Отговори
# 45
  • Мнения: 5 134
Далеч не, особено това за инкарцерираните майки. Което пък показва, че дори майка ти да е в затвора (в затвора!!!): ефект нула.
Българският народ и без емпирика си го е казал дори и за не-бели, не-демократични, бедни народи и хора: роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет.

# 46
  • Мнения: X
Еленна, благодаря. Колко показателно ми показа тази тема колко съм се откъснала от тази ми интересна материя!

# 47
  • Мнения: 30 802
Добре, а някой задава ли обратния въпрос: ако нищо няма да ти стане от по-лоша и неглижираща майка, няма ли пък ползи от супер-ангажирана "майка-тигрица". Хайде да не се лъжем, с домашно възпитание и научаване на неща може едно дете да дръпне доста напред. Има огромна разлика дали аз у дома ще чета за Муминтрол- както четях на първия си син- или ще го оставя в ясла, да му викат лелки и да писка с децата. Неща като богат речник, комуникация...

А това с акордеона под строй беше във връзка с градините- тъкмо се заиграеш с някои деца и е време за учебна ситуация, в която учителката вади акордеона.

# 48
  • Мнения: 19 969
Цитат
Откъде знаете,че не се е случило? Тук се твърди, че подобна раздяла нанася трайни емоционални и психични щети. Аз на Ваше място щях да се поинтересувам и да питам твърдящите го какви по-точно са тези щети, от какво има риск и да поискам някакви доказателства, че твърдението е сериозно, а не някой седнал да си чеше езика. Но Вие си знаете
А, ще търся. Хич не ме интересува, аз си сверявам часовника не по външни критерии, а по това как се развива детето. Щом е спокойно, стабилно психологически, има добра и реална себеоценка, има мечти, амбиции, не компенсира с бунтарство (пиене, дрога, цигари), затвореност или други поведения, за мен е адекватен барометър.Simple Smile

А дали има истински щети за личността, все още няма как да се каже, а и това дори добър психолог не би могъл да каже. Хората сме динамични системи и няма как за радост да предвидим кой фактор или събитие ще отключи в нас едно или друго.

И тук съм напълно съгласна с Елена:
Цитат
децата са уникални, гъвкави и с неограничен потенциал.
, бих добавила и не само децата, но някъде по пътя някои спират, други се пречупват, трети запазват живеца си.
Показателни са изследванията за децата и че не винаги средата е определяща да го кажа простичко "дали ще стане човек от теб". Подкрепям тезата, че носим в себе си определено ядро като умствен и емоционален потенциал, който е уникален за всеки. И независимо дали сме заобградени с майки, баби или детегледачки, този потенциал (ядро) няма как да бъде надскочен, а само да се отключи или пък не. Тук изключвам крайните случаи на бити, тормозени, изоставени в домове деца.

Също съм била свидетел на деца гледани в една и съща среда как израстват коренно различни личности, с крайно различни интереси и начин на живот впоследствие.
В тази връзка за някои деца може да е пагубна раздялата с майката дори и за малко, а други да не бъдат белязани и при по-дълга раздяла с нея.

# 49
  • Мнения: 30 802
Тогава как обяснявате феномена "гледано дете"- обикновено хора, които са доста позитивни, с постижения, абе хубави хора, в които родителите са вложили много. И нямат озлобление или агресия, както "зарязаните", самоотглеждащи се деца. Да кажем, че е някакъв вид позитивна глезотия, но не е лошо човек да е "гледано дете".

# 50
  • Мнения: 47 996
Ама чакай сега, за куп циганета да са в детската градина, където ги учат да говорят, да се мият и прочие, а дръпване напред спрямо средата. Та стига с това анатемосване на градините. Simple Smile Да не кажа че и за повечето деца е дърпане напред, щото не всички майки им четат каквото и да е, ми лочат бири по градинките, докато децата се псуват. Да, ССФ няма да го напише тук, но познавам достатъчно майки и деца Simple Smile Пък и имам достатъчно роднини учителки, вкл в детска гардина
И пак- проблема май идва, когато се смени лицето, което полага грижите. Например мама една година, после 5-6 баба, после пак мама. Или обратно.И то не по обективни причини, като затвор, или пък заболяване, дори пребиваване в чужбина или подобни. А просто- така им е по-удобно Simple Smile или нещо подобно. Ами замислям се, че да, може би подобно изживяване може да се сравни с осиновяване и свързани с това преживявания. На запад  пък се сещам за дечицата, които живеят поравно при мама и татко, след развод. Ама абсолютно по равно.

