Великолепният век, Кьосем, Мехмед Завоевателя и други исторически сериали №8

Здравейте,

Напълно съм съгласна с вас! При липсата на Българското царство, при липсата на нашата царска династия и благородници, които са били избити до крак, аз също съм на страната на Византия - владееща тези територии много по-отдавна, за Константинопол съм - християнски, такъв, какъвто е създаден, а не за Истанбул - над който се е веел османски флаг, а сега турски. Щеше ми се историята да се беше развила иначе и нашите деди да не бяха преживели тези издевателства от тази империя петстотин години, поколения наред гнет и изтребление. Константин е имал българска кръв и за това ще страдам с него и семейството му; ще ми бъде тъжно преживявайки заедно с образа му падението на една голяма империя и отчаянието му, борейки се с меч в ръка за всяка улица и всяка къща на Константинопол; за шехзаде Орхан съм, израснал в Константинопол и защитаващ докрай една от отбранителните стени....а и Исмаил Д. ми е много любим актьор след ВВ Кьосем. Чакам с нетърпение, но усещам, че първите серии ще ми бъдат много тежки - падението на Византия и началото на братоубийствения закон.

Момичета, коя е Евдокия? Нещо не разбрах

 

Дана  , това беше представянето на Евдокия:
Необычайно смышленая воительница редкой красоты.
По приказу мегадуки Нотараса, Евдокия отправится на убийство Султана Мехмеда.

Освен чисто човешките и патриотичните ни чувства, в историята, която предстои да гледаме, има и задължителната друга основна част.
Не бих могла  да  обясня по-добре това от начина, по който то е направено в този кратък откъс, който ще ви приведа от Предговора към  една издадена преди години „История на Османската империя  през погледа на френските османисти“. Точно това ме кара да гледам с интерес сериала за Мехмед Фатих, както и разбира се, очакването за едно хубаво кино преживяване. Дано и създателите на сериала са били наясно колко различни гледни точки може да има към безспорно голямото историческо събитие завладяването на Константинополи и към неговата голяма личност – Мехмед Фатих.
И с уважение да са мислили за всяка от тях.
 
http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Istor_Osman_imperija.pdf

Предговор към българското издание от проф.д-р Цветана Георгиева

„...Емоционалният комфорт, който поражда и поддържа романтичното отношение към миналото, се плаща с непознаване на това минало, с неразбиране на съвременността и с невъзможността да се проектира бъдещето. Историческият романтизъм не позволява разграничаването на «желано» и «възможно» в историята и в настоящето. Той е бумерангът, който поддържа етноцентризма и обусловените от него силни колебания в националното ни самочувствие, в нашето саморазбиране и самооценка и на индивидуално, и на обществено ниво. Разширяването на конкретните знания за дългата и сложна еволюция на народите, държавите, регионите чрез достъпност на историческата информация е добре познатият път за тяхното преодоляване. Трудно бихме могли да разберем и обясним своето минало, без да познаваме историята на другите и особено на своите съседи. А всички ние, които живеем на Балканите, в течение на векове сме били поданици на Османската империя и земите ни са част от нейните европейски владения. Историята на Османската империя е част от нашата история, а историите на балканските народи са част от тази на империята. Това е мое дълбоко убеждение, породено от преподавателската ми и изследователска работа по история на българския народ през XV–XVII в. в Историческия факултет на Софийския университет «Св. Климент Охридски» и потвърдено от посочените вече явления в съвременното българско общество.
Необходимостта от познаването на османската история от широката българска общественост е основният мотив за издаването на предложената на вниманието на читателите История на Османската империя, написана от екип от съвременни френски османисти под редакцията на видния учен Р. Мантран и публикувана в 1988 г. от издателство «Фаяр» в Париж. Опитът на другите страни, които са били част от Османската империя, показва, че преводът на европейски трудове е началният стимул при преодоляване на романтизма в познаването и осмислянето на този дял от историята, както е и стимул за появата на собствени общи истории върху имперското минало. Поемам риска да ги последваме въпреки очакваната реакция на личности и среди, за които незнанието е духовен комфорт или удобен начин за манипулиране на обществото.
...
Историята на Османската империя, както историите на всички империи, е поучителна с конкретната информация за сложността на обективните и субективните фактори, които движат еволюцията на човечеството, които променят човешките светове. Между полуразбойническия бейлик на Осман I и краха на империята при абдикирането на Мехмед VI Вахидеддин преминават шест столетия, в които се раждат, живеят и умират милиони хора — султани и техни поданици, приятели и неприятели на империята, нейни съюзници и врагове. Малкото гранично владение на едно огузко племе се превръща в държава, която се разпростира на три континента, става суперсила, която бавно губи своята виталност и дълго агонизира в мъчителен разпад, за да изчезне от политическата карта на света във вихрите от жестокости и страдания от Първата световна война. В Кемалистката революция се ражда историческото отрицание на Османската империя—Република Турция. Имало ли е начин да се спре експанзията на османските завоеватели в Европа, Азия и Африка? Можела ли е империята да запази огромните си мащаби и да избегне стагнирането в икономиката и политиката? Имало ли е успешен ход, който да предотврати нейния крах? Това са част от големите въпроси, на които предлаганата История на Османската империя иска, но не може да даде отговор. Тя само показва как, кога, защо ходът на събитията се движи в познатата ни посока. Показва кои са личностите и социалните групи, които са подпомагали или са се опитвали да променят това движение. Отделни събития, личности, явления, процеси будят възхищение, а други предизвикват дълбоко отвращение или погнуса. Емоциите на читателите могат да бъдат напълно противоположни в зависимост от предварителната гледна точка. Но цялостният последователен разказ за шестте османски столетия не може да остави колебание, че Османската империя е изиграла своята роля на световната сцена, платила е своята дан на човечеството и завинаги е останала в миналото. Тя принадлежи на историята и всички опити да бъде извадена оттам не са нищо друго освен мечти, илюзии, страхове, а може би политически манипулации. Изчезналите империи не възкръсват, което не означава, че не се раждат други империи.“

