На кръстопът съм и не мога да реша лесно

И аз това щях да напиша. Аномалия, казваш го сякаш тя едва дочаква да му хвърли детето и да хукне по дискотеки. Не личи да е така. Тя се е ангажирала изцяло с грижите за поколението. Нормално е да иска да поеме дъх от време на време.

Бърди много точно го в преценила според мен.

И да, ако има тръгване, нека е последно.

За него животът си е същия - нищо не се е променило. Ходи на работа, излиза с приятели, яде и спи. Не е в състояние да обърне внимание на детето си за едни 15 мин. Той все едно няма дете.

Причината да не се разбират е тази.
Нейният живот не е същия вече - тя изцяло е извадена от всякакъв баланс. От работеща жена става домакиня, в живота й вече има една голяма отговорност, която в неговия отсъства. За нея вече няма радости като излизане с приятелка, на кафе, вероятно на фризьор или козметик, да спортува или въобще да се почувства като човек. В малкото й свободни дни веднага отива да работи.
Нормално е да е изнервена, нормално е да й се иска човекът до нея да покаже с нещо, че и за него има някаква промяна, че ще сподели част от отговорността, ще се държи като баща и съпруг.

Аз не мога да си представя да съм с мъж, който няма никакъв мерак да ме поглези и да ме види отпочинала и усмихната камо ли такъв, който гледа на детето си като на чуждо без да иска да си поиграе с него.

Аз не мога да разбера тези меренета на п*шки. Той носи парите, той командва. Ха. Тя гледа дете, което е И негово, грижи се за дома, в който И той живее, пере и глади дрехите, които той облича. Нека й осигури детегледачка в дните, в които малкия е болен и тя ще си работи. Момичето не е мързеливо в никакъв случай - щом в първия момент, в който има къде да остави детето веднага се хваща да работи. Ама не му изнася. Много по-яко му е да размахва чехъла и да ходи по к*рви, докато тя седи боса до печката (образно казано).

Да не пропусне да добави и една свирка, докато гледа детето и обслужва господина.

Бъркаш причина и следствие. Тя е недоволна от изцепките му, а не че изцепките са следствие от недоволството му.
Вечно искащият е той - иска да му гледат детето, а той никога да не го поглежда, иска да го обслужват като в хотел, без да пипва нищо, иска да обикаля по дискотеки и да се смуче с разни дами и т.н.
Така че - права си, няма как вечно тя да търпи това вечно искащо същество. Трябва да вземе живота в ръцете си.

Значи момичето готви, шета, пере, глади и го обгрижва като лорд. Той не поглежда детето, ходи си насам - натам като ерген, всеки ден са интимни и накрая господина "Не усещал да има жена до себе си!" ??? Какво точно очаква от това преуморено момиче!? За капак пак тя се бори за семейството да остане цяло и да оправят отношенията.
Просто не заслужаваш такова отношение миличка!
Добре е да се опиташ да си стабилизирате семейството, но трябва упорито да действаш в посока да си напълно независима материално и финансово.
Жилището чие е?
Разбирам, че искаш детенцето ти да е с баща си, но в момента си робиня това не е приемливо за никого.

Домъчня ми като прочетох тази история. Донякъде, защото прилича на моята. Раждането промени и моя човек навремето, не в моя полза. И на мен ми се говореше по същия начин, дори на молбите ми да ми помага, отговаряше с "ами нали затова ти плащат, да го гледаш" или "какво толкова правиш по цял ден"....В случая майка му наливаше масло в огъня - тя трябваше да му обясни някои неща, но вместо да му говори да ми помага, все злословеше срещу мен. А бях толкова изморена покрай грижите покрай детето. Тогава още нямаше как да се махна от него, не защото бях финансово зависима, а защото си мислех, че нещо може да променя. Веднага щом можах си стегнах багажа и дотам. Казах "край". В един момент наистина се оказваш на кръстопът - и аз бях на такъв и навсякъде гледах, само не и назад. Представата да живея с някой, който ми говореше така, ми се струваше просто ужасна. Аз не мога да се връщам по няколко пъти, като напусна си тръгвам завинаги, защото никога не се връщам назад - за мен това означава да тръгна срещу решението, което съм взела. А когато ти вземеш правилното решение и си на този етап, няма как вече да се върнеш назад.

