Здравейте,
рядко пиша в форуми, но тази вечер реших да споделя някои мои размисли.
На 27 съм, с високо образование и сравнително общителен човек.
Но никога не съм имала сериозна връзка с партньор, където да съм се чувствала комфортно или оценявана.
Много често от приятели чувам дори че съм твърде грижовна и не трябва да влагам толкова много за приятелите си. Миналата година имах доста неприятен опит, след като по инициатива на един от най-добрите ми приятели уж започнахме някакви отношения, но той даваше много двусмислени знаци. Трябваше да се запозная с родителите му, после разбрах че се среща с друго момиче. Една вечер го чаках пред тях, а се оказа че той е на концерт и мисли да остане с нея. След седмица го помолих за изясняване, но той ми отговори че няма да говори с мен докато на отслабна с 10 кг в срок от 2 месеца (ии тогава щял да я остави, защото не била сериозна, нооо била много стегната). След още месец избягвания, лъжи и невдигнати телефони ми заяви, че имал сериозни намерения с това момиче, семейство и деца и не можел да си губи времето с мен. Аз го преживях изключително тежко, почти се сринах за две седмици не можех да стана от леглото, с месеци се лутах в сълзи по цял ден, не напреднах с работата ми както се очакваше. Сега съм много по-добре и по-стабилна, но виждам че раната не зараства изцяло, а имам все по-малко желание да общувам с други хора и мъже. Нямам и много близки приятелки - просто поради обстоятелства, повечето ми близки се оказват в други държави и с времето неминуемо се отдалечаваме. Мисля че нямам проблеми със самото общуване с хора, но когато нямам вътрешно желение и инициатива наблюдавам как затъвам все повече в самота. Някой от вас има ли градивни съвети как по-бързо мога да се почувствам по уверена и да подобря социалните си отношения? Мисля че основните ми проблеми са сближаването, избирането на подходящи хора и липсата на самоувереност....
рядко пиша в форуми, но тази вечер реших да споделя някои мои размисли.
На 27 съм, с високо образование и сравнително общителен човек.
Но никога не съм имала сериозна връзка с партньор, където да съм се чувствала комфортно или оценявана.
Много често от приятели чувам дори че съм твърде грижовна и не трябва да влагам толкова много за приятелите си. Миналата година имах доста неприятен опит, след като по инициатива на един от най-добрите ми приятели уж започнахме някакви отношения, но той даваше много двусмислени знаци. Трябваше да се запозная с родителите му, после разбрах че се среща с друго момиче. Една вечер го чаках пред тях, а се оказа че той е на концерт и мисли да остане с нея. След седмица го помолих за изясняване, но той ми отговори че няма да говори с мен докато на отслабна с 10 кг в срок от 2 месеца (ии тогава щял да я остави, защото не била сериозна, нооо била много стегната). След още месец избягвания, лъжи и невдигнати телефони ми заяви, че имал сериозни намерения с това момиче, семейство и деца и не можел да си губи времето с мен. Аз го преживях изключително тежко, почти се сринах за две седмици не можех да стана от леглото, с месеци се лутах в сълзи по цял ден, не напреднах с работата ми както се очакваше. Сега съм много по-добре и по-стабилна, но виждам че раната не зараства изцяло, а имам все по-малко желание да общувам с други хора и мъже. Нямам и много близки приятелки - просто поради обстоятелства, повечето ми близки се оказват в други държави и с времето неминуемо се отдалечаваме. Мисля че нямам проблеми със самото общуване с хора, но когато нямам вътрешно желение и инициатива наблюдавам как затъвам все повече в самота. Някой от вас има ли градивни съвети как по-бързо мога да се почувствам по уверена и да подобря социалните си отношения? Мисля че основните ми проблеми са сближаването, избирането на подходящи хора и липсата на самоувереност....
Къде ти е достойнството?