Здравейте,

Благодаря за хубавото четиво, Ваня!

За Евдокия: мисля си, дали сценаристите пак ще се хвърлят в добре познатата тематика - дошла да убива и се влюбила в повелителя. Дано измислят нещо по-свежо, но все си мисля, че натам ще забият .
Като гледам имената на пашите - Заанос е грък, а Исхак може би е евреин. Интересно .
Чудно ми е, дали ще покажат приемането на племенниците на Константин (синове на по-големия му брат) в двореца, прекръщаването им и приемането на исляма...поне според историческите сведения . Така свързвам традициите да се приобщават друговерци в управлението на двореца. В този по-ранен период тези друговерци са били често представители на някакви благороднически родове, живяли в превзетите от империята земи.

Странно ми е, че ще покажат първата съпруга на Константин - Теодора, защото тя умира няколко години преди раждането на Мехмед Фатих. Може би ще дадат ретроспекция.

Constantine XI married twice. The first time was on 1 July 1428 to Theodora Tocco, niece of Carlo I Tocco of Epirus. She died while giving birth to a stillborn daughter in November 1429.

Мислите ми са доста разбъркани, извинявам се!

 

Здравейте! 

За подреждане на мислите в неделя  –
много изразителни детайли от „Кьосем“. 
Похвална идея на Ira Zaretskaya от руския форум.
Познавате сцените, нали?

 

 


 

 

Привет,

Да, наистина ще бъде добре да има ретроспекция, за да опознаем образите на героите, за да разберем по-добре мотивите им, начинът им на мислене. Наистина се надявам сценаристите да се отнесат подобаващо, с уважение и с респект към загубилите в тази историческа битка.

Ето едно симпатично клипче за Валиде Кьосем Султан, за да си припомним годините на Кьосем в една по-зряла възраст. Когато гледам първи и втори сезон на ВВ Кьосем съм изключително доволна от представянето на образа на Кьосем. Анастасия Ц. зададе една романтична представа за силното и великодушно момиче от Кефалония - смела и справедлива, милосърдна; Берен изгради основата на образа и разгърна "Кьосем" за нас зрителите, а Нургюл продължи плавно израстването на Кьосем и концентрирането на силата й в една по-зряла и обиграна жена-държавник.

