160 благодарни Американки въртят тиквеници и пазаруват Коледни подаръци!

  • 94 862
  • 730
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: 513
Добре, щом така е по-удачно, ще го направя.

http://m.bg-mamma.com/?topic=1064988

Иначе ми се стори, че се заяждаш с мен от последното ти мнение, че нямам място в корпоративния свят. Навлизам в него и понеже нямам с кого да си споделя притесненията, ми се прииска да си поговоря с вас..

# 301
  • Down south
  • Мнения: 7 681
Ако това ти звучи, като заяждане, мисля че трябва да си преразгледаш вижданията, особенно, ако ще  плуваш в дълбоки води.
Примера с въпросното момиче, взет кой знае от къде,  не значи нищо и не трябва да ти влияе по какъвто и да е начин.

# 302
  • Мнения: 513
Ако това ти звучи, като заяждане, мисля че трябва да си преразгледаш вижданията, особенно, ако ще  плуваш в дълбоки води.
Примера с въпросното момиче, взет кой знае от къде,  не значи нищо и не трябва да ти влияе по какъвто и да е начин.

А защо смяташ, че не значи нищо? Нима не е вярно, че винаги има купища хора с двойно повече опит от теб? Fearful

# 303
  • Мнения: 488
Това че някой има по-дълъг опит не го прави по-подходящ или по-квалификациран кандидат.  Има и многи други фактори който определят кандидата за подходящ например : колко дълги часове е готов да работи ,за какви пари, колко е амбициозен и вписва ли се в културата на фирмата. Пълно е кандидати с нереалистични очаквания и не винаги работодателя търси най - квалифицирания кандидат.
Пък и трябва да си отворен към различни възможности, не да си избереш една мечтана фирма/ позиция и да чакаш точно там да те наемат.

# 304
  • Down south
  • Мнения: 7 681
Цитат
А защо смяташ, че не значи нищо? Нима не е вярно, че винаги има купища хора с двойно повече опит от теб? Fearful
Примера, освен, че нищо не значи, тоест не е никаква индикация, е и изключително наивен.
Всеки може да си навие нещо на пръста, важно е навитото, все пак да има някаква връзка с реалността. Не мислиш ли.

# 305
  • Мнения: 513
Цитат
А защо смяташ, че не значи нищо? Нима не е вярно, че винаги има купища хора с двойно повече опит от теб? Fearful
Примера, освен, че нищо не значи, тоест не е никаква индикация, е и изключително наивен.
Всеки може да си навие нещо на пръста, важно е навитото, все пак да има някаква връзка с реалността. Не мислиш ли.

Абсолютно! Добре, ти не смяташ ли, че писателските професии (като тази в примера) е реалистична? Хайде, в БГ доста трудно има подобни позиции, но в САЩ изобилства от списания и сайтове. Толкова ли е невъзможно да получиш работа там, че чак ти се вижда наивно? Head Band

# 306
  • Down south
  • Мнения: 7 681
Цитат
Ето примерът, който четох - момиче иска много да работи като автор в списание Cosmopolitan. Тази позиция обаче е желана от почти всяко грамотно момиче. Има наистина хиляди кандидати с 15 години опит, а тя с 5-6. Следва отказ след отказ.. в допълнение със самия психологически натиск, че се конкурираш с купища по-добри хора.
Нищо не се споменава за момичето, освен, че иска да е автор, автор на какво? А образование, опит и пр?  За подобна позиция, ми се струва, че трябва повече от едната гола грамотност и многото желание.

И не, въобще не подценявам писателството, като професия.

# 307
  • WA, USA
  • Мнения: 512
На мен примера ми звучи като от сладникава комедия.

Иначе директно на въпроса ти - фокусирам се над това което мога да направя. Нямам контрол върху опита на другите или пък над бройката на кандидатите. Моята работа е да си изготвя документите както са ти казали - да са пригодени и да отговарят на позицията, и после като ме извикат на интервю да дам най-доброто от себе си. Търсенето на работа си е работа на пълен работен ден - отнема време и енергия, но ни държи (поне мен) живи и пълни с очаквания за нещо по-добро.