Аз не бях от жените, които се посвещават изцяло на бебето и занемаряват всичко останало, отделях достатъчно време на мъжа си. Инициативи за излизания винаги от моя страна, той предпочиташе вкъщи да седи. И аз правех забележки, виках, сменях поведението, подходите, всичко, което се сетиш, нищо не потръгна. Просто той се оказа помияр, за съжаление. Не съм длъжна да му обръщам на 100% внимание и да го обгрижвам и него като дете. Все пак сме големи хора. Не мисля и че трябва да му подсказвам какво да прави, трябва да се сеща сам - дали се отнася да хвърля боклука, да сготви понякога или да изчисти, не е толкова сложно да се сети и сам да помогне, а не да скатава или да се оплаква или да говори "ами никой не ми казва какво да правя". Явно е пълно с такива недорасляци, които все трябва някой да дундурка и да им казва какво да правят.

Моят не се връщаше със смучки, предполагам, ако това се беше случило щях по-рано да му посоча вратата. При нас се случиха други неща, които просто сложиха край на всичко.

За реакцията на детето - много лесно щеше да ми бъде, ако се държеше зле с него, защото щях да му спра окончателно конктактите, но той се държи добре, а и детето го харесва и прекарва добре времето с него. Стремя се да поощрявам контактите им (хем ми е мъчно, че детето почна да ме обвинява, че баща му не живее с нас и че аз съм виновна, че сме се разделили, а всъщност вината е у баща му). С времето децата като че ли се настройват срещу родителя, който ги гледа и подсъзнателно го обвиняват, че е причина за раздялата, дори той да не е. Не знам дали това е вярно, четох го наскоро и като че ли при мен започва да се проявява. Тежко е да те обвинява детето, но все пак се надявам да мине като поотрасне и разбере някои неща.

Щом се чувстваш на кръстопът, време е да вземеш решение. Мисли единствено за себе си. Стряскащо е как се разпадат семействата днес, как мъжете лесно ни заменят. Наистина нищо не е вечно, но като си с един човек, когото обичаш, е толкова просто да си лоялен и верен....За съжаление животът често го усложняваме....

Пожелавам ти да намериш правилния път, който ще те направи щастлива.

Обвиняват децата, на които им е спестена реалната причина за раздялата.
Ако знаят, че ги е напуснала, защото е отказвал да се грижи за тях, ще мислят по различен начин.
Разбира се не говоря за това да се настройва детето с/у него, само да се цитират точно думите му, за да не стане като играта на развален телефон.
Но често майките спестяват това на децата си, а после се чудят защо децата им ги обвиняват.

Направо след този пост се хванах за главата.
И аз имам син, но бих искала да помага на жена си вкъщи, да помага и за отглеждането на детето си, няма по-ценно прекарано време от това.
А парите на едно семейство са общи, уча и моят син на това, в едно семейство всичко се споделя, и радостите и отговорностите,  и парите и т.н.
Как така авторката няма пари, как така мъжът и е шеф. Като е шеф да и плаща заплата на цял работен ден, никой няма да работи за едната храна.
Аз бих посъветвала авторката да се изнесе временно при родителите си и да остави младежа да се бои за нея и да му дойде акъла в главата.
Детето и домакинството са общи задължения. Друг е въпроса, че ако авторката от добра воля поела всичко в домакинството за да помогне на мъжът си да се концентрира в работата си, но това нека да бъде оценено от него и той да се пита п някакъв начин да се реваншира за нейната подкрепа и грижа.
Той вместо да се радва, че детето му е толкова добре обргижвано, той тръгнал да евнува.

Да извика една жена вкъщи, да ѝ връчи детето и всичко по къщата и да ѝ каже, че няма да ѝ плаща, защото това не е работа и тя нищо не работи. Съответно и затова не се нуждае от почивка на кафе
Докато има жени, които разправят тези приказки, ще има и мъже, които да се държат по този начин...

А това пък да си вкъщи и умишлено да си игнорираш детето, просто не го разбирам. Какво значение има кой е работил и какво е правил? Та това са собствените им деца. Вместо да гледат как всяка свободна минута да прекарат с тях, за да наваксат времето, в което не могат да ги виждат, той ще я пита тя за какво била, прекрасен баща, да...

 И от какво толкова е преуморено момичето? Милиони жени също гледат дете, дори повече от едно дете, перат, чистят и готвят + ходят на работа . Аз имам две работни места + домакинство, и дори ми остава време да пиша тук и да цъкам и нета  Ако не трябваше да работя, а само да си стоя вкъщи и да си домакинствам сигурно от скука всеки ден щях да чистя основно + 5 степенно меню, за да не ми е скучно.

