Публикувана: 19 ян. 2018, 11:06 ч.
Последно мнение: 18 юли 2019, 21:33 ч.

Пубертетът при момчетата

117 167
1 293
1

# 165 23 ян. 2018, 21:41 ч.

Мнения: 9 152

Сбъдваща мечти, пожелавам бързо да мине цицината и контузиията. И здрави нерви.

Моят мил синковец сега си прави домашното. Angry

Не че е имал много. Играл е пак, докато съм била на работа. Върнах се, направих вечерята и го подканих да сложи масата -чинии, прибори....
Каза ми : "нямам време " ; "имам да си правя домашното "
Освен да го накажа да остане без вечеря? Сърце не ми дава.
Идеи?

# 166 23 ян. 2018, 21:51 ч.

София
Мнения: 18 679

Аз бих го наказала. И то не само без вечеря. Игрите в учебен ден вкъщи са строго забранени. Той с малко не може. Седне ли, заминали са 3 часа. А ученето кога?!

# 167 23 ян. 2018, 21:55 ч.

Мнения: 9 152

Цитат на: belinda в вт, 23 яну 2018, 21:51

Благодаря много.

# 168 23 ян. 2018, 22:01 ч.

Мнения: 9 052

Моето лапе заяви , че грешките му в класното по немски били, защото му била скучна темата на съчинението .
И непрестанно ме дърпа да му купувам нов обектив за камерата. Всякак я подхваща.
Наказанието ще го изтърпи и ще се чувства онеправдан. Прибери му играта за 1 седмица/.

# 169 23 ян. 2018, 22:11 ч.

Мнения: 15 555

Аз го наказвам, като го карам примерно една седмица да преписва всеки ден по един урок по история. И без това му е трудна - така ще си помогне да учи. Той се опитва да го смени с решаване на задачи и понякога отстъпвам, но понякога не.
Ето и случка от днес - забравил да си вземе маратонките за физическо. И ми стопи телефона да отида и да му ги закарам. Даже ми организира целия график така, че да имам време да отида. Аз категорично отказах и му обясних, че отговорността за това си е негова. До миналата година постоянно тичах до училището да му нося нещо забравено - маратонки, блокче за рисуване, пластелин и т.н. Но от тази година съм се зарекла, че няма да го бъде. Да се оправя. Ако има забележка в бележника - наказание.

# 170 23 ян. 2018, 23:42 ч.

Мнения: 10 263

Отностно рязането на нокти, то не е че не могат, ами почва се едно „ей сега; чакай; след малко; после и т.н. #2gunfire

и като не ни се слушат празни приказки и хващаме ножиците.

Фейсбук имаме, но не се ползва. За сметка на това пък от youtube не се излиза Sick

. Голямо гледане на някакви безсмислени ютубъри....Кога беше лятото ми вика „чакаме бебе“. И аз #Crazy

А то до такава степен обсебен от тия ютубъри, че се има за част от семейството им едва ли не. Та някакъв ютубър чакал бебе, и ние край него Joy

.

За зъбите съм взела от онези таблетки, които оцветяват плаката, че все ме лъже че уж си измил зъбите (или толкова ги е измил), те от жълти по жълти. С тия таблетки ще не ще ще търка, иначе ще ходи като с червило по устните Mr. Green

# 171 24 ян. 2018, 00:23 ч.

Бургас
Мнения: 12 811

Моят е на 11 години и 3 месеца и не си реже сам ноктите.Не иска.До това лято аз го къпех.Беше го страх да не му залюти от шампоана в очите.Постепенно се престраши.Всеки път го карам сам да си реже ноктите-не и не.Ушите го научих сам да бърше с клечки за уши.
Отказва да учи сам,учим заедно.И става мнооого бавно,че докато обясним урока,докато го научим,докато напишем домашните...В чудо съм се видяла,ще искам още една диплома накрая.
Иначе и сам ходи до магазина (в нашия блок е),понаучи се да ходи да играе с децата това лято...
Като цяло никак не е самостоятелен.
Като беше съвсем малък много бързо се научи да ходи на гърне.Но мразеше памперсите.А сега проявява голямо нежелание да реже нокти и да учи сам.

# 172 24 ян. 2018, 07:29 ч.

Мнения: X

Помня една случка преди години, порази ме. Непозната фризьорка ме подстригва, но видимо бърза да свърши, претупва, нетърпелива. Звъни телефона и разговора се чува ясно:
-"Айде бе, мамоооо!
- Сега, миличък. Довършвам едно подстригване и тичам."

Питам колко е голямо детето, представяйки си самотно в къщи 5-6 годишно, и почва пространен отговор на горда майка. 15-годишен, много умен, но учителите го мразят, спорта не е за него, баба му не можела да му направи сандвича както го обича, затова майката излиза от работа, когато детето огладнее, за да го нахрани, то сега расте, храна му трябва.

# 173 24 ян. 2018, 08:06 ч.

Мнения: 11 910

Е, това направо като виц звучи.
Как му се казваше в психологията, " заучена безпомощност".Има такъв момент, че всеки родител сам определя кога " ще пусне патето във водата да плува самичко", но все пак някави граници трябва да има.Аз много се изнервям, когато детето се мотка, но за някои неща свикнах да предвиждам повече време да се справи.Например, да си върже обувките е цял ритуал при него, за да не закъзнеем предвиждам повече време.