# 308
  • Мнения: 513
Не че съм някакво мекотело, съвсем не - доста съм се борила и аз за работа. Но просто след откази от кандиддатури започвам да се демотивирам лесно, хем ми се иска да се развивам в дадена сфера, хем все ме тормози факта "Защо пък мен ще изберат, та аз току-що навлизам в тази сфера". И затова ви питам и вас момичета, защото все пак живеете в САЩ, където конкуренцията е жестока и можете да кажете и от личен опит, и от преки наблюдения, как хората успяват да не се откажат при откази и натискането от страна на по-опитните. Наистина, за жялост няма с кого да си поговоря за тази психологическа чречка (мошя ви, не ми препоръчвайте психолог), а пък ми е притеснено дали изобщо ще се справя с този проблем и как..

# 309
  • САЩ
  • Мнения: 170
Не навсякъде търсят хора с много опит. Зависи от позицията. Мен са ме наемали на позиция точно защото нямах опит. Имах нужното образование и знания, просто не бях работила по специалността. Когато ме наеха и започнах, питах как пък точно мен избраха. Обяснението на шефката ми беше че е искала човек който да го научи и моделира по определен начин. Човек който да поема знания и да няма претенции дали това е в характеристиката на професията или не. Обикновено хората с повече опит са и с повече претенции.
Важно е да си вярваш и да си убедена че можеш да вършиш това за което кандидатстваш. Не винаги ще знаеш и можеш всичко, но е трябва да ги убедиш че си готова да го научиш.
За всеки влак си има пътници.

# 310
  • САЩ
  • Мнения: 666
Имах един шеф, той обичаше да казва "Предпочитам да дойдат незнаещи, да си ги науча както аз си знам, вместо да ми дойдат научени грешно и да се чудя какво да ги правя". Та така, за всеки има място под слънцето. Не намирам конкуренцията тук за чак пък толкова жестока, говорим си за средна класа и средностатистически професии разбира се, не за някакви по-особени ниши.

А за САЩ... да, много повече хора, но и много, много по-голям пазар на труда.
Ако го погледнеш от гледна точка позиции на глава от населението, изобщо не е лошо, напротив. Е, да, ако искаш да работиш на точно определена позиция, в точно определена фирма и нищо друго не би те устроило - да, ще ти е трудно. Но ако си по-широкоскроен човек, избор голям, свят широк.

# 311
  • Мнения: 103
barabanche, звучи ми сякаш ти си имаш някакъв личен емоционален проблем с кандидатстването за работа, който няма нищо общо с мястото където кандидатстваш. Моят съвет е  - просто продължавай да търсиш. Това притеснение сигурно няма да изчезне, но се опитай да го пренебрегнеш или да го приемеш просто като част от процеса.

Конкретно по зададения въпрос - аз не виждам особено голяма разлика в търсенето на работа тук и в България. Тук има по - многобройно население да, но и много повече работодатели. Може би аз все вадя късмет, но след три години майчинство отново намерих работа, за която съм много ентусиазирана и ми отне около два месеца. Аз не съм притисната от обстоятелствата тук и можех да си позволя да избирам. Предишния път, когато работа ми трябваше спешно, намерих такава за две седмици. Естествено тогава имах и по - малко претенции.

# 312
  • Мнения: 513
Благодаря ви, скъпи момичета.. от все сърце! Heart

Преди време тук бяхте казали, че в САЩ повечето дипломи се признават, а ако не се, се доучва малко над тях. (Изключвам медицина и право). Изключително ми е интересно тези от вас, които имат българско висше и са им го признали, какво работят в САЩ? Ако не е тайна, разбира се, де Blush

# 313
  • WA, USA
  • Мнения: 512
Социален работник, кейс мениджър, кансълър, group home manager, youth advisor в държавни и частни институции, for profit and non profit. Психотерапевт в агенции и като контрактор в малка частна практика. Програмен координатор. Преподавател в щатски университет.

# 314
  • Мнения: 4 202
Момичета, бях писала, че и на нас ни предстои преместване. Очакваме интервю до края на годината. Едно от нещата, които ме притесняват е адаптацията на децата. Те са малки. Баткото е 2ри клас. Ужасно е привързан към приятели и класа, ще има проблем и с английския, въпреки, че учи почти от бебе. Как се адаптират децата, научават ли бързо езика, съумяват ли да се справят с уроците? С по-малкото дете си мисля, че ще е по-лесно, тя е още в детска градина.

Общи условия

Активация на акаунт