Да, ама ако ги пожалиш и ги пратиш да играят, те вече не излизат навън, ами сядат с телефона/таблета... толкоз за почивката и свободното време.
- Публикувана: 13 ноем. 2017, 20:22 ч.
- Последно мнение: 25 ноем. 2017, 22:20 ч.
Дете на "болни" амбициозни родители
Да съгласна съм, че децата са под голям стрес. Аз не намирам за нужно толкова да се учи, но и аз натискам. Тази година му отпуснах малко края, но не е нормално.
по темата - аз лично не бих се бъркала в чужди животи, които не ме засягат пряко, но все пак авторката, ако счете за нужно, нека поговори с детето и да се запознае с майката. Може би не е съвсем така както го описва детето. Но съм сигурна, че майката е много амбициозна и натиска яко, а детето не иска да учи и търси внимание, като ги приказва такива страхотии.
по темата - аз лично не бих се бъркала в чужди животи, които не ме засягат пряко, но все пак авторката, ако счете за нужно, нека поговори с детето и да се запознае с майката. Може би не е съвсем така както го описва детето. Но съм сигурна, че майката е много амбициозна и натиска яко, а детето не иска да учи и търси внимание, като ги приказва такива страхотии.
Да, ама ако ги пожалиш и ги пратиш да играят, те вече не излизат навън, ами сядат с телефона/таблета... толкоз за почивката и свободното време.
Ами не е така. В нашата махала си играят децата, от 6г. до 16 г. са навън при хубаво време.Обикновено играят футбол, имаме малко игрище, а понякога сядат на едни пейки и играят шах, карти или си говорят .Може и простотии да си говорят, но там, където живеят много деца, обичат да са навън.
Не всички деца излизат навън да играят, но това не означава, че не играят. Колкото и да не ни харесва, те са дигитални деца, за тях е нормално да играят пред монитора, има толкова много игри в мрежа, правят си отбори съученици и играят. Не можем да мерим за сегашните деца по едно време. Ние просто нямахме достъп, а ако имахме, щяхме да сме като тях.
ЗД могат много да объркат работата, затова не е работа на авторката да се занимава с тях. Ще вземат да попаднат на някоя надъхана социална, дето не й се ходи по махалите, за да не я набият, обаче иска да си пише актив, и ще стане лудница. Ако толкова е загрижена авторката, да говори с майката, но при положение, че детето изрично е споделило с нейното дете, а не да преразказва чужди разкази и слухове. Бившата класна, ако е искала, е щяла да говори с родителите.
ЗД могат много да объркат работата, затова не е работа на авторката да се занимава с тях. Ще вземат да попаднат на някоя надъхана социална, дето не й се ходи по махалите, за да не я набият, обаче иска да си пише актив, и ще стане лудница. Ако толкова е загрижена авторката, да говори с майката, но при положение, че детето изрично е споделило с нейното дете, а не да преразказва чужди разкази и слухове. Бившата класна, ако е искала, е щяла да говори с родителите.
Като родител, чиито деца са в ненатоварваща система, мога да твърдя, че предпочитам българската. Дъщеря ми е в първи клас. Вярно - все още е на 5, но за цяла седмица домашното е един лист с буква В и няколко картинки. И това е всяка седмица. Разказвателните предмети са на английски език. Няма думи, няма писане, няма учене, ... Учебници в къщи не се носят, стигало това което се усвоява в училище. Е как се учи език без да се зубрят думи. Да не говорим, че повече от половината клас не знае да срича и се работи основно с тях. Другите, един Господ знае какво правят.
Големият ми син завърши тази година, та имам представа какво се случва нагоре. Изобщо ....
Големият ми син завърши тази година, та имам представа какво се случва нагоре. Изобщо ....
I.Hr, не знам къде живееш, но в англоговоряща страна ли сте? Мисълта ми е, дали това, което разказват е на първия им език или на чужд.
Вече си мисля, че има голямо значение как е поставена темата. Ако авторката беше разказала случката и да каже, че за нея е нередно, но няма да се намеси, щяха да се появят същите начукващи-канчето-потребители, които да кажат, че затова сме толкова зле, защото никой не взима отношение.
Вече си мисля, че има голямо значение как е поставена темата. Ако авторката беше разказала случката и да каже, че за нея е нередно, но няма да се намеси, щяха да се появят същите начукващи-канчето-потребители, които да кажат, че затова сме толкова зле, защото никой не взима отношение.
ама, чакай малко, какво означава начукващи канчето потребители? Всяко нещо си има граница. Едно е да говориш с класната и да й кажеш каквото имаш да казваш, съвсем друго е да тръгваш към ЗД. Това дете, щом преписва уроците, трябва все някъде да ги преписва, а класната може да поиска тези тетрадки като доказателство. А може и да няма никакво преписване на уроците, никакво учене до 5 сутринта. Ако едно дете спи по час и нещо на денонощие, досега щеше да е в болницата от изтощение, щеше да припада или да заспива право. Който не вярва, нека да пита мъжа си, ако е бил в казармата какво изпитва мъж, млад, здрав и прав, когато е наряд, и то все пак му се полага някакви часове сън.
