеше от релси и стана вербално по-агресивна.
На последната среща стигнахме до там да я предупредя, че ако продължи с още нещо по адрес на детето, ще я помоля учтиво да напусне. Това я възпря, но беше и краят на дипломатическите отношения.
Относно английския и останалите музикални напъни ѝ казах, че шансът ѝ е бил преди 40 години. Текущите решения не са в нейния периметър.
Нямам проблем с това да бъда твърда, груба или да определям границите, но се натоварвам емоционално.
Още веднъж благодаря на всички за мненията, полезни са ми, за да си изясня реакцията!
а може ли да е осъзнала грешките си и да търси начин да го покаже?
изхождам от това, че след една година сега изявява желание да види детето.
като цяло идеята да останат сами майка и син е добра, но като познавам бившия аз не бих го оставила сам.
той беше (и още е) варен макарон пред майка си и баща си.
изхождам от това, че след една година сега изявява желание да види детето.
като цяло идеята да останат сами майка и син е добра, но като познавам бившия аз не бих го оставила сам.
той беше (и още е) варен макарон пред майка си и баща си.
Аз бих си намерила причина да не съм там. След толкова изцепки само като я видиш ще си опънеш нервите. Няма смисъл от това.
ПП. Това са големи глупости. Детето е на 5, какви пиана, китари, квантова физика. Има време за всичко. Аз говоря и пиша на английски свободно. Научих го на 10-12. Изобщо не е нужно да се натиска и без това системата в днешно време достатъчно ги бута. Свекърва ти си търси с какво ще те засегне най-грубо.
ПП. Това са големи глупости. Детето е на 5, какви пиана, китари, квантова физика. Има време за всичко. Аз говоря и пиша на английски свободно. Научих го на 10-12. Изобщо не е нужно да се натиска и без това системата в днешно време достатъчно ги бута. Свекърва ти си търси с какво ще те засегне най-грубо.
Имам чувството, че дори и това, че не я отразявах, я вадеше от релси и стана вербално по-агресивна.
На последната среща стигнахме до там да я предупредя, че ако продължи с още нещо по адрес на детето, ще я помоля учтиво да напусне. Това я възпря, но беше и краят на дипломатическите отношения.
На последната среща стигнахме до там да я предупредя, че ако продължи с още нещо по адрес на детето, ще я помоля учтиво да напусне. Това я възпря, но беше и краят на дипломатическите отношения.
А съпругът ви запознат ли е с тези ситуации? В негово присъствие ли се случват? Той как реагира спрямо майка си?
Имам чувството, че дори и това, че не я отразявах, я вадеше от релси и стана вербално по-агресивна.
На последната среща стигнахме до там да я предупредя, че ако продължи с още нещо по адрес на детето, ще я помоля учтиво да напусне. Това я възпря, но беше и краят на дипломатическите отношения.
На последната среща стигнахме до там да я предупредя, че ако продължи с още нещо по адрес на детето, ще я помоля учтиво да напусне. Това я възпря, но беше и краят на дипломатическите отношения.
А съпругът ви запознат ли е с тези ситуации? В негово присъствие ли се случват? Той как реагира спрямо майка си?
Ако започне да прекалява, мъжът ми ще я изгони. Случвало се е.
Тя си показва зъбите, когато сме насаме, именно заради безкромпромисната му реакция.
Познавам я от 15 години и честно казано, вече съм уморена да я изтърпявам. Рядко гостува, но и това ми стига. Както писах, държанието ѝ излиза извън всички норми за приемливост.
Преди няколко години заяви, че я е гнус да се храни вкъщи, миналата година на Великден каза, че съм ѝ била сервирала развалена храна и стомахът й се повредил. Със същата храна нахраних и детето. Сега ѝ сервирам само вода за целия ден.
Докато бях по-млада, гледах ситуациите с насмешка. Вече остарявам, нервната ми система не е като едно време и ги приемам с нарастваща досада.
Тя си показва зъбите, когато сме насаме, именно заради безкромпромисната му реакция.
Познавам я от 15 години и честно казано, вече съм уморена да я изтърпявам. Рядко гостува, но и това ми стига. Както писах, държанието ѝ излиза извън всички норми за приемливост.
Преди няколко години заяви, че я е гнус да се храни вкъщи, миналата година на Великден каза, че съм ѝ била сервирала развалена храна и стомахът й се повредил. Със същата храна нахраних и детето. Сега ѝ сервирам само вода за целия ден.
Докато бях по-млада, гледах ситуациите с насмешка. Вече остарявам, нервната ми система не е като едно време и ги приемам с нарастваща досада.
Не, не си е осъзнала грешката със сигурност. Тя живее с идеята, че е родена, за да бъде велика и център на внимание. Ако почна да разказвам в детайли за нея, няма да ми стигне седмица.
