Паническо разстройство - 30

  • 67 688
  • 734
  •   2
Отговори
# 660
  • Пловдив
  • Мнения: 412
Защо да трябва да срещна щастие? Тук закономерности няма. По принцип е така, права си всичко се случва за моменти. Но аз вече нямам вяра, нямам и сила за вяра. Пък и май вече не ме интересува. Наистина се уморих да живея в надежда и да чакам щастието, защото хората така казват, или защото "трябвало". Нищо не трябва, просто някой хора явно им е такъв живота. Надявам се поне аз да съм променил на някой живота към по-добре. В момента освен да легна и да чакам края, за друго няма нито сили, нито мотивация.

# 661
  • Мнения: 232
Защо да трябва да срещна щастие? Тук закономерности няма. По принцип е така, права си всичко се случва за моменти. Но аз вече нямам вяра, нямам и сила за вяра. Пък и май вече не ме интересува. Наистина се уморих да живея в надежда и да чакам щастието, защото хората така казват, или защото "трябвало". Нищо не трябва, просто някой хора явно им е такъв живота. Надявам се поне аз да съм променил на някой живота към по-добре. В момента освен да легна и да чакам края, за друго няма нито сили, нито мотивация.

Дарко закономерност има,сигурна съм.Може да ти звучи клиширано,но след дъжда изгрява слънце,след ноща идва деня и така след неволите идва и щастието.Всъщност самата аз напоследък се хващам,че не намирам смисъла на живота,някак безкрайна борба ми се вижда,особено за някой хора.На мен дори и чуждото нещастие много ми влиае и натоварва.От мен ако зависи,на никой нищо лошо няма да се случва.Но сме тук родили сме се и ще пробваме да го изживеем този живот,пффф та да не се окаже накрая,че трябва да се раждаме докъто не изтърпим квото е драснато. Знае ли се защо сме тук!Аз все още имам някаква надежда,че е възможно да сме тук за уроци,доста по логично ми е от религиите и рая и ада.Но докато не приключим този път едва ли ще разберем,защо сме тук.

# 662
  • Пловдив
  • Мнения: 412
Благодаря ти, искрено за думите, оценявам го. Но аз не вярвам в това. Тая нощ я чакам да свърши 11 години, еми и да свърши сигурно ще е без мене в нея или ще свърши на 2 метра под земята. В бог определено не вярвам.

# 663
  • Мнения: 232
Двата метра Дарко,няма да избягат,всички там ще сме.Колкото до Бог,и аз не вярвам в това,че го има във варяната,в Библията или там в разни други религии.По скоро това е да се контролират по лесно масите.Но човек,като цяло вяра трябва да има,да вярва в нещо,аз също се опитвам да вярвам в нещо мое си,мой си Бог.Дето е с мен,а не в църквите,и не спирам да търся смисъл,убедена съм че го има.Дано лекарствата ти помогнат да се закрепиш,а после тук ще те подкрепяме и заедно ще търсим смисъл.Не се предавай така,много ми е жал,как толкова млад човек попада в такава черна дупка.

# 664
  • Мнения: 5 459
Рената, как да не удрям рамо бе, мила, направо раменете ми се тресат и се бутат напред......от тревожност. Joy Шегувам се но, напротив. Заринала съм се с позитивни книги, вися като хамава в кухнята, защото единствено готвенето ме успокоява/а килата си се качваааат/. Много е трудно да се противопоставиш на тревожността. Понеже съм със социална фобия, откак съм без работа/вече 17 дни/, независимо какво е времето, половинчо си ме извежда навън и двамата си обикалямеееееее, понеже други хора освен него не мога да търпя. Преди малко се върнах от психиатър. Малко съм притеснена. Уж прехвалена психиатърка. вика ме всяка седмица, прибира си 30 лева , говорим си по 10 минути, намалява ми с 1/2 хапче. Ама това дали не може и по телефона да се случи. Чувствам се виновна пред детето, не стига, че съм без работа, ами все едно му крада от джобните. Днес ми изписа хедонин и ми намали стимулотона с още 1/2. На всичко отгоре като отидох в аптеката с ужас установих, че нямало ксанакс по складовете. Ако и ксанакса го сполети съдбата на ривотрила, не ми се мисли. Независимо, че го пия при нужда, ако го няма в чантата ми, ситуацията е пълна лудница.
А що се отнася до лириката и бриеката, вече цените им почти се изравниха-едната е 16, другата 17 лева.....Преди бяха ужасно скъпи. Днес ми намекна психиатърката, че можело и да не е трициклик, ами бриека или лирика. И как да не се обезверя, всеки гледа да си прибере парите, пък  страдащият да се спасява , както може.