 

Момичета, четох, че Мехмед Фатих изгражда Топ Капъ Сарай. Чудя се, тогава кой е живял в т.нар. Ески сарай/ Двореца на сълзите, който често ни показваха и се споменаваше в сагите? Този стар дворец дали е бил действащ преди време или е създаден точно за цел изгнание на бивши наложници и/или провинили се такива? До сега си мислех, че Ески сарай е бил централен дворец след завладяването на Константинопол до построяването на Топ Капъ, но някъде четох, че първите години Мехмед Фатих предпочитал Одринския дворец и се прибирал там.   Имате ли информация? Просто ми стана интересно и

Лучия  , тъкмо приключвах да пиша, когато видях твоя пост. Но ще оставя и моя.

Дана  , май и преди се бяхме опитвали да си изясним въпроса със Стария дворец и не стигнахме до нищо.
Затърсих пак и...затънах..., но ми беше интересно.

Ето какво намерих сега:
 
от съпоставката на текстовете по-долу разбирам, че Старият дворец е първият, който Мехмед е започнал да строи след завладяването, но по-късно е изоставил.
 
https://de.wikipedia.org/wiki/Topkap%C4%B1-Palast
Der Topkapı-Palast (osmanisch طوپقپو سرايى Topkapı Sarayı, „Kanonentor-Palast“) in Istanbul, im Deutschen auch Topkapi-Serail, war jahrhundertelang der Wohn- und Regierungssitz der Sultane sowie das Verwaltungszentrum des Osmanischen Reiches.
Mit dem Bau wurde bald nach der Eroberung Konstantinopels (1453) durch Sultan Mehmed II. begonnen. Zunächst ließ er einen Palast auf dem heutigen Beyazıtplatz (Beyazıt Meydanı) errichten. Wenig später entschied er sich dann aber für ein zweites Projekt an anderer Stelle. Seit 1459 wurde auf der heute Sarayburnu genannten Landspitze zwischen Goldenem Horn und Marmarameer ein neuer, zunächst aus zwei Höfen (heute 2. und 3. Hof) bestehender Palast errichtet, der 1468 vollendet war. Dabei wurden Teile des byzantinischen Mangana-Palastes überbaut. 1478 wurde eine Wehrmauer im Abstand um den Palast fertiggestellt, die u. a. den Raum für den heutigen ersten Hof bildete. Damit war die Grundstruktur des Palastes bereits im 15. Jahrhundert in den wesentlichen Zügen festgelegt. Der Bau ist somit auch nach den späteren Umgestaltungen eines der bedeutendsten Architekturzeugnisse der Renaissanceepoche in Europa.
(Мой превод)
(...Topkapı-Palast...Строежът започва веднага след завладяването на Константинопол (1453) от Султан Мехмед 2. Първоначално той започнал строежа на един дворец на днешния площад Баязид (Beyazıt Meydanı). Малко по-късно обаче взел решение за втори проект на друго място. От 1459 г. на наричания днес Sarayburnu нос между Златния рог и Мраморно море бил построен нов, първоначално състоящ се от два двора (днес 2. и 3. двор) дворец, който бил завършен през 1468 г. При това строежът покрил части от византийския дворец Mangana-Palastes...Така в основни линии структурата на двореца била установена още през 15 в...)

http://www.nasamnatam.com/patepis/Dvorecyt_TOPKAPY-590.html
"...Фатих построява най-напред "Чиниената резиденция", а впоследствие дворецът и го нарича "Сарай-и Джедит" (нов дворец). През XIX в. дворецът е наречен "Топкапъ"..."

https://chitanka.info/text/12527/31
„...Хълмът над чаршията — така нареченият Трети хълм на Истанбул, — на който се издигаше джамията „Баязид“, бе избран от султан Мехмед Завоевателя за дворец, ала сградата все още бе недовършена, когато той се впусна да строи Топкапъ с надеждата новата сграда да стане по-внушителна и великолепна от старата. Старият палат, Ески сарай, по-късно се превърна в нещо като пристройка към Топкапъ. Тук обучаваха робите, стените се охраняваха от рота еничари, ала единствените царски особи бяха съпругите на бившите султани, пропъдени от двореца Топкапъ след смъртта на господарите им и изпратени на заточение и забвение в Ески сарай.
Този неприятен обичай бе изоставен преди много години. Накрая Ески сарай западна и започна да се руши. Останките бяха почистени и там бе издигната противопожарната кула, която бдеше над Капалъ чарши...“

https://www.naprednazad.com/prikazen-istanbul-dvoretst-topkap/1058/
„...След завладяването на Константинопол през 1453г., Султан Мехмед II заварва имперския дворец в руини, османския двор се настанява в Ески Сарай (Eski Sarayı) или Стария дворец. Днес на неговото място се помещава Истанбулския университет. Султанът искал да намери по-добро място за новия си дворец и се спира на мястото на стария византийски акропол. В най-високата част се разполагат неговите покой, а около тях, надолу по хълма в посока Босфора следват останалите сгради...“

В последното сведение вероятно е пропуснато това, че преди да се настанят в Стария дворец,  османците първо са го построили. Доколкото знам, Мехмед е живял и след завладяването на Константинопол в Одрин. Но в новата столица вероятно не една сграда е служела за база на усилната дейност по възстановяването на разрушения и изграждането на един напълно нов град, имперска столица. 
 

Привет момичета,

Благодаря ви!

Ваня благодаря ти за подробните сведения! Да и друг път сме се чудили за Ески сарай, както и за тюрбетата. Сега имаме отговор и на двата въпроса Явно, Мехмед Фатих отново е искал да се "свърже" с предишните владетели, след като изгражда двореца Топ Капъ върху част от руините на разрушения имперски дворец и върху византийски акропол. Тук има символика и не е случайно това негово решение.
За Ески сарай - сега ми стана ясно, защо имаше моменти, когато млади наложници идваха от Ески сарай и пак там изпращаха провинилите се такива и по традиция наложниците на починалия султан - бил е и училище за робите, както и дом за жените-наложници, които са оплаквали починалия султан и най-вече убитите си шехзадета. Имайки предвид, че това са били жени най-много на средна възраст, ясно е, че са се чувствали в забвение с мъката си .

 

Здравейте! 
Дана  , има символика, но и хълмът, на който са били построени византийският дворец и централните обществени сгради и места,
е най-подходящият естествено укрепен терен в града. И символика, и сигурност.
Това е карта от книгата на Стивън Рънсиман "Падането на Константинопол", на която се вижда плана на византийския град.
Днес там е историческият център на Истанбул, включващ и двореца Топ капъ, построен от Мехмед Фатих.



Ясно написано, това е добре като за първи еп., докато се ориентираме.

КРАТКОЕ СОДЕРЖАНИЕ 1 СЕРИИ

После смерти своего отца Мурада Хана, Шехзаде Мехмед отправляется в путь из Манисы в Эдирне дабы занять трон. Тем временем, другой наследник престола, Шехзаде Орхан, находится в Константинополе. Император Константин решает поставить Орхана во главе Османского государства, потому он также отправляет его в Эдирне.
То, кого поддержит Чандарлы Халиль Паша, ожидающий наследников в столице, откроет дорогу для начала новой эпохи в Османском государстве.

Здравейте,

Момичета, ще гледате ли утре он лайн? Аз няма да мога да се включвам в онлайн гледането и няма да мога да споделя първи впечатления. Ако някой гледа, моля да драсне два реда за мнение като цяло - ефекти, въздействие...ясно е, че без превод няма да може да се коментира много.

 

Добре дошла, Перфект  

Аз не знам дали ще успея да гледам на живо.
Иска ми се да погледна поне първата серия.

Резюмето за първи епизод на български:

Започва нова ера за османците!

След смъртта на баща си Султан Мурад Хан, шехзаде Мехмед ще премине много важен тест, който ще повлияе на всички.

След смъртта на баща си Мурад Хан, шехзаде Мехмед напуска Маниса и поема към Одрин, за да се възкачи на трона. Шехзаде Орхан, другият наследник на престола, в този момент се намира в Константинопол. Император Константинос иска шехзаде Орхан да поеме управлението на Османската империя, затова решава да го изпрати в Одрин. Очакващият ги там Джандарлъ Халил Паша, когото и да подкрепи в поемането на властта, ще отвори пътя на Османската империя към нова епоха.

Благодаря на всички за топлия прием! Зарани!!!!
Ако кажа, че чакам с нетърпение, бих излъгала. Както вече сте споделили, трудно можем да преглътнем превземането на Константинопол, очаквам определено свръхдоза героизъм, породен от прословутия турски патроитизъм особено сега, когато господарят анонсира това " голямо сърце и душа" за околните балкански държави.
Обичам историческите сериали, с удоволствие съм гледала и корейските, и китайските.

Ще се повторя - обичам да ви чета, наваксвам дефицити в историческите знания.