Проблем с вземането на кръв

  • 10 829
  • 55
  •   1
Отговори
  • Мнения: 102
Здравейте!

Съвсем скоро разбрах, че съм бременна. Тепърва се информирам за всичко, което ме очаква от тук нататък. Това, което най - много ме притеснява е системното взимане на кръв. Винаги, когато не е било крайно наложително, съм отказвала да ми бъде взимана кръв. Сега обаче ще бъде неизбежно и този факт ме кара да се чувствам ужасно.

Преди малко повече от година, установих, че моят проблем е чисто психологически. Аз знам какво да очаквам, знам какво ще изпитам, знам, че когато кажа, че имам проблем, ще бъдат по внимателни с мен, но това не е достатъчно, за да овладея паниката, която ме обзема. Плакала съм като малко дете, едвам са ме вкарвали в кабинета...
Сигурно някои от вас ще си кажат : Какви са тези лигавщини? Повярвайте ми, аз също не искам да изпадам в такива състояния заради нещо, което не притеснява болшинството от хората.
Нямам травмиращи спомени от взимане на кръв като дете и не знам на какво се дължи , но трябва да намеря начин да се спрявам с тези ситуации.

Моля, споделете дали сте имали подобен проблем и как сте го преодоляли?

# 1
  • Мнения: X
Не бих казала, че системно взимат кръв при бременност. Правят се изследвания 2, най-много 3 пъти.

# 2
  • Мнения: 102
Така ли? На мен ми е останало в ума, че се взима всеки месец. Аз утре съм на преглед и предполагам, че ще трябва да ми вземат, защото до сега не съм давала, а и трябва да се изследвам за токсоплазмоза.

Последна редакция: ср, 20 дек 2017, 13:57 от Purple_Pink

# 3
  • Мнения: 46 517
Реших си проблема като станах кръводарител. Като знам, че така помагам на друг човек, който има тежко заболяване, въобще не мислех за моето боцване.
С времето установих, че боцкането по пръста е болезнено (там има много нервни окончания), а от вената нищо не се усеща.
Въпреки че имам трудни за намиране вени вече ходя без страх да ми взимат. Моят начин е да гледам иглата, когато виждам какво ми правят не ми изглежда никак страшно. Освен това някак изключвам. Все едно гледам как го правят на друг човек. Но всеки човек е различен, намери твоя начин.
Имам проблеми с щитовидната и сега се изследвам по-често и от бременна. Радвам се, че преборих този си страх, иначе не знам какво щях да правя.

# 4
  • Мнения: X
Към 12та седмица се изследва ПКК и урина и микробиология, явно ще ти включат и токсоплазма. Ако ходиш на БХС, също се взима кръв (аз не съм ходила). В края на бременността също се правят стандартните изследвания и това е.

# 5
  • Мнения: 4 518
Аз изпадам в тиха паника. Мисля, че е от силно самосъхранение, усещам всяко помръдване на тъпата игла. Също така имам анемия и си пазя кръвчицата, припадам редовно при взимане на кръв, но не заради анемията, а заради човъркането с иглата (сигурна съм, защото последния път припаднах преди да успеят да ми вземат кръв).
Моят съвет е да си намериш качествен лаборант и да ходиш само там. Аз попаднах на едно младо момиче във Варна, нищо не усетих, за жалост съм от София и тук още не съм намерила такъв лаборант. Не знам какво толкова не могат да ми уцелят вените, виждат си се, а винаги след болница ходя със спукани вени все едно се боцкам ежедневно...

# 6
  • Мнения: 46 517
...а винаги след болница ходя със спукани вени все едно се боцкам ежедневно...
След взимане на кръв натискай минимум 5 мин. силно с памука. Чак тогава лепенка. И моите много се пукаха, но една лаборантка ме накара да седя така и да не пускам и оттогава нямам проблем. Ако все пак излезе синина, мажи с с Троксевазин.

Иначе моите са дълбоки и трудно за намиране. За секциото едва ми намериха вена, за да ми вкарат упойката. А за контролните преди изписване след сума ти време мъки източиха от абоката Grin

# 7
  • Мнения: 102
Fairytale11, какво да ти кажа освен, че ти съчувствам. За хората, които имат проблем, взимането на кръв е нещо наистина неприятно. А къде работи тази лаборантка във Варна, от която си останала с добри впечатления?

