Той иска второ дете, аз не

А на мен това ми направи най-голямо впечатление:
Тази бременност дали е била желана от авторката? Или е било само за да угоди на мъжа си?

Бремеността не е задължително да е приятно изживяване, дори и да е желана.

Може би трябваше да поясня, че първото ни дете е планирано и адски желано. Ще родя друго, когато го поискам поне толкова силно. Знам какво усещане да търся
Което не ми попречи да се чувствам отвратително като бременна. Хормони и, както казах, не обичам да не мога да се затичам, да си вържа обувките, да ме боли тук и там от нищото, да не мога да си нося торбите, в последствие да не мога да шофирам...гадно ми беше, гадно.

И аз съм се чувствала много зле като бременна... но  си имам 4 деца За мен бременността  е доста по-страшна от отглеждането на бебе (особено ако се е случило здраво бебе). Но между моите деца разликата е била 5 или 6 години.. нямам опит  с породени. Имам много успехи в бизнеса си,  но нямам нищо по-ценно от децата, постигнато през годините. Имате поне 15 години да мислите за второ дете, ако сега ви е рано

Имала съм подобни деразния като авторката. Мъжа ми искаше малка разлика между децата - да са породени.Но първото ми момче беше много ревливо, изскващо много внимание , а мъжа ми работеше много и почти не участваше в отглеждането .Отделно и раждането ми беше много трудно , с единия крак бях в гроба - бяха му казала , че просто никога повече няма да раждам . Мрънкаше от време на време , но не ме е притискал. Изведнъж, като голямия стана на 6 г, много ми се прииска второ дете., особено че и наближавах 35 г и виждах времето ми за дете как изтича. Така, че човек не знае какво ще му дойде на главата,  затова не бива да е категоричен. Аз на ММ му бях заявила , че  няма да раждам повече , ама не ме е зарязал затова, просто изчака да узрея за идеята за второто .
Но имам и други случаи пред мен , за мои приятелки , които съшо не искаха уж второ дете ,но в един момент като се разведоха и си намериха нов мъж , веднага  родиха по още едно дете,

наш'та авторка ще е от тях
нямам представа неволно или умишлено води брака си към крах, но посоката е категорична

Според мен няма никакво значение какви точно са причините на авторката да не иска второ дете точно сега или никога, по-важното е, че трябва с мъжа до нея да са на една вълна, и да се движат със сходна скорост. Въпросът за броя на децата е основополагащ за един брак, и по него следва да има принципна яснота още преди да се решат да градят нещо заедно. Ако единият от двамата подходи към мнението на другия с "Той/тя сега само си приказва, но в последствие ще размисли и ще дойде на моето", това е една бомба съм закъснител, която се залага в отношенията, и може да доведе до напрежение в един момент, или дори до разрив. Разбира се, има го и моментът човек да промени вижданията си, например да е планувал повече деца, но обстоятелства около бремеността и раждането да са го отказали от повече от едно, или да е планувал едно, но след това да е решил да са повече. Но това пак трябва да се случва ЗАЕДНО. Партньорството е най-успешно тогава, когато двамата се движат със сходна скорост, разговарят и уважават решенията си. Малките компромиси по пътя са неизбежни, но има големи компромиси, които могат да разрушат едно партньорство и този за броя на децата според мен е от тях. Това по принцип.

В случая на авторката, може би не е казала и показала ясно и категорично това, което казва тук на нас - че решението ѝ не е категорично, но притискането я дразни; че имат достатъчно време и не  е нужно да става точно сега и веднага; че таткото с поведението си по време на предишната бременост и раждане не улеснява решението ѝ. Написаното от нея звучи зряло, разумно и обосновано, за да не го приема мъжът ѝ, или тя не му го поднася по ясен и разбираем начин, или той е някакъв ръб, който нехае за чувствата ѝ. Но това ние тук няма как да знаем.

Предложи на мъжа си да поеме майчинството ти от момента, в който се възстановиш от раждането. Ти да тръгнеш на работа, а той да поеме домакинството и двете деца. И му гледай сеира.
Любопитно ми е каква ще бъде реакцията му и дали желанието за второ дете ще надделее и ще го накара да се "пожертва" за семейното благо. 

Шегувам се, но не съвсем. Ако те остави на мира (и на природата), нищо чудно след време една случайна бебешка усмивка да предизвика хормонална вихрушка у теб. Както и копнежа за друго дете.

Стреляте в много погрешни посоки. Това с "не ми помагаше" са приказки за лека нощ. Че то ако помощта в отглеждането беше сред основните мотиви на една жена да има деца, 99% от семействата щяха да са с по едно или разведени. Жени гледат сами деца в БГ с помощ от кой ли не, мъже се връщат от гурбет, правят малкото и заминават отново. Моряци ги няма по 9 месеца и имат по три деца.

Авторката има един голям проблем. Лъже себе си. Че още обича мъжа си.

Що, себе си не може ли да обича? Или мъжа трябва да го обича повече?

Туй ква връзка има? Аз казвам, че тоя брак е капут. Обичта им към себе си не ми е тема.

За жената имането на дете не е еднократен кеф. След това има бременност, раждане и т.н. Все неща, които изтощават организма, често водят и до куп здравословни проблеми.
Та, не е зле жената да обича и себе си, за да може да е пълноценна съпруга и майка.

Аз не коментирам решението ѝ. То си е найно право. И негово право е да пък да иска дете. Във всяко семейство има спорове и различия. Въпросното различие обаче е прекалено мащабно и под повърхността се крият много неща, които авторката не казва включително и на самата себе си. Ако е дошла тук, за да получава подкрепа и аплодисменти, съжалявам, че ѝ обърквам плановете. Иска ѝ се и вълкът сит и агнето цяло, ама няма да се случи. Това не е спор къде да ходим на море. Тук разривът е много дълбок.

Оо, всъщност предложението на Как' Сийка мъжа да поеме майчинството е много добро! Направо си е брилянтна идея! 

Е, на някои пък, им е тема, защото ако себе си не можеш да обичаш, как ще знаеш да обичаш другите?
По твоята логика, в браковете, просъществували 30 години, трябва да се прескачат поне 10 деца като знак за обич.