Вече си мисля, че има голямо значение как е поставена темата. Ако авторката беше разказала случката и да каже, че за нея е нередно, но няма да се намеси, щяха да се появят същите начукващи-канчето-потребители, които да кажат, че затова сме толкова зле, защото никой не взима отношение.
Ако се подаде сигнал, какво ще пише в него? "Едно дете се оплака на моето дете и то ми разказа на мен, че всички знаели как еди кой си го тормозели вкъщи и го карали да преписва уроците по няколко пъти."
Вие сериозно ли си мислите, че може да има подобен сигнал?
Няма никакво начукване на канчето, има призиви да се съберат доказателства, да се научат факти и тогава да се действа. А не по преразказ между деца.
Юна, напълно съм съгласна с теб. Според мен и дамата, пуснала темата, нямаше да се обиди на някакви такива адекватни съвети.
Все пак си мисля, че може да се направи подобен експеримент. След 5-6 месеца да се пусне някоя майка, която вижда някаква нередност, но не иска да си нарушава комфорта. Интересни ще бъдат отговорите.
Друга интересна част е, как се акцентира на някаква подробност от разказа, а не на целия разказ. Никой не казва, че детето стои будно до 5 часа всяка сутрин. Да речем, че се е случило да го държат до късно, за да си научи. Обаче всички пренебрегват този факт и обясняват как никой не може да оцелее с час и половина сън. Ами не може, ако е всекидневно, но никой не е казал, че е.
Все пак си мисля, че може да се направи подобен експеримент. След 5-6 месеца да се пусне някоя майка, която вижда някаква нередност, но не иска да си нарушава комфорта. Интересни ще бъдат отговорите.
Друга интересна част е, как се акцентира на някаква подробност от разказа, а не на целия разказ. Никой не казва, че детето стои будно до 5 часа всяка сутрин. Да речем, че се е случило да го държат до късно, за да си научи. Обаче всички пренебрегват този факт и обясняват как никой не може да оцелее с час и половина сън. Ами не може, ако е всекидневно, но никой не е казал, че е.
Здравейте!Искам да споделя за случай на дете в училището на сина ми,което има нужда от помощ.Детето е постоянно тормозено от родителите си заради успех,който не удовлетворява болните им амбиции.Карат го да преписва уроците по десетки пъти,да ги учи наизуст,което отнема на детето нужния му сън.Детето живее в постоянен стрес,ляга си късно-учи до 5 часа сутринта и после го събуждат в 6,30 за училище,защото е първа смяна.Детето буквално заспива в часовете,после е нормално да не е разбрало уроците-пак следва учене до сутринта и така порочния кръг се затваря.Две-три от учителките знаят за проблема,но нищо не се предприема.Моля за помощ със съвети какво да се направи в случая,защото да си мълчим и да не правим нищо всички,които знаем за проблема,е престъпно.Сърцето ми се къса за това дете.Ако можех,бих го взела аз да го гледам.Това не са родители 
Клауди15, ето го първият пост на авторката. ПрочетИ го отново!
ДесетКИ, Анди, десетКИ. 
Аз обаче се притесних. Три дни подред дъщеря ми каканиза като смахната "Отечество любезно", докато го научи наизуст. Не само у дома. По пътя до тренировките и обратно гъгнеше "Отечество любезно" за ужас на минувачите, с които се разминавахме. И в банята я чух да го пелтечи със сетни сили. Сега да чакам ли социалните или сама да се предам?
Аз обаче се притесних. Три дни подред дъщеря ми каканиза като смахната "Отечество любезно", докато го научи наизуст. Не само у дома. По пътя до тренировките и обратно гъгнеше "Отечество любезно" за ужас на минувачите, с които се разминавахме. И в банята я чух да го пелтечи със сетни сили. Сега да чакам ли социалните или сама да се предам?
Да речем, че се е случило да го държат до късно, за да си научи. Обаче всички пренебрегват този факт и обясняват как никой не може да оцелее с час и половина сън. Ами не може, ако е всекидневно, но никой не е казал, че е.
Не става ясно кой клас е въпросното дете, но ако учителката беше наясно с проблема и искаше да помогне, можеше да не е чак толкова взискателна, например. А ако е нормално взискателна и ако не става дума за пети или седми клас, които са наистина много трудни, то при една нормална и добре организирана работа след училище, уроците ще могат да бъдат научени и с много по-малко усилия. Няма какво толкова да се учи по цели дни и нощи. Материалът не е толкова много и не е толкова непосилен.