Засега най- притеснително ми е, че няма ясно оформени предпочитания за определено учлище. А децата от класа вече имат нагласа и малко от малко подготовката е започнала.

# 174 24 ян. 2018, 09:15 ч.

Мнения: X

А при особено добри постижения, прояви как процедирате? Стимул, награда, потупване по рамото, игнориране, друго?
Съвсем конкретно казусът по който се колебая. Предстои да им дадат срочните оценки. Гимназията им е от трудните и добри оценки рядко се дават. Малкият се справя отлично и при него чакам много добър към отличен успех, при батко му може да е всичко - от добре до апокалипсис. Ще съм сигурна, като ги видя с очите си. Та за малкия си мисля да му сменим телефона, ако оценките са отлични- за стимул и награда. При големия нещо по-дребно, ако не е апокалипсис. Но... колебателно ми е. Учим ги, че училището е тяхно задължение и приоритет, не плащаме и не награждаваме за оценки, сега изведнъж подаръци... леко тъпо. От друга страна големия има нужда от повече стимул, за да се старае повече, та като види, че успехите на брат му имат ефект, може да се постегне. Обмислям още де... търся формулата, която ще работи при големия синковец по отношение на училището. По метода на изключването разбрахме, че при него не работи убеждаване, наказание, игнориране, сравнения или личен пример.

# 175 24 ян. 2018, 09:25 ч.

София
Мнения: 18 679

Хахаха, мен така ме изгледа служебния шофьор, когато веднъж, изпаднала в истерия, го накарах сппешно да ме закара до вкъщи, защото сина ми, за първи път оставен сам вкъщи, не си вдига телефона след 12345 позвънявания. И човекът ме пита в колата- на колко е детето? Вероятно очаква нещо 4-5 годинки, предвид истерията ми. А аз - на 10. Физиономията му - безценна 😂

Награждавам за постижения. Купувам, каквото иска, обикновено е игра, абонамент за игра, нови слушалки, телефон и пр. Като заслужава - заслужава. Аз съм справедлив човек.

# 176 24 ян. 2018, 09:27 ч.

Sofia
Мнения: 9 789

Не давам материални награди за училищни успехи. Не смятам, че трябва да плащам на децата си, за да си изпълняват задълженията. На мен никой не ми дава допълнителна награда за това че ходя на работа. В същото време съм съгласна, че децата трябва да се стимулират. Но не материално. За отлични оценки награждавам с повече права. Например разрешавам да учат сами без да ги контролирам, или да не ходят на занималня, или да излизат да играят сами зад блока, такива неща. Последната сделка е, ако имат един цял срок само шестици да откажа цигарите. Mr. Green

Те го измислиха. Добре че за сега няма опасност да се случи. Joy

# 177 24 ян. 2018, 09:30 ч.

Русе
Мнения: 11 918

Подаръци правим за всяко постижение. Особено за най-малките. Като се замисля, той има значителни постижения в спорта, на световно ниво, обаче точно за тези му постижения не сме правили подаръци. Не че беше нещо мислено и целенасочено, но за нас състезанията му и пътуванията му бяха такъв стрес, че само гледахме да се върне жив и здрав и да разпуснем ако може поне за ден.
Училището за него не е пироритет. По някои предмети се справя отлично без никакви усилия и допълнителна работа, по други е ад и изпитва нежелание да работи допълнително. Училището им е задължение, но пък за да имаш дълг, трябва да го осъзнаеш. Затова, точно за усилията, които може да не са довесли най-високия резултат и са правени с най-голямо нежелание, обикновено най-охотно поощрявам.

# 178 24 ян. 2018, 09:40 ч.

Мнения: 11 910

Моят син не е показвал особени постижения. Освен в първи клас, на две състезания/КМС и ВМС/- беше много близо до наградените, без допълнителна подготовка, а децата ходеха на школи към МГ. Тогава го заведох в един магазин за играчки от типа на Хиполенд, но друго му беше името, като казах да си избира, толкова доволна бях. И той си избра....една пожарна за около 10 лв hahaha

Дечко си беше.

Специални награди не съм правила, но не ми е давал повод. Но пък не го лишавам от нищо, в смисъл каквото е поискал и без постижения го е получил, става въпрос не толкова за материални неща , а да го запиша на спортен лагер, да го запиша на тренировки по хокей, да го запиша в школа по китара- две години ми опява, докато се съглася, защото с училището изостава. Да му организирам рожден ден на картинг писта- тези неща ги правя и без постижения, а има родители, които и това поставят под условие.

# 179 24 ян. 2018, 09:48 ч.

Мнения: X

Малко ми трябваше. Благодаря. Дано имам повод за подаръци и на двамата. И на тримата, тоест.

Препоръчани теми

Детска стая ИКЕА

468
Нашият дом

Спортуване на момчета 8 г

Проблем с учител

Приятелството в гимназията

Причина:

Причина: