Паническо разстройство - 30

Нели,силно се надявам да не се обидиш най малко това целя,напроти с най добри чувства го пиша,ноо това твоито леко детско и безотговорно ми се вижда.Сама виждаш какво става с чакане,че по добре не стана ,но всичките екстри ,който описваш че се появяват ежедневно ,а ти нищо не пиеш и отлагаш прегледа за края на дргата седмица,е доста лекомислено.Хубаво е да знаеш най важна си ти,не работата,не ангажиментите,а Ти.Не отлагай повече,отиди прегледай се и почвай да пиеш нещо докъто е време,защото колкото по зле ти е положението,толкова по трудно е лечението.

И аз да се включа за малко с въпрос за лексотана. Каква е тая работа сега? Защо изтеглят всички лекарства от аптеките? Аз само него го взимам при нужда и не бих искала да опитвам с друго, защото от него съм много доволна. Тия спирания постоянни ли са или временни, някой знае ли?

Имаше една огромна некачествена партида лексотан, може би за това го няма за сега.
Ксанакс купувах преди 2 седмици, от 0,25.
Нали имаше един слаб бензодиазепин тук с бяла рецепра.
Пак забравих как се казва.
Аз си купих и пих няколко пъти, незнам, но си ми действаше като другите.

Искам работа!

Джери, май за Грандаксин говориш

Аз съм напълно отчаяна. Не знам как да продължа да живея. Снощи след този хедонин и купища ПА, днес ходихме и до спешно, удариха ми и диазепам, обаче продължавам да треперя цялата и да се треса. Не знам какво да правя.

Незнам, Али, то пък този диазепам въобще не ми действа.
Трябва с теб да не мислим, че сме нищожни, като сме безработни.

Aкато лудите (по-точно аз лудата) в този студ сега ще слизам до Благоевград за фитнес. Щото ще откача в това село. Депресия, депресия.

Али, може ли това да е от намаляване на дозата на всички АД ? Обади се утре на пси, не може ли по-скоро да ти ги смени с тези трициклични ?

Ами аз и снощи и днес звънях на пси. Снощи ми каза да пия ксанакс/който не ми помогна/, а днес ми каза да отида в Бърза помощ да ми ударят диазепам. Ами едва ли е от намаляването, защото тя ги намалява с четвъртинки. По-скоро тези ПА, които получих снощи и днес са от хедонина. Тя уж заради постоянната тревожност ми го изписа. Майка ми даде лексотан, чакам да мине още малко време от диазепама....ще пия и лексотан. Ако и той не ми помогне-не знам какво ще правя. Цялата се треса и обикалям като линейка апартамента....

Днес отново бях сама на зъболекар,и занапред смятам да ходя сама.Това е наистина добро упражнение по изправяне срещу страха.И разбира се,след като вече ходих няколко пъти сама,се чудя как съм могла така да се паникьосвам преди.Смяна на възприятията,предполагам.

Браво! Дано така да ти върви срещу всички страхове и неволи.

Some one zero продължавай все така.Хайде и аз да помрънкам.Малко по назад писах,че състоянието ми с разни техники,жълт кантарион и витамини,се беше подобрило.След нова година обаче доста стрес и напрежение ми се събраха,и всичко се почна отначало.Опитвам по лека ,лека да се изправя пак,но за сега не става,може би защото още нищо не се е оправило или подредило напълно и съм под напрежение.Но сутрин ставам толкова тревожна и уплашена чак,плаче ми се и треперя.През деня някак успявам да се успокоя,като правя неща,който обичам и ме разсейват,но определено се връщам там където бях.Егати винаги така се получава,стягам се и се справям когато е напечено,но след това когато мине някак се сривам.

Бях на психиатър днес. Казах му, че нямам време да чакам и да съм му опитно зайче да ми ги сменя, което съм си пила и ми действа него да си продължа. Изписа ми Сероксат и флуанксол.  Като иска да направя пак ЕЕГ, той си знаел за какво можела съм да имам нужда от анти конвуланти ли, не го разбрах. Аз го бях правила преди, но от страх бях пила ксанакс преди това и ми казаха, че всичко е наред, освен че има нещо забавено, което най вероятно е от ксанакса. Казах му за замайването, че ме дразнат понякога звуци, светлини, вие ми се свят, затова било наложително да се повтори ЕЕГ. Макар, че не ми се ходи повече по изследвания, искам малко да се успокоя, че подскачам от стрес и цялата треперя, обиколих всички доктори, пък и днес в психиатрията, като видях какво е, тръгнах си с 200. Пф, пък съм със страшно главоболие два дни. Иначе иска и вит.Д и б12 да изследвам. Гастрото иска и тя 4-5 неща, аз да не излизам от лабораторията 😂😂😂  Голям специалист е, казах му за напълняването и той каза, че само от Бифлокс не се качвало, но той действал по бавно, може и да е прав, понеже имам приятелка която го пие и е 45 кила, чак се учудих като ми сподели че го пие и е толкова слабичка.