Осъзнава, че не е добре дошла в София, защото беше предлагала на мъжа ми да ходи с детето. Това няма как да стане, защото има едно невъзпитано куче, което налита на външни хора. Ние самите имаме две кучета и малкият няма страх и кучето спокойно ще го изпонаръфа. За последното си ходене до нейния град, мъжът ми си носеше метална палка, за да отпъжда кучето. Мелез е, с участие на питбул.
Английски реално съм започнала да уча от подготве, в момента нивото на езика е същото, както и на мъжа ми, който го учи от предучилищна. Засега борбата при малкия е да се навакса с изоставането до първи клас, за да може да тръгне нормално и да няма проблеми.
Мъжът ми е наясно с поведението на майка си, той самият не е в мили отношения с нея. Познавайки я, ми е дал пълна свобода да се държа така, както преценя.
Осъзнава, че не е добре дошла в София, защото беше предлагала на мъжа ми да ходи с детето. Това няма как да стане, защото има едно невъзпитано куче, което налита на външни хора. Ние самите имаме две кучета и малкият няма страх и кучето спокойно ще го изпонаръфа. За последното си ходене до нейния град, мъжът ми си носеше метална палка, за да отпъжда кучето. Мелез е, с участие на питбул.
Английски реално съм започнала да уча от подготве, в момента нивото на езика е същото, както и на мъжа ми, който го учи от предучилищна. Засега борбата при малкия е да се навакса с изоставането до първи клас, за да може да тръгне нормално и да няма проблеми.
Мъжът ми е наясно с поведението на майка си, той самият не е в мили отношения с нея. Познавайки я, ми е дал пълна свобода да се държа така, както преценя.
Трудно ми е да отговоря дали обича внука си. Живеехме в чужбина, когато се роди, тя го видя за пръв път на около година и 2-3 месеца. Когато се върнахме в България, започна да идва веднъж на по 2-3 месеца веднъж и започна да става много настойчива да ѝ го дам да го гледа в провинцията. Заради престоя в двуезична среда, детето до към 4-годишна възраст не говореше пълноценно. Сега вече общува, но от една година не го е виждала.
От 10-тина години не работи, сама е и донякъде цялата озлобеност и неадекватно поведение ги отдавам и на факта, че се чувства самотна. Настоява да гледа малкия, за да си запълва времето. Но пък той не е играчка, има нужда от работа с него, до миналото лято не се хранеше нормално, ходи на хранителна терапия по този повод.
За нея хранителните проблеми се решават с вкусен борш, останалите - с пианото и китарата и казармени порядки. Обвинява ме, че намерила учители за всичко, а аз отказвам да дам ѝ детето...
От 10-тина години не работи, сама е и донякъде цялата озлобеност и неадекватно поведение ги отдавам и на факта, че се чувства самотна. Настоява да гледа малкия, за да си запълва времето. Но пък той не е играчка, има нужда от работа с него, до миналото лято не се хранеше нормално, ходи на хранителна терапия по този повод.
За нея хранителните проблеми се решават с вкусен борш, останалите - с пианото и китарата и казармени порядки. Обвинява ме, че намерила учители за всичко, а аз отказвам да дам ѝ детето...
Ако започне да прекалява, мъжът ми ще я изгони. Случвало се е.
Тя си показва зъбите, когато сме насаме, именно заради безкромпромисната му реакция.
Познавам я от 15 години и честно казано, вече съм уморена да я изтърпявам. Рядко гостува, но и това ми стига. Както писах, държанието ѝ излиза извън всички норми за приемливост.
Преди няколко години заяви, че я е гнус да се храни вкъщи, миналата година на Великден каза, че съм ѝ била сервирала развалена храна и стомахът й се повредил. Със същата храна нахраних и детето. Сега ѝ сервирам само вода за целия ден.
Докато бях по-млада, гледах ситуациите с насмешка. Вече остарявам, нервната ми система не е като едно време и ги приемам с нарастваща досада.
Тя си показва зъбите, когато сме насаме, именно заради безкромпромисната му реакция.
Познавам я от 15 години и честно казано, вече съм уморена да я изтърпявам. Рядко гостува, но и това ми стига. Както писах, държанието ѝ излиза извън всички норми за приемливост.
Преди няколко години заяви, че я е гнус да се храни вкъщи, миналата година на Великден каза, че съм ѝ била сервирала развалена храна и стомахът й се повредил. Със същата храна нахраних и детето. Сега ѝ сервирам само вода за целия ден.
Докато бях по-млада, гледах ситуациите с насмешка. Вече остарявам, нервната ми система не е като едно време и ги приемам с нарастваща досада.
Вариант 3 означава точно на Великден, вместо да празнува като нормален човек със семейството си, да се шматка навън, докато свекървата е в дома ѝ. Егаси празника ще е. Вариант 1. Хау.