# 665
  • Мнения: 232
Рената, как да не удрям рамо бе, мила, направо раменете ми се тресат и се бутат напред......от тревожност. Joy Шегувам се но, напротив. Заринала съм се с позитивни книги, вися като хамава в кухнята, защото единствено готвенето ме успокоява/а килата си се качваааат/. Много е трудно да се противопоставиш на тревожността. Понеже съм със социална фобия, откак съм без работа/вече 17 дни/, независимо какво е времето, половинчо си ме извежда навън и двамата си обикалямеееееее, понеже други хора освен него не мога да търпя. Преди малко се върнах от психиатър. Малко съм притеснена. Уж прехвалена психиатърка. вика ме всяка седмица, прибира си 30 лева , говорим си по 10 минути, намалява ми с 1/2 хапче. Ама това дали не може и по телефона да се случи. Чувствам се виновна пред детето, не стига, че съм без работа, ами все едно му крада от джобните. Днес ми изписа хедонин и ми намали стимулотона с още 1/2. На всичко отгоре като отидох в аптеката с ужас установих, че нямало ксанакс по складовете. Ако и ксанакса го сполети съдбата на ривотрила, не ми се мисли. Независимо, че го пия при нужда, ако го няма в чантата ми, ситуацията е пълна лудница.
А що се отнася до лириката и бриеката, вече цените им почти се изравниха-едната е 16, другата 17 лева.....Преди бяха ужасно скъпи. Днес ми намекна психиатърката, че можело и да не е трициклик, ами бриека или лирика. И как да не се обезверя, всеки гледа да си прибере парите, пък  страдащият да се спасява , както може.
Алина,ами по две рамена ще биеш,и ще повтаряш ако трябва мила😀това е положението.И при мен позитивното мислене не помага,не ми се получава да се залъвам с неща в който не вярвам.Но пък ровя навсякъде,йога,медитация,себеопознаване,как да заобичаш себе си и всякви такива,и от тук от там нещичко ми вдъхва доверие и помага.Много ми помогна и търсенето на смисъл,щото ние депресираните все се чудим що сме тук.Та четох и за кармата и всякакви теории и вярвания,и ей тъй от тук от там си съмбрах моя си Бог.Харесва ми мисълта че сами сме си избрали уроците на земята,и че сега трябва да ги изживеем,за да минем напред там горе.Подбирам си разни неща,който ми се струват логични на фона на трудния живот и многото болка по земята,и така събирам сили да продължавам напред и да се боря.Опитай нищо няма да изгубиш и с такива неща.

# 666
  • Мнения: 5 459
Аз не съм спряла да опитвам. Всеки ден ритуали, молитви, разговори срещу огледалото, писане на желания, повтаряне на утвърждения......половината ми ден отива в слушане и повтаряне на подобни неща. Последно време започнах да слушам и бинаурални ритми с идеята, че ще ми помогнат. При мен тази двумесечна тревожност започна в момента, когато ни съобщиха, че правилата се променят и нашият проект няма да го бъде, както очаквахме до 2021 година, а приключва след 2 месеца. Буквално се сринах. Аз обожавам професията си. Тя ми даваше многооо. Както бях споменала, през последните 12 години стимулотонът винаги ме е спасявал при рецидив. Сега нямааааааааа такива филми. Дори водата ме успокоява повече.....През последните години успявах да съм позитивна и да се "държа" в ръце. Сега просто изпуснах юздите......Но и дълбая и под дъното....Поне заради детето, родителите ми и любимият. Себе си, явно трудно ще заобичам отново. Много ми е тежко. Днес след посещението при психиатърката се разстроих още повече. Аз ако бях на нейно място, щеше да ме е срам да прибирам по 30 лева от безработна вдовица всяка седмица, при положение, че виждам, че нещата не вървят. В провинцията хората сме с друго мислене. Очакваме да има положен труд, за да си платим.Не знам дали съм повече отчаяна, или ядосана. Поне кажете някой пил ли го е този хедонин и върши ли някаква работа. #Cussing out

# 667
  • Мнения: 1 417
Вчера и онзи ден за пръв път в живота ми бях сама на зъболекар.За паника като мен това си е цяло геройство.Стана ми лошо,когато ми сложиха упойка,но все пак,свърших за каквото отидох.Май и най-страхливите могат да са смели на моменти.

# 668
  • Мнения: 232
some one браво за смелоста.С малки крачки напред.Алина само така,това с молитви ,ритуали и тн. и на мен не ми вдъхва доверие,ноо от проба глава не боли.Ще четем,пробваме,дерзаем пък каквото дойде ще е😀

# 669
  • Мнения: 1 488
Драко, искай от дончев координатите на психотерапевта, който посещава и отиди. Имам чувството, че доста си го закъсал. Каквото и да ти напишем, не помага. Трябва ти спешно професионална помощ. Може пък да помогне. Flowers Four Leaf Clover

Алина, права си за прибирането на парите...нямам думи.

# 670
  • Пловдив
  • Мнения: 412
Драко, искай от дончев координатите на психотерапевта, който посещава и отиди. Имам чувството, че доста си го закъсал. Каквото и да ти напишем, не помага. Трябва ти спешно професионална помощ. Може пък да помогне. Flowers Four Leaf Clover

Алина, права си за прибирането на парите...нямам думи.

Нямам пари за това, а и предполагам, че е в София. Съжалявам, че така се получава. Аз наистина оценявам вашата помощ и ми се иска да повярвам във вашите мнения и съвети, но вече съм слушал предостатъчно такива. Имало е много пъти моменти когато съм вярвал и съм имал надежда, но след многократни разочарования няма как вече да повярвам.

# 671
  • София
  • Мнения: 1 550
Драко, можеш ли поне да се посъветваш с лекаря, който ти изписа лекарствата за вдигане на дозата или смяна ?

# 672
  • Мнения: 232
Дарко vanchu е права,ако имаш варянт посети лекар.Пробвайте с увеличаване,намаляване,ако трябва смяна на лекарствата.Аз не знам как е,но тук масово пишат,че в началото е трудно с.АД,а после идва подобрението.Дано и при теб да е така.Успех и дано се оправят нещата.

# 673
  • София
  • Мнения: 1 550
Дарко vanchu е права,ако имаш варянт посети лекар.Пробвайте с увеличаване,намаляване,ако трябва смяна на лекарствата.Аз не знам как е,но тук масово пишат,че в началото е трудно с.АД,а после идва подобрението.Дано и при теб да е така.Успех и дано се оправят нещата.
На мен ми увеличиха дозата на моя АД, защото 1 месец ми бяха странични ефекти и почти без подобрение, на 2рия месец се почувствах по-добре - депресията ми размина, не исках вече да се хвърлям от някъде, правих планове, пооправиха ми се физическите болежки и след още 1 месец всичко се върна .... Като говорих с психиатърката , тя ми обясни, че организма му е ок този АД щом е имало подобрение, но просто си иска по-висока доза. Не съм я вдигнала още, но ще пробвам, че не се живее така.

# 674
  • Перник
  • Мнения: 1 920
Драко, от къде си и на колко години си?

Общи условия

Активация на акаунт