Да, това не го оспорвам. Като цяло стига детето да ходи на редовните профилактични прегледи, лекарят също ще ориентира родителите или настойниците дали има нещо притеснително в развитието. Но пак не разбрах връзката, в смисъл, че не е нужно яслата и разни "коучинг" гурута да ни напътстват ли?
- Публикувана: 5 ноем. 2017, 21:04 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2017, 19:00 ч.
Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас
За съжаление много пъти личните лекари, дори педиатри, пропускат най-често нещата, свързани с проговарянето. Започват с митовете и легендите "а пък на братчеда детето проговори на 5 с цели изречения". Или пък, не изпращат детето на профилактичен очен преглед и едва в първи клас родителите разбират, че детето не вижда. Или пък, детето има проблем с говора и се оказва, че не чува добре, и това пак късно се разбира. По нашенско ЛЛ много си стискат направленията, защото са им кът, и ако се случи някой по-тихичък родител, а детето ужким си е съвсем наред, така се пропуска време. Затова е добре майката да си чете картона и образно казано, да контролира и досажда на педиатъра, ако нещо му се струва, че не е съвсем както трябва. Вярно е, всяка майка, и ти, и аз, иска да чуе успокояващото "нищо му няма на детето", но обикновено щом майката е разтревожена, има защо. Аз вярвам на преценката на майките, дори да не могат да обяснят точно как и защо ги напряга, защото обикновено майчините усещания са достатъчно сериозни и точни.
С това съм съгласна, затова има и много публикувани стандарти и насочващи документи. За съжаление, в България от родилния дом изписват с рекламни материали, пелени и адаптирано мляко, но не и с информативни брошури за развитието на новороденото. Личните лекари предписват имуностимуланти и хомеопатия, но не прилагат стандартизирани, елементарни, 10 минути скрийнинг протоколи за нищо. Дълга тема и много по-важна за мен от това, дали детето го гледа баба или чинка.
Наистина има много занимания за деца, а пък изпитите за желаните сдружения и частни училища са първи стъпки към азиатския модел 
Последното в кръга на шегата, но има заформила се истерия.
Последното в кръга на шегата, но има заформила се истерия.
Защо се умълчахте, всички възпитателни въпроси ли решихте?
Я да ви задам един: интересува ли се вече някой в масовото българско предучилищно образование изобщо от емоционалната интелигентност на децата или всичко е само букви, цифри и писане по пунктир на 3 години? От критично мислене, логични връзки...
По желание се хванах на хорото да водя предучилищната група на българското съботно училище и така като гледам, освен всичкото друго време прекарано в това, ще трябва и да адаптирам материали от квакерското училище на дъщеря ми, понеже наличните такива от български помагала и подготвителни листи са запецнали някъде на ниво разиграване на дядо ряпа дърпа и учене наизуст на малоумни Коледни стихчета, на всяко дете: по един ред.
Я да ви задам един: интересува ли се вече някой в масовото българско предучилищно образование изобщо от емоционалната интелигентност на децата или всичко е само букви, цифри и писане по пунктир на 3 години? От критично мислене, логични връзки...
По желание се хванах на хорото да водя предучилищната група на българското съботно училище и така като гледам, освен всичкото друго време прекарано в това, ще трябва и да адаптирам материали от квакерското училище на дъщеря ми, понеже наличните такива от български помагала и подготвителни листи са запецнали някъде на ниво разиграване на дядо ряпа дърпа и учене наизуст на малоумни Коледни стихчета, на всяко дете: по един ред.
Зa бългaрското обрaзовaние емоционaлнa интелигентност не съществувa.
За съжаление всички градини са на фаза "портфолио" и да покажем на мама и тате колко "знаещи" са децата. В резултат на ранните опити за писане в първи клас наистина си имат проблеми, защото са свикнали да пишат както си искат, с блок букви.
Иначе откъм възпитание- то е като при кучетата, няма такова нещо като перманентно възпитано куче- и те си имат лоши дни и малко да изпуснеш, си показват нрава. Така и с децата. Да, мога да ги науча на някои неща, които бързо забравят, ако имат лош ден. Но с времето лошите дни от самосебе си намаляват, при това май няма връзка с моето обучаване и усилия.
Иначе откъм възпитание- то е като при кучетата, няма такова нещо като перманентно възпитано куче- и те си имат лоши дни и малко да изпуснеш, си показват нрава. Така и с децата. Да, мога да ги науча на някои неща, които бързо забравят, ако имат лош ден. Но с времето лошите дни от самосебе си намаляват, при това май няма връзка с моето обучаване и усилия.