# 51
  • Мнения: 5 134
Феноменът "гледано дете" дето само маминка може да го възпита си го обяснявам лично аз като елитарна глупост без връзка с реалността. По твоята дефиниция аз съм гледано, та прегледано дете, ама на: оцеляла съм и градина, и квартално надежденско училище, и елитна езикова гимназия и три световно известни университета за трите си образователни степени. Пък там да знаеш какви правила има само за да оцелееш и успееш, лелката с акордеона ще ти се види като санаториум.
Едно дете може да е гледано най-най-най-прекрасно, но да има аутизъм и да е невербално и агресивно, или пак е вина на родителите това? А феноменът "мамино детенце"?

# 52
  • Мнения: X
Да поставим въпроса другояче тогава.
Кое е по- подходящото за едно дете под 4? Гледачка от Полша без местен език, учителка с 9-12 месечен курс след гимназия  в градината или образована майка? И защо?

# 53
  • Мнения: 5 134
Интересен въпрос, ама защо опциите са толкова ограничени?
Къде е моят случай: детето ми ходи на 3 години ходи в частно, акредитирано заведение, с 2 учителки с магистратура по ранно детско обучение на 10 деца, огромен двор и парк и невероятна педагогическа програма за по 8 часа на ден, 5 дни от седмицата. През останалото време има изцяло вниманието на майка си (аз) с докторат и педагогическа, когнитивна и психологична подготовка и опит. Да е жива и здрава, нормално, прекрасно дете, говори на 2 езика, опитва се да чете и пише, агресия към нищо и никой няма. Това къде попада на спектъра? И редно ли е да го пропагандирам като "айде сега всички така!" иначе децата, нали ...
Колкото семейства, толкова модели и освен тук във форума, такива крайности като горе посочените като единствени варианти в истинския живот не съм виждала.

# 54
  • Мнения: X
Интересен въпрос, ама защо опциите са толкова ограничени?
Къде е моят случай: детето ми ходи на 3 години ходи в частно, акредитирано заведение, с 2 учителки с магистратура по ранно детско обучение на 10 деца, огромен двор и парк и невероятна педагогическа програма за по 8 часа на ден, 5 дни от седмицата. През останалото време има изцяло вниманието на майка си (аз) с докторат и педагогическа, когнитивна и психологична подготовка и опит. Да е жива и здрава, нормално, прекрасно дете, говори на 2 езика, опитва се да чете и пише, агресия към нищо и никой няма. Това къде попада на спектъра? И редно ли е да го пропагандирам като "айде сега всички така!" иначе децата, нали ...
Колкото семейства, толкова модели и освен тук във форума, такива крайности като горе посочените като единствени варианти в истинския живот не съм виждала.
Попада в много ограничена среда.
По принцип съм наясно с какви квалификации работят в детските градини в чужбина и какви са масовите евтини ау-пеъри и баби гледачи. Затова и въпросът е с тези популярни и разпространени опции.

# 55
  • Мнения: 19 969
Да поставим въпроса другояче тогава.
Кое е по- подходящото за едно дете под 4? Гледачка от Полша без местен език, учителка с 9-12 месечен курс след гимназия  в градината или образована майка? И защо?
Разбира се, че образована майка.Simple Smile
Но нека разграничим образована от такава с болни амбиции. Емоционално интелигента от такава с три висши, но студена като вратата на хладилника. И пак няма гаранции, че детето ще бъде адекватно възпитано и няма да стане психопат.
Аз изхождам от максимата, че детето ми е различен човек от мен, който аз имам отговорността да преведа през пътя му до добиване на самостоятелност – мисловна и материална. През това време мога само да го насочвам, да му давам пример чрез себе си, да му задам основите, за да се гради то като личност.

Аз съм за грижовност и гледано дете, но в рамките на здравословното. Не понасям свръх амбициозни, задушаващи майки, оформящи, пречупващи. Това са чудовища, па макар и най-грижовните по общата представа (да готвят, чистят и перат детето, да го "пращат" по курсове и тем подобни щуротии). Още по-различно мнение имам пък за презадоволеността с материални придобивки. 

# 56
  • Мнения: 5 134
Ами добре, аз, ходила съм на най-масовата възможна опция, но както се вивда, Сирената и други са били домашно отглеждани, или от баби и т.н. Контра-въпрос: по-добре ли щях да съм и с какво точно, ако бях гледана като тях?

# 57
  • Мнения: 30 802
Не може да знаеш това, което не знаеш. В някои аспекти щеше да си по-добре. Като адаптация към системи и общество- може би по-зле.

Бих казала, че това вече са фини категории. Мъдрост, човечност, ексцентричност, резистентност на системи...ей такива работи.

Елена, просто говориш в различни категории и дори те да са върха на светско-академичния успех, пак говорят за това, в което си се превърнала. А именно- по-висше винтче в системата.

# 58
  • Мнения: 5 134
Ако с това целиш някак да ме обидиш, няма да успееш, Сирена. Градината още ме научи да не си градя самооценката върху подобни мнения.

# 59
  • Мнения: X
Попитах при равни условия и без належаща нужда от работа за 3-4 години коя от опциите е обективно по- добрата?

Общи условия

Активация на акаунт