Паническо разстройство - 31

Lovely то и за да се умре си трябва сърце.Не мисля,че е редно да го обсъждаме,но има доста варянти при ,който изхода е абселютно ясен и едва ли ще оцелееш.Ясно е,че понякога някой вади невиждан късмет,но в повечето случай всичко е въпрос на правилна преценка и смелост.Пффф то изобщо не е за обсъждане това де,но надявам се все по малко хора да правят такива опити.Дончев на 33г.съм .От  от дете се занимавах с бойни изкуства.Убедена съм,че спорта какъвто и да е той ,започнат в детска възраст изгражда характер,личност,дисциплина и калява много.А как се докарах до тук,ми не знам.Тревожността е от дете още,после се появиха натрапливите мисли,може би породени от това,че съм много критична към себе си.Все се обвинявах и терзаех за грешките си,може би и това,че живота ми не е бил от най чудесните също изигра голяма роля.О аз,като Дарко понякога се чудех защо все на мен,мислех,че мойте неволи едва ли не са края на света и се депресирах и така.От момента обаче в който разбрах,че тревожноста и натрапливоте мисли излизат извън нормалното,всячески се опитвам да изляза от този ад.Първо разбрах всеки си носи своя кръст,осъзнах,че много често малкия проблем,от мен е драматизиран,като огромен.Започнах да забелязвам,че около мен има много хора,който са много по зле,и това ме натиска много,но поне спрях да се самосъжалявам.И така,старая се да изплувам без АД и успокойтелни пък ще видим.Не ми харесва живота и лошотиите дето постоянно се случват,но опитвам все пак да намеря смисъла на това,че съм тук.

Donchev12

Айде само да не си ги мерим.

Това стихотворение ме натъжава и мотивира едновременно, не ни решава физическите проблеми, но понякога ни припомня, че за душевните терзания можем да си помогнем

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш 

Aйде сега стига спора, който иска да се самоубива. Мен ме е шубе, иначе бих го направила.
Живея в една мизерна стая на един етаж, безработна съм, душата ми само реве, изход не виждам, амеря ли мъж почва само пари да ми иска, щото ги имам... Баща ми е зле.
Не разбирам за какво да живея.

Аз се завърнах от болницата. Честно казано, напълно неочаквано за мен, в тази болница ми хареса. Срещнах куп хора с моите проблеми, та даже се и повеселихме. Но първата седмица, докато свикна с новия АД що инжекции изядох и що атаки отнесох.....не искам да си спомням.

Ако хората са гадни, тъпи и какви още беше ги описал Драко, то значи ине тук сме такива. Дето се мъчим да помогнем, да ободрим, да дадем надежда. Защо така бе, хора? Не е розово положението - ясно, но не е и чак толкова черно, колкото го виждате. А това, че някои са родени с привилегии и връзки е така, откакто свят светува, равенство и братство няма, не се фокусирайте върху това - няма да ви направи /по-/ щастливи.

Аз утре почвам работа, нищо, че ми е под, много, по социалната помощ по сума. А нивото и дипломите да не говорим, там е ужасен спад. Но искам да съхраня себе си и връзката си.
Имам приятел на 30 г. и живеем аедно. Той ми казва с рев, нервничене и оплакване нищо не се постига,
Стига сме легали като болни Богданки. Разнообразието му е майката.

Не може да нямаш работа и по цял де да се търкаляш - тук ме боли, край товя е рак и т,н.

Браво Джеренце 

С никой нищо не меря Драко това го написах с цел че всички тук сме с проблеми кои по големи кои по малки мъчим се и търсим решение и помощ. Всичко написано тук от мен за вас и от моята история е да спомогна на останалите да не правят грешките които аз съм правил и обратното, с една дума взаймопомощ, ти самия знаеш че не си само така има милиони по света което да не те грее нито пък мен не е успокоение и все пак. Думите които си изписал съм ги мислел милиарди пъти и съм бил много близо повярвай ми до това да го направя и все още не съм си го избил от главата когато болката е нетърпима, с всичко това исках да ти кажа стискай зъби до кога и аз незнам нито за теб нито за хората тук нито дори за себе си, просто дано и нашата улица изгрее слънце някога. Това е.
Renatta аз съм бивш плувец и бях спасител по едно време, интересно е че спортистите уж са с по калена психика и физика ама и ние сме хора....

