С колко пари живеете на месец?

Каква е тази предплатена карта за кино, моля.

В Арената има няколко варианта: https://www.kinoarena.com/bg/promotions/view/new-fan-cards-kino-arena

До това лято си спестявах половината заплата, че и повече.  Живея сам, плащах квартира и всичко останало. Квартирата беше евтина и се спестяваше доста. Пазарувам маркови дрехи от моловете, но само на големите намаления. Пътувам много, това ми е страст. Не пия и не пуша... най-нисък разход съм давал летен месец, което беше около 700лв. От ипотеката насам, всеки месец стартирам от 700лв Дрехи по интернет не знам как си купивате, а в спортдайрект са ебаси боклуците.

Какво им е?

Нито знаеш как ще ти седи, нито номерата на обувките си сигурен, че ще станат   Аз поне често връщам дрехи, които не ми хатесват как седят, когато ги облепеш. Пробвал съм много пъти и просто не става. Пък и цените в мола на разпродажби са подарък

Вечна болна тема са си парите,и това е!И аз,като мнозина,живея с малко пари,но не това ми е проблемът,а че все харча неразумно.Имала съм и не една възможност да заделя настрани нещо,последните няколко лета работих,но винаги оставам на червено.Може да звучи глупаво,но сред съжаленията ми в живота са именно парите.

Колкото и да изкарваш все не стигат за всяка мечта.

Да, зависи от мечтите. И другото е вярно, че колкото повече изкарваш, толкова повече харчиш. (Защо да се лишаваш, като можеш да си го позволиш?) Въпросът е да не се налага да се ограничаваш с важните и неизбежни разходи. Спокойно мога да мина и без гардероби, пълни със скъпи дрехи и обувки, искам да не ми се налага да се чудя как да вържат двата края при извънреден разход (а такива все изникват), да мога да си позволя кола (не че ми трябва за ежедневието, а по-скоро за пътуване), ей такива неща.

Онлайн можеш да върнеш дрехи/обувки до 14 дни.

И аз вече не купувам дрехи от интернет - взимала съм 3-4 пъти и върнах всичко. Не съм чакала 14 дни - получавам пратката, пробвам - връщам. Повече не ми се занимава. Но аксесоари си поръчвам.

Той си казва, че често връща.

Всичко купувам от сайтове, само едни къси панталони от Н§М съм връщала, че девойката не си беше дала правилно обиколките.
Обувки, дънки, блузи, уреди, храна и аксесоари за кучето, никакъв проблем нямам.


Не съм забелязала да харча повече. Нито ям двойно, нито съм пропушила, нито съм пропила, нито ходя по казина. Колата съм я сложила в графа "пасив", никога не съм имала нужда и план да купувам.
Спестявам и после влагам в неща, които ми носят нов доход, не самоцелно да пестя.
При тази система с пенсии и осигуровки е добре човек сам да се погрижи за себе си.
Пък и дете имам.

Почивките са ни "поскъпнали", за останалото и аз не съм забелязала промяна.

Живеем с до 500 лв на човек. Живея с детето и родителите ми. Не мисля, че с моята заплата щях да се справя без помощ от родителите, което е тъжно - винаги съм си представяла, че на тази възраст аз ще съм тяхната опора, а не те моя, но ...  Справяме се. Гардеробът ми е основно втора употреба. На детето обличам предимно дрехи от децата на близки и приятели. Купувам й нови дрехи в краен случай и то от разпродажби и Джъмбо. Обувки само купувам нови, защото има плоско стъпало и ортопедът категорично забрани да й слагам втора употреба. То и да не е това едва ли щях и обувки да й слагам ползвани, че там опцията гладене след пране я няма. На почивка НЕ ходим. Кола нямаме - допълнителен разход е. На работа си нося храна от къщи, за да харча по-малко за храна. Имах някакви спестени пари от периоди с повече финанси, но това лято ги похарчих за ремонт и обзавеждане на детската стая, че беше още с мебелите от моето детство. Надявах се сега да започна да спестявам отново ( по 10-20 лв на месец да успея пак е нещо), но не ми се получават нещата.
И въпреки това се чувствам много по-щастлива от периоди, в които съм имала повече финансови възможности. Промених си начина на мислене и възприемане на света. Ценното, което имам са детето и родителите ми, братята и племенницата ми, приятелите ми, здравето. Имаме покрив над главите. Не сме умрели от глад. Докато сме заедно и се подкрепяме ще се справим с това, което имаме.

И аз така. Дрехи и за мен (купувам доста рядко) и за децата по-често от втора употреба. Обувки - нови. Малкият ми е "икономичен" - 1 чифт сандали, 1 маратонки, 1 боти за зимата и 1 гумени ботушки на година. Но каката си е разход, че бързо ги къса, а и трудно й намирам удобни, защото кракът й е много тесен.
На почивка сме ходили два пъти на море с ваучери от Грабо. Доволна съм, но ние го караме спокойно и икономично. Проблемът е пътуването с автобуса, че се налага и смяна от Варна, а с багаж и две деца не е много удобно. Може би не е лоша идея да изкарам книжка и да вземам кола под наем за почивки и пътувания, но пък като ми липсва опит дали няма да е опасно?
Това, което ми е пораснало като перо в месечния бюджет е за храна. Едно влизане в магазина и оставям поне 20 лв, а няма кой знае какво купено насреща (алкохол и цигари не купувам, луканки и суджуци - рядко, месо в малки количества, че децата му се чумерят напоследък и не искат да го ядат), но пък яйцата от 22-23 ст размер L, скочиха на 33-34ст. (по едно време и повече), масло, хляб, захар, олио, боб ... цените на всичко бавно и полека растат.
Детето тръгна в първи клас и има нови нужди - от логопед и допълнителна помощ от специалист (ресурсен), а това си е ново перо. За сега плащам на логопед и чакам втория срок да я включат евентуално на ресурсно подпомагане в училище. За сега се мъчим сами, но без допълнителна помощ трудно ще се справи. Ето и един непредвиден дълготраен разход.
Това е животът. На този етап нямам нито възможност за увеличаване на доходите, нито за допълнителна работа. Така че се мобилизираме и справяме с наличното.