Това е особено характерно за нашето българско общество. Пак от личен опит го споделям, макар и накратко, да не се разпростирам с примерите - много са и няма да са ви интересни, т. к. повечето са си чисто професионални.
Завчера имах няколко дела с няколко затворника- доживотника, едно след друго, подобен предмет имаха и едни и същи страни. Онези хорица бяха свидетели. Много словоохотливи са, като дойдат в съда, обичат да разказват много неща за себе си, дори и извън предмета на делата. Всички те, без изключение /много, ама много се извинявам за обобщението, ама по тези дела така се паднаха хората - 4 парчета/ са били почти безнадзорни като деца, та репресия и санкции своевременни по никой начин никой не е имало как да упражни. После тук им се разминало при леко произшествие, там - пак им се разминало при по-тежичко. Стигнали до убийства. Постепенно развили чувство за безнаканост и така. Логична последица. Сега и да ги биеш, и да ги затваряш - все едно. Както писах - основните навици се градят в детска възраст.