Аномалия, имаш ли деца?
Моите са две. С четири години разлка. Мислех си, че като тръгни каката на градина ще имам повече време, да ама не. До 8 трябваше да съм я завела. След това втората закуска на малкия, пазаруване, разходка (ако времето е хубаво), ако не е - да си поиграя малко с него, да оправя къщата след него, да обядва, да го сложа да спи. Е той заспива, ама аз какво? Да пусна прахосмукачката ли? Ами не става. И за готвене достатъчно време няма, какво остна за петстепенно меню. Виж, евентуално да огладя, да пусна пералнята - да. И докато се обърна станало 16ч и аз трябва да тръгвам за кака му. Ако пък е болен, кака му на градина, а ние висим по лекарските кабинети, аптека, лаборатория... На края се оказа, че повече време съм имала като са били и двамата у дома. Вярно, моите не са от тези дето кротко седят пред телевизора или компа. Буйни и емоционални са. Добре, че майка ми готви, а от тази година й оставям и болното дете и не вземам болничен. И на работа ходя, за първи път на осем часа от 8 до 16,30. То било хубаво така. Е, вярно и за 4 часа в неделя, но това е положението. А единственият ми почивен ден е зает от едното дете - логопед и танци, късен обяд, хайде малкият да поспи, а ние с кака да се позанимаваме, че има нужда. Ако в неделя сутрин почна и да домакинствам, освен закуската де, на практика няма да мога да си погледна едното дете. Не става така. Добре, че нямам и мъж в картинката да ми дудне как нищо не правя и как той носел парите вкъщи. Щото ще играе тиганът на Уиш! Децата са обща отговорност, домакинските задължения - също. Като не му изнася да си наеме слугиня и детегледачка и на тях да плаща. Тогава може и да има претенции към жена си дали е изморена и от какво и какви пари харчи за кафе с приятелки.

Пф, че аз като нямах деца и три работи можех да върша, и две домакинства

Ами да свикаме тържествена церемония по награждаване и да им дадем по някой и друг тиквен медал. Заради това, че се гърбят с всичко и щадят "силния" до себе си. В крайна сметка семейство се прави от двама с еднакви права и задължения в него. Тия мохабети за жените, които трябва да са сторъкия Шива, са абсолютно неприложими за днешно време, но благодарение на такива разсъждения от страна на жени доста мъже продължават да изискват и изискват, без да дават нищо от своя страна.
Дожаля ми за горките мъжлета от тоя тип. Да вземем да организираме дружество за защита на подобни мъже от ужасите и вредата на родителството за собствения кеф и изобщо на семейните задължения за светлата им личност, и да ги пазим като защитен вид от жени и деца, а най-добре да им забраним да имат такива. За доброто на жените и децата, не на самите муньовци.

Това клипче е много подходящо за ситуацията.

Такива като тоя "мъж" изобщо не схващат колко много губят от моменти, които изтърват с децата си, докато са малки. Клише ама е супер вярно. Те са толкова заети да са си самодостатъчни и да гледат собствения си кеф, че са буквално коне с капаци. Аз пък не мога да се наситя на времето с дъщеря ми. Сякаш оня ден беше бебе, а вече е на почти 6. И какво? След още 4-5 години ще се обърне и ще си поиска своето лично време, ще споделя с приятелки повече, отколкото с мен и този процес ще продължава напред във времето, докато накрая стане зрял, самостоятелен човек, който ще изгради собствен живот. И този живот няма да бъде с мен, в моя дом, а в нейният собствен, кой знае къде. Е, тогава ще имам всичкото време на света само за мене си, но ще имам и много спомени, които ще запазя до живот и радостта от споделеното през тези години. А какво ще има тоя мухльо, без извинения за епитета?!? Смучки? Те избледняват. Спомени? Не и ценни такива. А много често се оказва, че няма и дете, което да вдигне телефона и да се поинтересува жив ли е, здрав ли е, има ли нужда от нещо. Защото децата не са балами, усещат нещата и идва един момент, в който задават въпросите пряко. Научават как е било и взимат решение за бъдещото си отношение към този човек на база неговото отношение към тях, това е. Така че този е за съжаление, но аз към такива екземпляри и съжаление не мога да изпитам. Само презрение.