Може ли хормонална спирала (Мирена) според вас да оказва толкова голямо влияние, че да ми наруши съня?
Започвам да си давам сметка, че проблемите ми с неспокойния сън и безсънието може би са свързани с хормоните от спиралата. Въобразявам ли си? Има ли смисъл от изследвания на нивата на хормоните или директно махане на спиралата?
Историята
Започвам да си давам сметка, че проблемите ми с неспокойния сън и безсънието може би са свързани с хормоните от спиралата. Въобразявам ли си? Има ли смисъл от изследвания на нивата на хормоните или директно махане на спиралата?
Историята
Скрит текст:
Проблемите ми със съня започнаха изведнъж преди години - много спонтанно - нова, натоварена работа и преместването на свекървата вкъщи го отключи. Тогава след седмица - буквално - спорадично спане от 1-2ч, джипито ми изписа приспивателни (които пих може би 2-3 седмици). С много спорт и грижа за себе си успях горе долу да се възстановя - пак не спях спокойно и имаше нощи, когато не мигвам, но не и всяка нощ беше проблемна. Тогава пиех противозачатъчни. Спирането им имаше осезателно добър ефект върху цялостното ми състояние - нормални апетит, настроение, либидо.... (т.е. не осъзавах, че са ми пречели преди да ги спра).
През бременността нямах проблеми със съня. След като се роди малкия - ревлив и неспящ - така или иначе нямаше как да се спи. Малко след раждането сложих хормонална спирала. Сега той пък тъкмо започна да спи по-спокойно, един куп проблеми в семейството отново ме върнаха в годините назад, когато не можех да мигна. Вечер в леглото, единственото, за което мога да мисля са тъжни, носталгични и драматични неща. Обяснявам си ги със стреса в живота ми, но пък хората около мен са подложени на същия стрес и не виждам те да реагират по същия начин... Което започва да ме навява на мисълта, че има нещо повече от стрес. Тези дни се замислих за хормоните и спиралата - тъжни и депресарски настроения, никакво желание за секс, безсъние, огромен апетит и глад нон стоп... Общо взето много ме навява на мисълта, че може би играе роля. Но пък не искам да се вманиачавам и измислям? Идеи?
През бременността нямах проблеми със съня. След като се роди малкия - ревлив и неспящ - така или иначе нямаше как да се спи. Малко след раждането сложих хормонална спирала. Сега той пък тъкмо започна да спи по-спокойно, един куп проблеми в семейството отново ме върнаха в годините назад, когато не можех да мигна. Вечер в леглото, единственото, за което мога да мисля са тъжни, носталгични и драматични неща. Обяснявам си ги със стреса в живота ми, но пък хората около мен са подложени на същия стрес и не виждам те да реагират по същия начин... Което започва да ме навява на мисълта, че има нещо повече от стрес. Тези дни се замислих за хормоните и спиралата - тъжни и депресарски настроения, никакво желание за секс, безсъние, огромен апетит и глад нон стоп... Общо взето много ме навява на мисълта, че може би играе роля. Но пък не искам да се вманиачавам и измислям? Идеи?