Стига с тия предразсъдъци

Наде, съгласна съм с теб, че подобни коментари не са характерни само за малкия град.Просто при нас е по-ярко изразено, защото всички се познаваме.
Момичето не ми е приятелка, а съученичка...ама не е само тя разбираш ли....
Аз такива предразсъдаци нямам - след като съм се омъжила за мюсюлманин с 22 години по-голям от мен.Но все пак неприятните коментари дразнят, защото не ги слушам само аз.Такива коментари чуват сигурно и родителите ми и близките ми и тях също ги боли...

десиславке, хи4 не се впрягай, аааааааа ,нерви сте те хванат, моми4е! ще си развалиш хубостта и после как ще ти завиждат другите, я, как ти завиждам за морско сините о4и на левента , дето  е по4ти на моя възраст!като дойда другата година, ако не и тази до истанбул , ще ти се обадя за нагледен материал и доказателства ! да знаеш и снимков материал за достоверност!пък ти как може да се оставяш да те одумват така,млада красива и улу4ила 10 , само4увствието ти къде го заряза, най-малкото за тези три шомпъл4ета дето ти красят ника! аз съм се избавила от това тотално, не ми пука, и на хората  им стана ясно, 4е каквото си правя хубаво или лошо си е за моя сметка, така, 4е сега ме 4акат да падна от клона или да ме изплюе някоя акула, ама аз се у4а да плувам или да ска4ам от високо! надявам се ме разбра! успех!

От край време си ми любимка 

Да си дойдем на думата - всичко е от недоклащане!!!
Лошо става обаче, когато някои дървета, колкото и
да ги клатиш, не може да им обрулиш отровните мисли.

Деси това,че мъжа ти е турчин нищо не ми говори.Филми съм гледала,книги съм чела ,в Турция съм ходила,приятели имам.Ама турците са хора,а хора всякакви.
И за момичета "омъжени за дядковци" заради парите им.Също съм чела........и познавам.Но и за други знам омъжени по любов.
Не те познавам и не знам истината в твоя случай.Но ти я знаеш със сигурност.Но мога да ти пожелая да си най-обичаната жена.Лицемерието,завистта,омразата,глупустта никога няма да свършат/за съжаление/.

Деси, ти си много щастлива жена!
Щастливите хора си приличат и им личи - с това предизвикват завистта на околните. Радвай се на прекрасното си семейство и бъдете всички здрави!

Слушай, ще го заема това за подпис!

Деси, ще мине време, ще чуеш най-различни неща и ще спре да ти пука, само от време на време нещо може да те учуди с абсурдността си или злобата. Наистина ще претръпнеш, пожелавам ти да е по-скоро, за да не си тормозиш хубавата главица.

Благодаря на всички Вас момичета за подкрепата.
Едно ми стана ясно - трябва да бъда силна и да спре да ми пука!
Дано се науча....
     

Деси, чак сега виждам темата, но искам да ти кажа, че ти се възхищавам, защото си млада, а си много зряла  и си се решила да гледаш три дечица - макар и с помощ, тревогите около децата са си за теб, нищо не отменя майчиното сърце!
А твоята ограничена съученичка явно не проумява, че ако не обичаш съпруга си няма да му родиш 3 деца, а ще се грижиш само за себе си - аман от завистливи хора, които не виждат по-далече от носа си! Предполагам, че въпросната продължава да кара късен пубертет и не може да надскочи в мисленето си текста на треторазрядна фолкпесен.
Изобщо не ти трябва да се задълбочаваш над такива изказвания - режи ги от раз и живей щастливо! 

Ще съм малко в дисонанс с момичетата - никога няма да спрат да те преследват хорските приказки и никога няма да спре да те боли. Колкото по-спокойна, щастлива и уравновесена изглеждаш, толкова повече ще те преследват. Хората няма да спрат. От опит ти го казвам. И все ще те боли, колкото и да си повтаряш, че няма да им обръщаш внимание, че ти си щастлива и си знаеш по-добре, че това са хора, които нищо не знаят и които за теб са без значение.

