Как ви минава денят?

 Старите лаптопи много пясък можеха да понесат и сегиз тогиз падане от багажника. Ама новите са много нежни души. От поглед могат само да се задавят

Денят ми минава добре, но най си чакам времето след работа когато се събираме тримата у дома.

Преди, когато не работех, се чудех как да избягам от нас.  
Записах се на курс и бях най-щастливият човек да седна на тишина в залата за тейнинг, със слушалките, да пия кафе и да слушам "възрастно говорене".
Сега е точно обратното, а най-много обичам да се разхождаме и да говорим за нещо различно от училище, работа, изпити, състезания ...

И ти ли чакаш Бенджи? Май си у наше "село."

Както се казва -благодаря ви за този въпрос , но няма нищо интересно .

Различно ми минават дните.
Понякога ходя по срещи с клиенти или се размотавам денем из града с лаптопа.
Но обикновено ставам сутрин между 9 и 10. Пия кафе, направено от мен или половинът, зависи кой е станал първи.
Включвам лаптопа и за фон понякога сутрешния блок на БНТ, но не винаги.
Докато си пия кафето преглеждам имейлите (работни и лични).
Около 40-60 минути упражнения (през ден, да не си помисли някой, че съм перфектна).
Правя закуска или започвам да работя, зависи какви са ми към момента ангажиментите. Бачкам около 3-4 часа на лаптопа, като междувременно ставам и си върша разни други неща из къщата.
После готвя вечеря, може и не, зависи пак от графиците ми. Сбирка на семейството за вечеря. Лафчета, смях и всеки си почива в негова си стая. Нямам нужда да отделям специално време за половинът, защото сме и двамата свободни професии и можем да сме заедно така да се каже често и по различно време на деня. Детето ми е големичко и не ме търси вече постоянно, а когато иска да поговорим, да се посмеем или да правим нещо заедно навън.
След вечерята пак малко работа.
Не работя всеки ден, планирам си огромни дупки свободно време през делничните дни и често работя събота и неделя. През делничен ден и между 10 и 16 ч. мога да се размотавам без да се бутам в час пик и да се наслаждавам на разходките из града и парковете.
Винаги си нося лаптопа и когато е приятно времето, работя и навън.

Работила съм в офиси, лично на мен, типа характер и нагласите ми – не ми липсва нищо в работата и начинът на живот от този период – даже напротив. Разполагам със себе си и времето си. За да си извоювам този "домашен" модел на работа ми коства 1,5 години усилия, работа, последователност, упоритост, търсене на клиенти, ниски доходи.

В момента съм си баш на мястото и не бих заменила ежедневието си за друго.

Звучи идеално.
Мен точно тези потенциални 1,5 - 2г. ме спират да започна нещо свое.
Всеки ден чета за много жени, които напускат високоплатени длъжности, за нещо тяхно, възхищавам се на смелостта им. Всъщност много от тях работят доста здраво, дори повече.

Като ви прочетох и се депресирах от ежедневието си през седмицата.
Застъпвам в офиса между 9 и 9.30 и се прибирам между 18 и 19ч., като често продължавам комуникация с клиенти до 23 - 24ч. Това време използвам за почивка на дивана, разговори с детето и половинът и зяпане на ТВ.
В събота си отспивам, а отскоро изкарвам и половината неделя в офиса.
Искам си лятото, когато къмпингуваме почти всяка седмица. Въпреки, че живеем край морето последните две години си изкарваме летата на къмпинг край Велико Търново - там мога да си работя докато не съм в офиса.
Кофти звучи, но това е начинът мъжът ми да си е при нас в България.

Аз затова написах, че за мен това е верният начин да работя и да си изкарвам дните. Има хора, които са по-екстровертни, харесва им да са динамични и на педал. В което няма нищо лошо или депресиращо. А то почивка може да не си даваш и ако работиш от вкъщи.
Да, ако се смени рязко курса и се минава един период на борба с "чудовищата в главата" (ама дали трябваше да поема по този път, дали ставам за това, с което съм се захванал, ами ако се проваля) и с липсата или ниските доходи през въпросния период, си е кошмар. Но е като електронна игра. Пребориш ли драконите по пътя и в себе си, качваш се на друго ниво.:>

Това ми напомни колко съм доволна, че дъщеря ми вече порасна и не се налага да вися с нея по площадки и градинки. Всички дребни гадини се лепваха за мен заради лаптопа. А един ден, докато пишех старателно в кварталната градинка, две момченца ме зяпаха, зяпаха и накрая едното сръга другото с лакът и изтърси:"Тая пък каква майка е- цъка си игрички."

Игрива мама.
При мен пък е: Да не вземеш сега да го носиш тоя лаптоп и на родителската.

Всеки ден ми е различен.
Който горе-долу си планирам от вечерта - кога да стана сутринта и кога да изляза.
Иначе - събуждам се, благодаря си, правя си кафе, йога упражнения и се обличам за деня. Преглеждам всички соц мрежи и новини и почвам със задачите.

И аз работя от вкъщи. Ставам 10:30 - 11 - 12, когато се наспя. Изпивам си кафето, което мъжът ми е направил преди да излезе. През почивките гледам да посвърша каквото има. Следобед с дъщеря ми излизаме на разходка като приключи с ученето или си намираме някое занимание, например малко йога. Към 6 и нещо се прибира мъжът ми, 19 ч. вечеряме, после гледаме нещо забавно по телевизията, ако няма - пускаме си смешни клипчета от ютюб. Като заспят си доработвам и пиша във форума. Към 2-3 ч. лягам.
Събота и неделя различно, или правим филмов уикенд, или отиваме да видим родителите си (в други градове са), от време на време някъде с приятели.

Пропуснах - в 18 ч. задължително гледаме Сой Луна

Повече от идеално ми е, не съм енергичен човек и динамичния живот не е за мен

Ах, НСЧ, точно щях да отбележа злорадо, че при нас манията по Сой Луна отмина, но се сетих, че дойде още по-голям мор- Калинката и Черният Котарак. Даже сега Нейна Кифленска Светлост иска догодина да кандидатства точно във Френската гимназия, защото нали действието във филма се развива във Франция и това, според нея, явно е аргумент. 

И аз като Уиш и ми е познато всичко, свързано с този начин на работа - и срастването с лаптопа, и гоненето на безумни срокове, и работата по нощите и по празници и почивки и така нататък. Въпреки това аз си определям как ще ми протече денят и не бих заменила тая свобода за нищо.