Стига с този рак, бе хора! На всяка страница някой се страхува да не е болен от рак. Не мислите ли, че тук може да има хора, които наистина се борят с тази болест, и никак не е приятно да се спряга тази болест като край на живота, че за тази хора вече изход няма и са облечени на смърт. Ето, АЗ съм една от ТЕЗИ хора, на 36 г се сблъсках с тази диагноза. Жива съм, здрава съм, вече шест години. Минах през неща през които не пожелавам на никой, но оцелях. Преди четири дни минах изследване - ПЕТ Скенер се казва, не е обикновен скенер, който гледа цялото тяло в милиметри. Щастлива съм от резултатите и дай Боже още дълги години да съм така . Тук в темата преди около няколко месеца писа още една жена, която се бори със същата болест. Тя самата го каза.
Има си специална тема за РАКА. И там е мястото за РАК.
Не се заяждам в момента, просто искам да кажа, че не е приятно да се сравняват тези хора като хора без изход.

Лени ,браво !!!  Жива и здрава да си !

Драко е в депресия. Тази болест не се лекува с добри думи и добри намерения наоколните, за съжаление.Трябва му лекарства и терапия. Каквото и да му кажем няма голям смисъл, нито пък му се виждат по-добри хората и по-розов света. Не му действат лекарствата. Той потвърди,че ще ходи на лекар на  26ти. Поискай смяна на лекарството, Драко.

Лени, радвам се, че си се излекувала!

Алинна, радвам се и за теб, че си по-добре! Какво пиеш сега?

Дончев ами истина е,че спортистите са с по калена психика и физика,на по 20г.,но нали знаеш след време всичко се отразява,и в физиката,а понякога и в психиката.Аз не мисля,че сме слаби личности,напротив.Борим се до колкото зависи от нас.Ние нямаме вина,че нещо в нас не работи както трябва това просто се случва,няма силни няма слаби.Силата на духа е в това,как минаваме през проблемите,как търсим изход и как не се предваме,само това зависи от нас.Дарси права си Дарко няма да го стоплят милите ни думи,нито повтарянето ,че има и по зле,но знае ли се някоя дума,някоя мисъл може случайно да го накара да се замисли,да види светлина.Психятъра е задължителен,но и всички знаем,че докато ние сами не потърсим светлина няма и да я видим,тя не идва просто така.А самосъжалението и мисълта,че ние сме най зле,че няма път,че нищо хубаво няма в тоя живот,са най лошите мисли,най страшните.Казвам го от опит,толкова време се въртях в кръг да се самосъжалявам и обвинявам останалите,че светът ми стана черен.Определено обаче откакто спрях да се приемам за жертва съм много по добре психически.И най  вече виждам колко много хора са по зле и по ощетени от живота,но са намерили път и са усмихнати.Това ме кара да се срамувам от самосъжалението ми за глупости.Нали уж това е основния проблем при нас,грешното възприемане на нещата.

Искам да Ви попитам нещо. Аз със сигурност не съм в депресия, а имам ПА или ПР и то на моменти с прояви на прилошаване. Чувствам се добре от ксанакс 3х1/2 от 25 мг. Защо в такива случаи изписват АД? Той не действа ли на принципа да те "енергизира", да те стимулира, да ти вдигне дори адреналина ако щете. Определено АД не ми действат ок. Пила съм вече няколко вида. Има ли такива които са пили известно вр успокоително и след това нещо друго различно от АД?
Аз нямам нужда от повдигане на настроение и тонус, а обратно от спокойствие и снемане на напрежението.
Гледам, че почти всички психиатри изписват АД и не разбирам като не си в депресия каква му е идеята...?
Моля, ако някой е на ясно  да ми обясни, може и на лични.
Все си мисля че АД действат на серотонина ако е нисък да го повишат. Е да ама ако не е става ужас направо, та съм в голям размисъл за какво е АД без дипресия.

И мен сега ме е страх да го направя, ама като изпадна в дупка направо съм готов на момента да се самоубия.

Darcey

Много си права. Сега като отида на 26 или ще сменям лекарството или доктора.