В такъв случай, не следва ли иноваторите в сферата да предлагат частни алтернативни модели? Ясно ми е, че нивото на ресурси, големината на групите и педагогическа подготовка на учителите към момента не го позволява в масовите институции, но как пък не попаднах на нещо доближаващо се поне малко до прогресивно, креативно образование до тук? Вместо това, в частните алтернативи: още от същото, само малко поизлъскано и облечено с думи като Монтесори или пък "горска детска градина", където на чист въздух под дърветата учим стихчетата наизуст. То пак е нещо де .. но чистият въздух само по себе си не буди творчески дух и не учи на емпатия.
Моят Гугъл ли се е счупил та не намирам нищо прогресивно?
Моят Гугъл ли се е счупил та не намирам нищо прогресивно?
О, мислех, че зa държaвното си говорим. В чaстните aлтернaтиви имa много, много дорбри прaктики, но сa зa единици децa.
Мястото, където aз рaботех кaто учителкa до преди около 2 години, предлaгaше много добри зaнимaния в тaзи нaсокa.
Но пaк клaвиaтурaтa ме спирa дa пишa по-подробно. Половинaтa букви ги пействaм, стрaшнa мъкa. Друг път ще рaзкaжa.
Мястото, където aз рaботех кaто учителкa до преди около 2 години, предлaгaше много добри зaнимaния в тaзи нaсокa.
Но пaк клaвиaтурaтa ме спирa дa пишa по-подробно. Половинaтa букви ги пействaм, стрaшнa мъкa. Друг път ще рaзкaжa.
За съжаление всички градини са на фаза "портфолио" и да покажем на мама и тате колко "знаещи" са децата.
Я, тука взеха, че 1:1 ни се покриха впечатленията.
Ок, разбирам го откъде тръгва този нео-либерален подход да произведем измерим резултат, и после да подредим всички по него и да мотивираме тези с ресурси да правят всичко, за да може да бутнат детето напред в класацията. Тук в САЩ това го измислиха и патентоваха, но се видя до какво води. Не може ли да не се преоткриват първо трагичните резултати, а просто да се тръгне от това, което вече знаем добре, че работи и не работи. Портфолио и стандартизиран тест в предучилищната е от вторите.
Юна, чакам с интерес да ти се оправи клавиатурата и да разкажеш. Дотук единственото открояващо се за мен е донякъде Дъновисткото частно училище. Не непременно в добрия смисъл на думата, но поне е различно.
Портфолио всъщност реално представлява един куп бумаги-драсканици, които изсипвах в кофата всеки петък. И без да ходят на градина, децата ми произвеждат почти същите неща. Разликата е, че у дома драскат по бели листи, в градината- по принтове от Крокотак. А, и лепят листчета под строй.
Колкото повече мисля по въпроса, толкова повече се отчайвам. Как се пречупва този цикъл, особено на масово и обществено ниво?!
Дъщеря ми поле за арт изяви има бол: и бели листа, и статив, и принтове от Крокотак. И китара, и пиано и сметало; и книга за основи на програмните езици за 3 годишни (тука вина има само и единствено баща и). И стена за скално катерене имаме монтирана на гаража, да си тренира инатчето, а аз да си припомням хобитата от младите години. Не са ми никак чужди тези интереси и амбиции, особено в сферите, в които детето показва сила и интерес. Няма лошо в тези неща, запълваме си много забавно и интересно свободното време.
Но откъм педагогическа подкрепа и очаквания към предучилищното и образование, въобще не ме вълнува дали ще и предложат дори и едно от тези неща. А камо ли да ми пратят портфолио на снимки от тях.
Дъщеря ми поле за арт изяви има бол: и бели листа, и статив, и принтове от Крокотак. И китара, и пиано и сметало; и книга за основи на програмните езици за 3 годишни (тука вина има само и единствено баща и). И стена за скално катерене имаме монтирана на гаража, да си тренира инатчето, а аз да си припомням хобитата от младите години. Не са ми никак чужди тези интереси и амбиции, особено в сферите, в които детето показва сила и интерес. Няма лошо в тези неща, запълваме си много забавно и интересно свободното време.
Но откъм педагогическа подкрепа и очаквания към предучилищното и образование, въобще не ме вълнува дали ще и предложат дори и едно от тези неща. А камо ли да ми пратят портфолио на снимки от тях.