Здравейте!
Ето и моята история накратко. На 26 г. съм с прекрасен съпруг и прелестна дъщеричка на 1 година и 4 месеца. Преди 4 години, когато завършвах университета бях страшно натоварена в стреежа си да завърша с отличен. Тогва страдах от безсъние и постоянна тревожност. Имах 2-3 паник атаки, но по-скоро ме мъчеше една постоянна тревожност. Както и да е, след време, когато започнах работа тя отшумя, както и безсънието. След като излезнах в болничен преди майчинството, около 3 месеца отново изпитвах подобна тревожност, която не можех да обясня, но не й и обърнах особено вниманое, отдадох това на хормоните. Тогава се роди дъщеря ми и всякакви тревоги се изпариха. Ноо преди 3 месеца майка ми засегна темата с тревожността и от страх да не ми се върне, точно това се случи. Точно тогава бях и на театър "Полет над кукувиче гнездо" и още там се почувствах зле. Когато се прибрах не можех да заспа и мисълта, че трябва да стана рано да се грижа за дъщеря ми още повече ме тревожеше и не можех да се унеса. На другия ден получих и паник атака. Много се притесних, че ще бъда отново тревожна и няма да мога да водя прекрасния живот, който водих до момента и да се отдам изцяло на грижите за дъщеря ми. Започнах да се ровя къде може да е проблема, докато не стигнах до там постоянно да мисля и предъвквам събития от живота ми, които са ми отключили тревожността. И така ставах все по-тревожна, получавах и множество паник атаки. Започнах да мисля за това, че човек не се побърква от паник атаките и тревожността и това повече ме разтревожи, защото ми идваха мисли, че цял живот мога да си карам тревожна и неспяща и това разбира се подклажда още повече тревогата.
И така познатата схема-мисъл-тревога-мисъл-тревога... От няколко дни съм по-добре, по-спокойна и симптомите отшумяха. Утре все пак се престраших да посетя психиатър, да видя и той какво ще ме посъветва. Сега по-скоро ме мъчи чувство за вина, че пропилях толкова време в самосъжаление, в непрекъснато четене из нета, непрекъснато взиране в себе си и изгубих толкова хубави моменти с дъщеричката ми. Да, бях до нея, но не й се отдавах напълно, едва ли не си повтарях, че животът е станал непоносим с тази тревожност и няма изход от този кръговрат. Сега знам, че не е така, че всичко е преходно и минало. Опитвам се да не ровя в миналото, успея ли да го направя и да си простя, всичко ще бъде прекрасно. Просто много обичам семейсвото си и мисълта, че тази тревожност ще му повлияе ме побъркваше.

Благодаря, че ме изчетохте и дано не съм ви натоварила. Успех на всички!

Е, браво, читав пси, който не изписва само хапове , а дава и насоки ще си ги направиш едно по едно нещата , а на б12 и Д може би  ще цъфнат на долна граница, при такива като нас тези витамини лесно се изчерпват, но пък поне ще им попълниш дефицитите. Дори и да са в норма имай предвид, че за да са ок в организма е хубаво да са към горна граница. Откога започваш Сероксата и Флуанксола ?

И при мен са долу горе така нещата,по въпроса със семейството и вината...
Аз също както съм добре и Почвам да мисля за периода в който не съм била ок и да си спомням какъв ужас е било и ме хваща страх да не стана пак така...
Не излизам сама.. защо и аз не знам.Онзи ден излязох да разходя кучето мина добре ,без замайване слабост в краката и нестабилност, което на мен ми е най честия проблем...и вместо да се надъхам че всичко е ок като съм на вън аз сега стоя и от 2часа се опитвам да се накарам да отида до Еконт (който е в квартала) и да си взема пратката.  Стоя и се ядосвам на себе си.. .
Мисля си как ще стоя в Еконт права,да чакам на гишето и че ще започна да имам пак чувството че ще падна и т.н .
Аман вече,дори и да се изправя срещу това следващия път отново го има този страх... Защо не знам. ...