Кейт Мортън много я обичам, а точно тази книга е прекрасна. 'The Lake House' е другата ми любима.
- Публикувана: 14 дек. 2017, 22:44 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2018, 19:59 ч.
В момента чета... 56
Приключих "Далечна светлина", много ми хареса. Животът до сега не ме е срещал с деца като Джими Флик, но от гледаното и четеното за тях смятам, че са много специални и виждат света по непонятен за нас начин. Решението на авторката да разказва историята от името на Джими много ми допадна.
Продължих с "Чернобилска молитва", хвана ме за гърлото още от началото...
Продължих с "Чернобилска молитва", хвана ме за гърлото още от началото...
Те са цяла поредица на Вили Брайнхолст. Хумористични книги, страхотни са. Аз навремето имах Ало мамо, ало татко, Вижте кой е тук, Да живее майката, Ало мамо, какво е това?
Толкова са ми били интересни, че съм ги чела десетки пъти. Сега отново ги търся да ги препрочета.
Толкова са ми били интересни, че съм ги чела десетки пъти. Сега отново ги търся да ги препрочета.
Чела съм ги докато бях в майчинство!
Хората сме толкова различни в своите вкусове 
И аз ги имам повечето. Жалко, че са ми в България, веднага бих прочела нещо подобно.
Аз свърших с Възкресяване на Кинг. Не е от най уау книгите му, но стилът му си е стилът му! Обичам Стивън Кинг.
сега най- после дойде редът на Лисицата на Никифоров.
Аз свърших с Възкресяване на Кинг. Не е от най уау книгите му, но стилът му си е стилът му! Обичам Стивън Кинг.
сега най- после дойде редът на Лисицата на Никифоров.
Напредвам постепенно с "Глад" на Кнут Хамсун, сравнително добре ми върви и я намирам за най-впечатляващото четиво на тази тема, което съм чела. Всички останали автори (четени от мен), които са създали подобни герои с подобни съдби, са писали след Хамсун и според мен в голяма степен са се повлияли от неговата книга. Много е тежка, но е и много силна книга.
Успоредно започнах и "Бьорнстад" на Бакман. Аз съм от хората, които много бяха харесали Уве, а следващата книга (за Баба) ме поразочарова и дълго време не посягах към друго от автора. Но се радвам, че се осмелих с "Бьорнстад", изключително много ми харесва. Написана е в същия блогърски стил, в който и Уве (т.е. ако не сте харесали стила в Уве, по-добре не четете и тази). Но макар и с този схематичен начин при изграждане образите на героите, авторът определено има какво да каже, а за мен това е от особена важност, когато чета. Понякога чета заради самото удоволствие от боравенето с думите (някои автори са изключителни в това), но специално Бакман го чета със съвсем друга нагласа и се наслаждавам на историята. Напълно съм заживяла с "Бьорнстад".
Успоредно започнах и "Бьорнстад" на Бакман. Аз съм от хората, които много бяха харесали Уве, а следващата книга (за Баба) ме поразочарова и дълго време не посягах към друго от автора. Но се радвам, че се осмелих с "Бьорнстад", изключително много ми харесва. Написана е в същия блогърски стил, в който и Уве (т.е. ако не сте харесали стила в Уве, по-добре не четете и тази). Но макар и с този схематичен начин при изграждане образите на героите, авторът определено има какво да каже, а за мен това е от особена важност, когато чета. Понякога чета заради самото удоволствие от боравенето с думите (някои автори са изключителни в това), но специално Бакман го чета със съвсем друга нагласа и се наслаждавам на историята. Напълно съм заживяла с "Бьорнстад".
Аз прочетох "Думи в тъмносиньо", Кат Кроули, бързо и леко се чете и ми допадна, макар и да ми дойде с леко тийн привкус, но пък обичам да чета за книги и книжарници.
Започнах "Сол при солта", Рута Сепетис.
.♥.Петя.♥., при мен нещата с Бакман стояха по абсолютно същия начин!! Харесах "Уве..", "Баба.." не чак толкова и се чудех дали да чета "Бьорнстад", но не съжалявам и очаквам излизането на втората част! С удоволствие след това прочетох и "Брит Мари беше тук", всъщност само от тънките книжки едната не съм..
Започнах "Сол при солта", Рута Сепетис.
.♥.Петя.♥., при мен нещата с Бакман стояха по абсолютно същия начин!! Харесах "Уве..", "Баба.." не чак толкова и се чудех дали да чета "Бьорнстад", но не съжалявам и очаквам излизането на втората част! С удоволствие след това прочетох и "Брит Мари беше тук", всъщност само от тънките книжки едната не съм..
Успоредно започнах и "Бьорнстад" на Бакман. Аз съм от хората, които много бяха харесали Уве, а следващата книга (за Баба) ме поразочарова и дълго време не посягах към друго от автора. Но се радвам, че се осмелих с "Бьорнстад", изключително много ми харесва. Написана е в същия блогърски стил, в който и Уве (т.е. ако не сте харесали стила в Уве, по-добре не четете и тази). Но макар и с този схематичен начин при изграждане образите на героите, авторът определено има какво да каже, а за мен това е от особена важност, когато чета. Понякога чета заради самото удоволствие от боравенето с думите (някои автори са изключителни в това), но специално Бакман го чета със съвсем друга нагласа и се наслаждавам на историята. Напълно съм заживяла с "Бьорнстад".
Не успях да прочета " Човекът в търсене на смисъл", защото съм попаднала на нередактирана версия в електронен формат и се отказах да се мъча. Определено ще я прочета, но ще я търся на хартия или по-добър файл.
Започнах "Очи от рая" на Алис Сиболд. Много тъжна и завладяваща история от различна гледна точка.
Кейт Мортън и аз я харесвам. Чела съм "Забравената градина" и "Изплъзване от времето". Скоро пак ще подхвана нещо нейно.
Завърших "Всички наши места" на Дженифър Нивън, и след това прочетох "Кутията на Гуенди" на Стивън Кинг и Ричард Чизмар. И двете книги оцених с по 4* в GR.
Сега смятам да започна "Градска готика" на Брайън Кийн. Чете ми се някой завладяващ трилър/хорър. Този изглежда интересен. Последната такава книга, която ме държа в напрежение от началото до края беше "Кутия за птици" на Джош Малерман. Вярно, краят (поне за мен) беше малко разочароващ, на базата на тази динамика, която беше в книгата, но като цяло ми хареса. Та си търся нещо подобно и все започвам различни книги.
Сега смятам да започна "Градска готика" на Брайън Кийн. Чете ми се някой завладяващ трилър/хорър. Този изглежда интересен. Последната такава книга, която ме държа в напрежение от началото до края беше "Кутия за птици" на Джош Малерман. Вярно, краят (поне за мен) беше малко разочароващ, на базата на тази динамика, която беше в книгата, но като цяло ми хареса. Та си търся нещо подобно и все започвам различни книги.
Препоръчани теми