Бременна съм, а той не иска детето

И какво, защото са сложно нещо, да раждаме от първия срещнат?

Общо-взето е едно и също от гледна точка на генеричното дали ще родиш от първия срещнат без видими психически и физически заболявания, или от някой, с когото имаш по-дълга връзка. Реално жените търсят баща на детето си, такъв, който евентуално ще се грижи за детето си, защото за гените няма гаранция какво ще наследи. Ако искаш някакви гаранции, трябва да се изследват яйцеклетките и сперматозоидите поне за най-проблемните гени и хромозоми, които са вече открити, т.е. няма как да стане при естествено оплождане, и да се надяваш, че няма по време на бременността да възникне нещо придобито заради инфекция, спонтанна мутация, липса на определени елементи, радиация, замърсяване или с някаква незнайна етиология.

Аз даже не съм го и срещала

Как така не си го срещала, Нандин?

Между другото, има теория, че инстинктивно изпитваме силно сексуално привличане към хора, които са най-съвместими генетически конкретно с нас, затова е по-добре да не се правят компромиси с привличането и да се "разсейва" човек, че другивт е добър по характер, разбирате се и сте се привързали към него с времето. При хората, разбираемо, няма кой знае каква статистика по въпроса (малко жени са склонни в името на експеримент да родят от първия срещнат, който ги привлича физически), но при животните има достатъчно доказателства, че по този начин се раждат по-здрави и красиви животни, отколкото, ако нямат възможност сами да си изберат партньор по свой вкус. Понеже имаме породисти кокошки, от които 1 петел и няколко кокошки са с много рядък и необичаен цвят, който е рецесивен, се опитахме да кръстосаме петела с този цвят със същите по цвят кокошки, но той по някаква причина не иска да ги опложда. И сега дилемата е да ги мъчим ли, или да ги оставим да се кръстосват свободно (с който искат), да получим поколение Ф1 с друг цвят, но носител на рецесивния алел, и да се надяваме, че Ф1 ще се кръстоса благополучно с бащата, някоя от майките или помежду си, и ще дадат Ф2 поколение, в което някои от пилетата ще са с този цвят.

Знаеш, че си частен случай и както разчиташ, че все пак правят някакво проучване, така и си си завряла таралеж в гащите напълно обмислено.
 

Не бих го нарекла “таралеж в гащите”. Даже се чудя как съм живяла преди да родя.
А и се оказва, че не съм чак толкова частен случай, но това не е важно.
А последния път избирах донор на “онче-бонче”, та съвсем на късмет е работата

И какво, искаш да се приема, че си нормата?
Че " онче- бонче" е нормата при създаването на дете?

 

Понеже всички проучваме гените на партньора си преди да забременеем от него...

Кукумицинка, с мъжа ми връзката ни започна с чисто сексуално привличане, така че явно добре сме направили, че сме последвали животинския си инстинкт.

Не знам какво е станало и дали си запазила детето, но се надявам да си щастлива!
В момента съм в същата ситуация - в 5 седмица съм и бащата не иска детето. Каза, че ще бъде само биологичен баща и нищо повече. Обичам го безкрайно и знам, че го е страх (мен също), но ще запазя това дете. За мен дори и непланирано, то е плод на любов. Приятелите и роднините ми ме подрепят и знам, че макар и трудно ще се справя. Дано всяка бъдеща мама е с човек, който иска детето. Но дори е да не е, трябва да знае, че не е сама. Благодаря на всички, които сте писали тук, защото ми помогнахте!

A като не сте планували дете защо не се пазихте с контрацептиви, а на принципа "той ме пази"? Сори ама такива като вас /и ти и мъжа/ мислите само за собствения си г**, ама не и за последвствията и за това, че едно дете остава без баща, поне биологичния му такъв не иска точно сега или точно от едиси коя дете.

Здравйте, не знам дали съм точно по темата, но съм в безизходица вече.  Бременна съм в 3 месец,на 26 години съм, искано бебе е от мен,както си мислех и от годеника ми.. От около 2-3 седмица започна да ми прилошава, гадене и т.н. всичко типично за ранната бременност. Работя, като инженер производство, като цяло не лека работа и отчасти химично производство, за това решихме да си взема месец болничен. И ада започна... Той започна да ме ревнува ужасно много и да ме тормози психически. Никога не съм му изневерявала, в живота ми не е имало друг мъж след него по никакъв начин. Стоя вкъщи почти по цял ден сама, не излизам, а той ме обвинява в нечувани неща, а аз само мисля за бебето и то дали е добре. Именно от това се притеснявам най-много,разплаква ме почти всяка нощ до късни часове, аз изпадам в нещо,като пристъп на паника, започвам да душам трудно, опитвам се да се самоуспокоя заради бебето,защото ме е страх вече за него... Финансово стабилна съм,имам собствено жилище, на моменти си мисля, че ако не си тръгна и се случи нещо с тази бременност няма да си го простя.  Това е главното ми питане, целият този стрес може ли да повлияе на бебето по някакъв начин? Просто не знам какво да правя, при разговор става още по-зле ,още обиди, още безпочвени обвинения. От няколко дни и пие, не се напива, но не беше типично за него, а тази вечер след поредният скандал излезе с приятели, не знам дали искам д съм тук,като се прибере. Не знам колко мога за понеса още. Ако някой е бил в моята ситуация, моля за съвет.

Не съм била в подобна ситуация, но този стрес най-вероятно се отразява и на бебето.

Събери си багажа, който можеш да носиш и си отиди в апартамента.
Не вярвам да е бил нормален докато си работила, а като си излязла в болнични да е откачил.
Ти си направи съпоставките.
Помисли дали трябва да раждаш от този изтрещелник въобще.
Ако можеш все още, прави аборт и се спасявай.

Родителите ми са били винаги до мен,а и дори и сама,никога не бих направила аборт. Но да, започвам да мисля,че да си тръгна е най-доброто. Имаше ревност,но в рамките на нормалното.

В кой месец сте