Може и да “откривам топлата вода”, но трябва да се похваля

3.   В къщи не се реве! (когато види, че ножът е опрял до кокъла, започва едно хленчене)
4.   Мама и татко ме обожават и всичко, което правят е за мое добро! (защото ми каза, че не съм я обичала и че съм се държала строго сякаш била чуждо дете)

Соларис, с най-добри чувства мисля, че тези двете трябва да ги преформулираш!
Ако не реве вкъщи, къде да реве - аз като дете ходех да плача на една продавачка наблизо, много е гадно. А понякога на човек много му се реве!
Не може да е правило това, че обожаваш детето - то трябва да се усеща!
Може би:
3. Вместо да рева ще се старая да обясня какво искам/мисля!
4. Не трябва да забравям, че мама и татко полагат много усилия, за да живея добре и щастливо!
Имай предвид, че всеки човек прави най-доброто което може в определената ситуация, но гледа от своята камбанария!
И моята дъщеря я карам напоследък да повтаря "сутрин като стана се 1. мия, 2. обличам 3. сресвам  и после всичко останало", както и "1. ползвам тоалетна, 2. пускам водата 3. мия ръцете" - защото 2 липсваше
   

Явно всички имат такъв период.Моят синковец постоянно се опитва да ми опонира.Сега е наказан без компютър, и ДВД, но не помага.Много е разхвърлян и разсеян, и само се ядосвам. Това за списъка е добра идея, и май скоро ще я приложа.  

Имаше нещо подобно в SOS бавачки по ТВ7...и там точно така имаше условия и ако се спази или не се спази някое, от тях детето биваше наказвано или поощрявано.

Точно тогава това ме учуди и се замислих тогава...дали няма да се научи да  иска нон стоп, а после това да се обърне под формата на постоянно искащо и мрънкащо дете и да стане още по- зле

Пак в това предаване даваха, че с децата много трябва да се говори.
Да се оставят да бъдат изслушвани..независимо дали имаме или нямаме време а тях.

Както имаме време да им се скараме, трябва да им го предоставяме и те да се изкажат.

    Solaris, и моят син е първи клас и от известно време сме в такъв период! Но това е само по отношение на училището и домашните! Честно казано идеята ти за тези правила е много добра, но училището свършва и той ще замине при баба си на село, така че сигурно ще ги приложа от другата година / дано не ми се налага, но трябва да съм реалист /!

  Иначе баща му има собствен метод - когато не е бил добър или е направил гаф в училище, или домашните са били ужасни:
      1 стъпка/ прибират се любимите играчки;
      2 стъпка / забранява се компътъра и телевизията;
      3 стъпка/ забранява се излизането от стаята до второ нареждане!
  Ако обаче покаже промяна в поведението и старание в училище за определен период - тати му купува играчка по избор или го води на любимо място! До сега до 3 стъпка сме стигали само веднъж и резултатът беше перфектни домашни и самоинициативно почистване на цялата стая / появи се на вратата и ме помоли за кърпа, за да си избърше и праха  !!!/! От тогава не сме имали съществен проблем, освен редки, кратки спорове, защо точно сега да си прибере дрехите или да си пише домашното!
   Виж, никога не ми е казвал, че не го обичаме! Винаги си го казваме и показваме, дори когато му се карам, винаги му напомням, колко го обичам и че ако сега е заслужил конското, то е за негово добро и го правя от любов към него! Той често ми казва колко много ме обича и че съм най-добрата майка, въпреки че му се карам понякога!
   Относно поощренията - не се е научил да издевателства и да ни изнудва! Знае че сме много строги в това отношение и че с изнудване само неприятности ще си навлече! А и той си има дневни пари с които да разполага! Но предполагам, че си зависи и от детето и това как си го свикнал от самото начало!

Става дума не за рев по принцип, а за рев при конкретни ситуации, от типа на: Пише домашно, бърка, избелва, пише върху белилото и естествено става грозно. Започва да ревунчи, че госпожата нямало да й сложи печат и т.н. Е, аз какво да направя?
Или, моли ме да й нарисувам нещо, аз го рисувам както аз мога, след което рев, че не съм го направила както тя е искала.


Права си, въпреки че аз съм сигурна, че тя усеща пределно добре любовта ни. Просто се опитва да играе на тънка струна и да ме засегне. Една лъжа, повторена сто пъти се превръща в истина, затова и не искам да повтаря, че сякаш не я обичам.  

Много добра идея и аз ще я приложа, ама като откаже да изпълни правило 5...какво да правя? Ще трябва да има и правило 6

Разбирам те, но някак ми иде отвътре да съм на страната на Линда, защото и аз съм много неумела в тия неща и много им се ядосвам- писането и коректора имам предвид. Моята я уча, че стават с търпение и повтаряне, ако не - с търпение и повтаряне.
Това за тънката струна го има и при нас- обаче песента е "на братчето така, а на мен иначе"...по тая точка не бива да се даваме!
Ще попивам опит, че наесен с песен и мен ме чакат същите изпълнения сигурно  

Ооо да..тука много внимавайте...и аз това го повтарях само...и накрая си стана така.
На мен се караха за счупен буркан например..а на него не...било на късмет.

Смешно ми е сега..но тогава много ме болеше и мислех, че ни делят.

Вини, много е трудно това с деленето. Нашите деца са много различни и засега се старая да хваля и порицавам и двамата, но според конкретните заслуги. Не държа да са приятели-това те двамата ще си решат, но ще ми бъде много болно ако като пораснат им остане горчив спомен и някой мисли че е бил пренебрегнат. Ако ти се пише, дай още примери, може и на лични, че разводних темата. Соларис, извинявай!

Идеята с правилата ми се струва чудесна. А наистина би могло да се помисли и за поощрение при спазването им.

Колкото до изгубеното време - така може да се научи да цени повече свободното си време.



Мисля, че в случая Линда реве от инат, като не стане нещо на нейната, което е нещо различно от реването, когато на човек му е криво. Но и в този случай би могло правилото да се преформулира малко - например "С рев няма да получа това, което искам".

Писах ти на ЛС

здр,идеята е добра;аз бих включила детето в изработването на правилата, ако са съгласни с тях априори ги спазват много повече,иначе седят малко като наложени;
-у дома има 2 вида правила-такива к се спазват абсолютно и никави награди и мрънканици не търпя-седене в столче за кола,не игра с остри неща и пр
-други-с които не съм толкова строга,и ако ги изпълни има далавера
факт че нашето дете е много по-малко и не знам какво ни чака,но аз бих заложила на по-прости,и по-кратки правила;и още-ясно какво става ако не ги спазва,а ако ги спазва-това също трябва да го има в уговорката;тук практикуват системата на червените звезди-7 звезди-наградка по избор,също предварително уговорена..

може би и аз ще се възползвам от идеята ти,понякога имам чуството че синът ми кара някакъв ранен пуберитет