Преди 20 г. имало ли е такъв метод на зачеване?

  • 3 233
  • 19
  •   1
Отговори
  • Мнения: 7
Въпросът ми по-скоро е отправен към дамите на възраст около 40-50 години. Имало ли е метод на забременяване, различен от инвитро, при който ако мъжът няма много живи сперматозоиди, то са се вземали живи от донор
( неизвестен)? Майка ми твърди, че преди да ѝ направят процедурата са я питали донорът с какви визуални черти да бъде - цвят на кожа, коса, очи - за да се доближава до бащата. Не знам дали да ѝ вярвам, че реално ми казва, че не съм от човека на когото съм писана на име, защото с него имаме еднакви бенки на едно и също място. В близко бъдеще няма как да направя ДНК тест, защото са разведени и аз и мама не поддържаме връзка с него или някой от роднините му, а тя ми твърди, че не му е казала за това.

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 14 401
Майка ти не знам дали ти казва истината, защото малко не вярвам това да е било възможно някога у нас без съгласието на съпруга, но е имало.
Преди 20 години е 1997 година, девойко. На праисторическо време ли ти прилича? Тогава и ин витро е имало от почти 20 години, у нас - от 10, остана да не са се сетили и за възможността за донор. Wink
Даже в една книга от 60-те (българска), която ми попадна, беше спомената тази възможност. Сигурно и по-рано я е имало, откога - не знам.

# 2
  • София
  • Мнения: 23 165
инсеминация се казва , имало е със сигурност.
а може да не си от човека, на който си записана и по други начини.
мъже бол по тоя свят, майка ти най-добре знае  Rolling Eyes

# 3
  • Мнения: 25 600
То и Спасовден си е от време оно...

# 4
  • Мнения: 7
Имах предвид, че тогава не е имало инвитро у нас( тя така ми каза), а друг вид процедура. Извинявам се, че ви е прозвучало така, не е нарочно. Честно казано много се надявам да НЕ съм от него, та за това търся информация.
Но тази бенка ме притеснява - какъв е шансът на едно и също място и една и съща на вид ?

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 14 401
Да, и на Спасовден донора го подбираш лично - ако искаш, ще прилича на съпруга, ако не искаш, няма.

----
Инвитро у нас се прави от втората половина на 80-те години насам. Което не значи, че то е алтернативата на инсеминацията от донор.
А дали си от него, само ДНК-анализ може да ти каже със сигурност.
Без да съм се интересувала конкретно от правилата, смятам, че е невероятно да направят донорска инсеминация на омъжена жена, без да уведомят за това съпруга и - не е етично и предполагам, че е имало и забраняващо правило. Докато спасовденските методи са съвсем приложими без уведомяване. Но и лъгането, че не си от него, е също толкова приложимо.

Последна редакция: ср, 03 яну 2018, 09:50 от Магдена

# 6
  • София
  • Мнения: 38 476
Ако те са били женени тогава, по закон той ти се води баща и си записана на него.

# 7
  • Майна Сити
  • Мнения: 954
Абе само аз ли не вярвам на тия думи? По-скоро ми звучи като "спах с баща ти и със съседа и не знам аджеба кой ти е баща, ама ти го казвам щото ми тежи от ХХ години"  newsm78
Това че паспортният баща е нямал живи сперматозоиди и майката се е подложила на процедура, на която не и помни името (но си е подложила тялото на нея), а накрая не е казала на никой... алоо, само на мен ли ми светва червената лампичка?  Thinking

# 8
  • Мнения: 2 681
При наличие на близък гинеколог всичко е възможно.
Документацията ....

# 9
  • София
  • Мнения: 38 476
Ох, всъщност защо въобще ти е казала това? За какво й е данти разбърква психиката? Още повече, че нямате контакт с него.

# 10
  • Мнения: 7
Каза ми го, защото той се разболя от психична болест и аз я попитах каква е вероятността да се предаде и на мен. Понякога се чудя дали трябва да създам семейство, ако има шанс да се разболея и аз. Не искам да мъча хората, които обичам и те да преживяват това, което аз и майка ми с него.
И да кажа на една дама по-горе - Аз не помня вида процедура, а не, че майка ми не ми каза каква е. Само помня, че не е инвитро.
Как тя не е уведомила него - той никога не се интересуваше от семейния уют, мама правеше всичко сама. Когато е дошло време да има бебе, тя просто е искала да го има - без значение дали от него или донор. Той все правеше каквото тя каже, защото не искаше да се занимава.
Темата ми не е от най-умните, но ми е важно да разбера все пак истината, защото ... поне да знам имам ли фамилна обремененост и да подготвя след време, ако имам деца някакъв документ, ако недай си боже и с мен стане същото - не искам да се тормозят. Аз и сега достатъчно се измъчвам от мисълта.

# 11
  • гр.София
  • Мнения: 62
Предполагам, че ако си направиш генетични изследвания доста отговори ще получиш.
Даже има възможност, ако знаеш името на заболяването, точно за това да те изследват.
Не се притеснявай предварително.

# 12
  • Пловдив
  • Мнения: 14 401
Ако написаното е истина, аз поне не виждам друг начин за узнаване, освен да се свържеш с баща си и да го помолиш поне за съдействие при ДНК-анализ, ако има начин. Или същото не с него, а с негови кръвни роднини - братя, сестри и т.н. Версията за донорство, без да знае той, ми се вижда малко издишаща - не става дума дали майка ти би, или не би му казала, а просто не вярвам някоя болница или лекар да го направи, без съпругът да знае, въобще не вярвам да има право според правилата да го направи. Спасовденският вариант (изневяра) пО може да се осъществи, без да се знае. Всичко това - ако към момента на твоето зачеване са били женени, разбира се. А още по-вероятно ми се вижда майка ти да ти казва, каквото искаш да чуеш или каквото смята, че ще те успокои. Не искам да се правя на врачка, разбира се.
И не виждам никаква причина, дори този баща да е биологичният ти, да не създаваш семейство. Вероятността да се повтори неговото заболяване при теб или при децата ти съвсем не е чак толкова голяма, че да оправдае подобно решение. Ако се пазим от всички вероятности, дай никакви деца да не раждаме за всеки случай.

Валентина, баш за психични заболявания такава възможност за генетично изследване няма. Много малко се знае и до днес за гените, които ги причиняват.

# 13
  • Мнения: 7
А може ли аз и негова племенница да се изследваме за роднинска връзка? Мисля, че това ще ми даде отговор, ако има такъв тест.
Иначе...не се сърдя на майка ми за това, което ми каза, дори и да е излъгала. Какво да се прави, обичам я. Вижте само каква ситуация - детето да се надява да е от друг баща...
Пък за наследственост на шизофрения знам, че е около 25% ... То не е ясно дали утре ще сме живи, както се казва, но просто си представям как създавам семейство и ...  Disappointed

# 14
  • Майна Сити
  • Мнения: 954
Ок де, по принцип на шизофрениците не им дават да сключват граждански брак. Така че щом майка ти и баща ти са имали, значи че той се е разболял след като ти си се родила. Малко или много това е успокоение, няма директно да ти предаде "вредния" ген, тъй като по време на зачеването ти е бил здрав. Мен лично това ме успокоява, не знам за теб (не ми оборвайте разсъжденията, моля  Grinning )

Общи условия

Активация на акаунт