Както някои вече знаят от 2 години с мъжа правим безрезултатни опити за бебче...
За 2 години новината се разчу в обкръжението ни.Не исках да става така,но уж на най-близките,та от там стигна и до не толкова близките.Знаете как е...
Гледам да не се разстройвам,но понякога ми идва в повече чуждата загриженост.Която, всъщност, в доста случаи е едно лицемерно злорадстване.
Някакви хора ме подпитват какво става,предлагат абсурдни съвети и всичко е от една неискрена"загриженост".Даже имам на моменти чувството,че се радват на нещастието ни.
Преди минути получих поредният абсурден линк,от"приятелка",да се овъргалям в росните треви на Гергьовден,помагало за безплодие.Как не съм се сетила до сега!
За това и не съм казала нищо на новите си колеги(смених работата преди година),поне една среда да има,в която не ме гледат жално и не ме заливат с ненужни съвети.
Е, вие как се справяте с този "проблем"?Мен лично ме натоварва,колкото и да се опитвам да не обръщам внимание...