Не се сърди, човече, поздравления, че си успяла да разрешиш проблема си! Впечатлена съм от начина, по който си го направила. Аз дори не мога да си помисля да стана кръводарител, камо ли да гледам иглата. Но, ето, всички сме различни и всеки трябва сам, по своему, да намери начин.
Още веднъж те поздравявам! Хем си преодоляла страха си, хем помагаш на хора, които имат нужда.

Последна редакция: ср, 20 дек 2017, 14:09 от Не се сърди, човече

# 8
  • Мнения: 10
И аз имам същия проблем с иглите. Миналия месец трябваше да заведа мой роднина на лекар, казаха, че трябва да му бият инжекция и само при мисълта за иглата, започнах да се треса цялата. Лекарката ме познава и естествено веднага започна да се шегува с мен, да взема да седна, че да не се чудят как да ме свестяват после Grinning

# 9
  • София
  • Мнения: 38 498
Не искам да те плаша обаче, ако си правиш БХС точат много кръв.
На мен заради анемията почти всеки месец ме бодяха.
Ооо, мразя. Изпотявам се и ми се гади. Все пак гледам на другата страна.
Консултирай се с психолог, ако трябва.

# 10
  • Мнения: 47 982
Според мен сподели проблема с лекаря и комбинирай боцканията, за да ги минимизираш. Например с едно ходене да ти вземат и за ПКК, и за всякакви ХИВ и други неща, които ще им трябват. Отделно си намери частна лаборатория, обясни проблема, ще те вкарат в стая, ще те сложат да легнеш, ще бъдат по-мили и внимателни и т.н. и ще станат нещата. Може да е скъпо и бавничко, но ще си по-спокойна. На моите деца им взимат кръв редовно, има прекрасни лаборанти, които не само взима безболезнено и при кофти вени, ами са мили, предразполагат и няма никакъв проблем
Чисто практически не си стягай ръката, насочи мислите си към нещо друго в стаята, не гледай в иглата докато те бодат, най-добре разговаряй с някого,  и си осигури придружител, който да е с теб след това.

# 11
  • Мнения: 15 029
Аз нямам този проблем, но моя близка, има. Ходех с нея и така тя се чувстваше по-добре, сега ми е малко далеч, но има други, които да ходят с нея и да ѝ държат ръката. Няма нищо срамно, чисто психологически е проблемът, но е факт, така че намери си подкрепа.

# 12
  • Мнения: 102
Free agent, надявам се да не се стигне до психолог и да се справя сама, но ако се наложиналожи, ще се консултирам.
Happy, благодаря много за съветите!
Със сигурност ще комбинирам боцканията, утре съм на лекар и смятам да поговорим и за това. Колкото до тези лаборанти, звучат като излезли от приказка Simple Smile Ще разпитам и се надявам и аз да си намеря такива.
Sunny29, това с придружителя дори и не съм го повдигала като въпрос у дома. Моето момче държи да идва с мен при лекарката и по изследвания. Определено ще се чувствам по - добре, когато има някой с мен. Благодаря ти за съвета ❤

Последна редакция: ср, 20 дек 2017, 17:44 от Purple_Pink

# 13
  • Мнения: 4 518
НСЧ, натискам и по 10мин, защото и при вида на кръв припадам (не само моя), така че държа докато съм сигурна, че няма да има и капка. Знам, че трябва да се натиска, не да се търка и така правя. Общо взето голямо припадане е при мен...
Purple_pink, не съм запозната с Варна, бяхме на почивка и се наложи. Все пак ще питам мъжа ми дали си спомня. Лаборантите винаги като кажеш, че имаш проблем се съобразяват, най-малкото защото после те трябва да се оправят с теб.
Пробвала съм това с ходенето с някого и за жалост не работи при мен Sad
И да дарявам не мога, 47кг с анемия.
Пожелавам ти всичко да е наред с бебчето, то ти е най-големият стимул сега, заради него трябва да си спокойна.

# 14
  • Мнения: 102
Fairytale11,точно това си повтарям и аз, за да приема тези неудобства, така да се каже, малко по- спокойно.
Днес говорих с докторката и я помолих да обединяваме взиманията на кръв, та следващия път ще убия не два, а много зайци с един куршум Simple Smile
Ще ми взимат кръв за кръвна група, резус фактор, БХС, токсоплазмоза и още други, но не запомних всички. Надявам се да мине леко. От една страна хем имам много време да се настроя, хем така ми се удължава и периода на мислене и притеснение. Но ще гледам да се държа мъжки Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт