За мен това важи с пълна сила. Разбира се, зависи какво точно се визира под семейство. За съпруга си, детето, родителите, братята/сестрите и техните деца, съм готова на всичко. Майка ми е от голямо семейство, с много деца. Баща ми за съжаление по стечение на обстоятелствата е останал сам. Но като се съберем всички заедно се чувства една пълнота. Много сме, силни сме. Така се опитвам да възпитавам и сина ни - че ние, баба му и дядо му, лелите му сме му опора, че може да разчита на нас за всичко и че един ден, когато той има собствено семейство -жена му и децата му трябва да са номер едно, а след тях ние и всички останали.
- Публикувана: 26 дек. 2017, 13:01 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2018, 15:37 ч.
"Семейството е всичко....."
Много държа на семейството, на най-близките. Семейството е важно, но не е всичко. Трябва да има честни, топли отношения между роднините, с желание да си помагат и с тактичност. За съжаление, през последните десетина години се разочаровах силно от роднините си по права линия. Единствено на мъжа си мога да разчитам на този етап и на него единствено му имам доверие.
Нали този син е на мъжа ти?
Не мисля, че тази тема има общо с изказването ти...
Нима само биологичните родители са истински родители?
То точно от биологичните родители, братя, сестри, идват най-големите разочарования. Друг не би могъл да ни разочарова чак толкова. Все си налагаш да преглътнеш и този път, все пак роднини сме, но отношенията не се променят.
Човек от никого нищо не трябва да очаква, та дори и едно добро отношение, за да не се разочарова. Все на някой с нещо си длъжен и не си си свършил задълженията по права кръвна линия.
Семейството е защита и убежище. Винаги, когато те порази външният свят търсиш утеха и опора в семейството. Обикновено те приемат такъв, какъвто си и след съответното "конско" все пак получаваш защита и утеха. Същевременно семейството е и задължение. Не можеш да бъдеш свободен, да правиш каквото си искаш, да харчиш парите си само за себе си. Това е - даваш и получаваш. Въпрос е до какъв кръг на роднини ще се ограничиш.
Не, но тя е много категорична, а едва ли има опит в родителството. Конкретно във възпитанието.
Да всичко е семейството и тежко на този който го няма. Но зависи, кой какво разбира под семейство . Аз съм се обявила с детето си като отделно семейство и не признавам за истински връзките до 9то коляно . Майка ми, бащ ми, брат, сестра , деца - да семейство са ми . Но да се прехласвам по стринки, лелинки и 4ти братовчеди - ми не е за мен, а скоро станах свидетел на такова нещо и не ми се стори изобщо нормално.
Честно казано,напоследък и аз се съмнявам в абсолютността на семейната институция.Родителите ми много взеха да ме огорчават последните години.Станах свидетел на недопустимо поведение от тяхна страна.Вече съм изпълнена със скептицизъм.Баща ми например,откакто се помня,е непоносим на моменти.Най-редовно той и майка ми се карат и демонстрират ненавист един към друг.На всичкото отгоре не ме оставят на мира и като развалени грамофонни плочи ми повтарят все едно и също.Всеки от тях с номерата си,и никога не се извиняват за поведението си.Не помня кога за последно чух от тях Извинявай,да не говорим за Прости ми.Край тях се чувствам като малко безпомощно дете.Налагат ми непрекъснато техните разбирания и разбиват на пух и прах моите,без дори да се опитат да ги разберат.Не са непременно лоши хора,но не осъзнават,че с държанието си ми причиняват дискомфорт.Вече се наслушах на толкова неща от тяхна страна,че не знам накъде да гледам.Не мога да ги променя,но не е честно все те да са правите,а моето мнение да се пренебрегва.Като цяло,ми дават свобода,но не спират да ми се месят.Заради това останах при баба ми,за да се отделя от тях,но все пак те идват от време на време и при нея.Това е моята гледна точка,може и аз да не съм справедлива към тях,но кръвната връзка не означава да си мълчиш за това,което те дразни у другите.Родителите ми не ми пестят мнението си за начина ми на живот,защо аз пък да не го правя,още повече анонимно онлайн?
Разбира се, че семейството е всичко.
Има много мъдрост в народните поговорки. Те не са случайни.
Не визирам родата до девето коляно. Нима не са семейство именно мъжа, децата и родителите, които всички в темата признавате, че са ви важни?!
Дори и да имаш всичко на света, ако нямаш с кого са го споделиш, все едно нямаш нищо!
Има много мъдрост в народните поговорки. Те не са случайни.
Не визирам родата до девето коляно. Нима не са семейство именно мъжа, децата и родителите, които всички в темата признавате, че са ви важни?!
Дори и да имаш всичко на света, ако нямаш с кого са го споделиш, все едно нямаш нищо!