Аз съм много дръпната и трудно допускам хора до себе си. Малко хора ме познават, но много хора си позволяват да приказват. Чувала съм какво ли не. Всеки път си мисля, че вече всичко съм чула и с нищо не биха могли да ме изненадат, че трудно ще ме заболи. Е, всеки път успяват да ме хванат неподготвена. Чувала съм, че децата ми не са от мъжа ми /многократно при това, но на това гледам с насмешка/; чувала съм, че съм била бременна и изоставена и мъжът ми ме е взел така /сякаш не живеем в 21-ви век/; чувала съм, че се е оженил за пари; чувала съм, че се е оженил за мен заради баща ми и брат ми... Какво ли не съм чувала. Случвало ми се е да ме питат защо съм се омъжила за него. Сякаш причината не може да е само една - от любов. Това е абсолютно изключено явно. Всичко се научих да оставям зад гърба си, но боли.

Наскоро чухме, че един от приятелите на мъжа ми е казал, че новата кола, която кара мъжът ми е купена, защото спял с мен. И това от приятел! Дни, след като се е возил във въпросната кола. Била платена в брой, дори не била на лизинг! Ужас! /дали има значение как е платена се питам и откъде пък той знае? и по-леко ли ще го смели, ако е на лизинг??? изумителни са хората в злобата си/ И това, защото спи с мен. Как ли навремето той не бил се уредил с мен, а оставил друг. Уж съм обръгнала вече,  но така ме заболя... Думи нямам. Онемях. Никога няма да го разбера това. И никога няма да се науча да го преглъщам без да ме заболи. Сигурно, защото беше от човек, който уж е приятел от 100 години, който току-що върна поредния немалък заем взет от нас, на който толкова услуги сме правили...

И аз като другите бих ти казала: не обръщай внимание, остави ги да си говорят, игнорирай злобата и се опитвай да не я допускаш до себе си и децата си. Ако успееш е чудесно. Аз за 10 години все още не съм успяла, макар че постигам успехи полека-лека.

Нищо де, не се притеснявай Те и за Ан-Никол Смит така приказваха, пък кво и е на жената много си е добре

Така е. Моят мъж е българин и е млад, но пак ме коментират като  Деси. Омъжила съм се била за пари, защото той не бил хубав и висок като мен и нямало за какво друго да го харесвам!  

Да не ти пука! Всичко е от злоба и завист.

Здравей, Десислава. Аз също съм родена и израснала в Димитровград. Сега със съпруга ми живеем в София, но злобата на хората и там и тук си е една и  съща. Ние сме семейство, все още нямаме деца, но всички ни коментират защо така, какво сме чакали, а има изключително невъзпитани и нетактични хора, които направо си задават грозните въпроси.  Лятото мъжът ми замина в командировка в Америка, аз още не работех и се прибрах за малко да постоя при нашите. Леле, изядоха ме от махалата. Ама кога и аз съм щяла да замина при него, ама как се бил уредил с тази командировка, ама  колко пари получавал там, ама защо нямаме кола, ама защо аз не съм се обличала със скъпи дрехи, ама как сега точно сме се разделили като младо смейство без деца. Тези всички глупости ги дочувах от съседи. На всички им се виждаше много достойно за завист положение, при което аз съм далеч от съпруга си и си говорим само по телефоните. После, началото на есента срещнах същото отношение и тук в София. Заради една проста командировка, която за нас беше доста неприятна раздяла. . Дотолкова ми беше омръзнало всички да ахкат и охкат около мен, а само аз да  знам колко ми е било трудно, че втория път. когато мъжът ми отново замина в командировка скрих от всички, с изключение на най-близките си. Беше по-добре.
Забелязвам, че с много мои приятелки правим така, крием обикновени неща от ежедневието си, за да не сме в устата на хората. Типично по български. Не знам кога ще се променим, дано да е скоро.
Подминавай злобните коментари, защото иначе болката си остава само за теб.

Никой няма право да ти казва как да си живееш живота, така че какво те интересува Сульо и Пульо какво казали! Главата горе, а пък злобари винаги е имало и винаги ще има!